Определение № 656 от 11.02.2025 г. на ВКС по гр. д. № 262/2025 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.3 ГПК.

Образувано е по частна жалба на Д. Г. Д. срещу определение № 581 от 12.07.2024 г. по в.ч.гр.д.№ 427 от 2024 г. на Хасковския окръжен съд, III-ти състав, с което е отменено определение № 260003 от 01.03.2024 г. по гр.д.№ 1130 от 2020 г. на Районен съд- Харманли и вместо него е постановено определение за допълване на определение № 260015 от 17.10.2023 г. по гр.д.№ 1130 от 2020 г. на Районен съд- Харманли в частта за разноските, като е осъдена Д. Г. Д. са заплати на „Агро бали“ ЕООД разноски в размер на 2 224 лв., от които 1 300 лв. адвокатски хонорар, 914 лв. държавна такса по предявения обратен иск и 10 лв. държавна такса за вписване на искова молба по този иск.

В частната жалба се поддържа, че обжалваното определение е неправилно. Като основание за допускане на касационното обжалване се сочи чл.280, ал.1, т.1 ГПК- противоричие с посочена практика на ВКС /определение № 391 от 13.03.2023 г. по ч.гр.д.№ 668 от 2023 г. на ВКС, ГК, III г.о. и определение № 1926 от 30.06.2023 г. по ч.гр.д.№ 4425 от 2022 г. на ВКС, ГК, II г.о./ по следния посочен от касаторката въпрос: При отказ на ищеца по делото от главния иск, коя от страните носи отговорност за разноските, направени по предявен в същото производство от ответника обратен иск, като се има предвид, че ищецът по главния иск не е страна в правоотношението по обратния иск ?

В писмен отговор от 09.12.2024 г. пълномощникът на ответника „Агро бали“ ЕООД оспорва частната жалба. Моли касационното обжалване на определението да не бъде допускано.

Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, първо отделение, приема следното: Частната жалба е подадена от легитимирана страна /ищец по делото/, в срока по чл.275, ал.1 ГПК и срещу въззивно определение, което подлежи на касационно обжалване при наличие на някое от посочените в чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК основания за това.

В конкретния случай не е налице соченото от касаторката основание на чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационното обжалване на определението на Хасковския окръжен съд, поради следното: Действително, поставеният правен въпрос е от значение за конкретното дело, по което, след прекратяване на делото по главния иск поради отказ от него, съдът е осъдил ищцата по главния иск да заплати на ответника „Агро бали“ ЕООД направените от него разноски по предявения от него евентуален обратен иск. По този правен въпрос обаче не се констатира противоречие с посочената от касаторката практика на ВКС:

1. Определение № 391 от 13.03.2023 г. по ч.гр.д.№ 668 от 2023 г. на ВКС, ГК, III г.о. не представлява практика на ВКС, която би могла да обуслови допускането на касационното обжалване на определението на Хасковския окръжен съд, тъй като с него не е разгледан спор по същество и не е даден отговор на материалноправен или процесуалноправен въпрос, а делото е приключило на процесуално основание- поради недопускането на касационното обжалване на определение на Варненския окръжен съд. Освен това, това определение е неотносимо към конкретния случай, тъй като касае различна хипотеза: на заявена и уважена претенция от ответника по обратния иск срещу ищеца по обратния иск за заплащане на разноските за защита срещу обратния иск, когато този иск не е разгледан поради прекратяване на производството по главния иск.

2. Второто посочено определение № 1926 от 30.06.2023 г. по ч.гр.д.№ 4425 от 2022 г. на ВКС, ГК, II г.о. също не би могло да обуслови допускането на касационното обжалване на определението на Хасковския окръжен съд, тъй като е неотносимо към конкретния случай, защото касае различна хипотеза: на заявена и уважена претенция от ответника по обратния иск срещу ищеца по обратния иск за заплащане на разноските за защита срещу обратния иск, когато този иск не е разгледан поради неоснователността на главния иск.

Относима към настоящия случай е друга практика на ВКС, на която обжалваното определение не противоречи: посоченото от ответника по жалбата определение № 831 от 28.09.2012 г. по ч.т.д.№ 587 от 2012 г. на ВКС, ТК, II г.о., постановено в производство по чл.274, ал.3 ГПК, в което при отговор на поставен правен въпрос е прието, че при прекратяване на производството по гражданско /търговско/ дело ищецът по главния иск дължи на ответника на основание чл.78, ал.4 ГПК всички направени от ответника разноски по делото за неговата защита срещу главния иск, включително и разноските по предявения от този ответник обратен иск. Поради това не е налице посоченото основание на чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационното обжалване на определението на Хасковския окръжен съд.

Не са налице и предвидените в чл.280, ал.2 ГПК основания за служебно допускане на касационното обжалване на определението: Няма вероятност то да е нищожно или недопустимо, тъй като същото е постановено от съд в надлежен състав; в пределите на правораздавателната власт на съда; изготвено е в писмен вид и е подписано; изразява волята на съда по начин, от който може да се изведе нейното съдържание; постановено е по редовна частна жалба, без да са били налице процесуални пречки за разглеждането на тази жалба. Определението не е и очевидно неправилно по смисъла на чл.280, ал.2, предл.3 ГПК: то не е постановено нито в явно нарушение на материалния или процесуалния закони /такова нарушение, което да е довело до приложение на законите в техния обратен, противоположен смисъл/, нито извън тези закони /въз основа на несъществуваща или несъмнено отменена правна норма/, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. За да постави определението си, съдът е приложил относимите към спора разпоредби на ГПК, в действащите редакции на тези разпоредби и съобразно с техния точен смисъл. Изводите, до които е достигнал съдът, не са в противоречие с правилата на формалната логика и в този смисъл не са явно необосновани.

С оглед на всичко гореизложено касационно обжалване на определението на Хасковския окръжен съд не следва да се допуска.

По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, първо отделение