Определение № 1975 от 22.04.2024 г. на ВКС по гр. д. № 3655/2023 г.

Производството е по реда на чл.288 във връзка с чл.280 ГПК. Образувано е по касационна жалба на К. А. Д. и Х. О. Д. срещу решение № 104 от 27.04.2023 г. по в.гр.д.№ 61 от 2023 г. на Сливенския окръжен съд, втори въззивен граждански състав, с което е потвърдено решение № 4 от 06.01.2023 г. по гр.д.№ 3886 от 2022 г. на Сливенския районен съд за отхвърляне на предявените от К. А. Д. и Х. О. Д. срещу М. М. Г. и Н. Д. Д. искове по чл.76 ЗС и чл.75 ЗС за защита на владението на ищците върху 50 кв.м., намиращи се в югоизточната част на владяния от ищците имот, а именно 180/740 ид.ч. от дворно място, находящо се в [населено място],[жк], [улица], представляващо поземлен имот № ..... в кв.81 по плана на [населено място], ведно с постройките в него. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост- основания за касационно обжалване по чл.281, т.3 ГПК. Като основания за допускане на касационното обжалване се сочат чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. В писмен отговор от 19.07.2023 г. ответницата М. М. Г. оспорва касационната жалба. Моли касационното обжалване на решението да не бъде допускано. Ответницата Н. Д. Д. не взема становище по касационната жалба. Върховният касационен съд, ГК, състав на първо г.о., при проверка на допустимостта на касационната жалба, констатира, че тя е недопустима като подадена срещу неподлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Съгласно чл.280, ал.3, т.1 ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000 лв. за граждански дела, с изключение на решенията по искове за собственост и други вещни права върху недвижими имоти и по съединените с тях искове, които имат обуславящо значение за иска за собственост. Исковете по чл.75 ЗС и чл.76 ЗС не попадат в изключенията на посочената разпоредба- чрез тях се търси защита на владението като фактическо състояние, а не като собственическо правомощие, поради което те не са искове за собственост и други вещни права върху недвижими имоти. Цената на тези искове се изчислява по правилото на чл.69, ал.1, т.3 ГПК- върху 1/4 от данъчната оценка, а ако няма такава - пазарната цена на вещното право. В случая от приложеното удостоверение за данъчна оценка изх.№ [ЕГН] от 03.10.2022 г., издадено от [община], се установява, че данъчната оценка за имота с площ от 426 кв.м. е 9 941,80 лв. Следователно данъчната оценка за процесните 50 кв.м. от този имот е 1 166,88 лв. Съответно цената на исковете по чл.76 ЗС и чл.75 ЗС за процесните 50 кв.м. е 291,72 лв. /1/4 от 1 166,88 лв./, тоест много под 5 000 лв. Затова касационната жалба, подадена срещу постановеното по тези искове въззивно решение, е недопустима на основание чл.280, ал.3, т.1 ГПК и като такава следва да бъде оставена без разглеждане. Воден от горното, Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, състав на първо отделение