Определение № 2505 от 11.08.2025 г. на ВКС по т. д. № 1378/2024 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК.

„Планински капитал“ ООД, [населено място], чрез адвокат А. Х., обжалва решение № 37 от 18.01.2024 г. по в.т.д. № 772/2021 г. на Апелативен съд София, ТО, 15 състав, с което е потвърдено решение № 900561 от 21.04.2021 г. по т.д. № 150/2019 г. на Окръжен съд Благоевград, ТО, VI-26 състав, с което е отменено като незаконосъобразно, поради противоречието му с императивни разпоредби на закона и дружествения договор, решението на ОС на съдружниците на „Планински капитал“ ООД, проведено на 28.08.2019 г., с което е изключен като съдружник „Еделвайс Мениджмънт“ ООД, [населено място].

В касационната жалба сочи основания по чл. 281, т. 3 от ГПК – нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Моли да се отмени изцяло обжалваното въззивно решение. Претендира разноски.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК се позовава на правното основание по чл.280, ал. 2, предл. 2 от ГПК, а именно, че обжалваното решение е вероятно недопустимо.

В изложението съгласно чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК сочи и следните правни въпроси, които били основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК за допускане на решението до касационно обжалване:

1.При изрично направено искане за представяне на електронен документ по реда на чл. 184, ал. 1 от ГПК на електронен носител, задължаване на страната от страна на съда да представи документа на електронен носител и непредставяне на същия на електронен носител, може ли същият този документ, представен единствено на хартиен носител да бъде ценен като доказателство от съда при постановяване на решението или следва да бъде изключен от доказателствения материал по делото? – противоречие с: решение № 70 от 19.02.2014 г. по гр.д. № 868/2012 г. на ВКС, IV гр.о.

2.При предявен иск по чл.74 от ТЗ задължен ли е ищецът в качеството на съдружник в ООД да събира доказателства относно момента на узнаване за провеждане на общо събрание, ако самият той твърди в исковата си молба, че е узнал за проведеното общо събрание и посочва конкретна дата в случай, че е установено по делото, че ищецът не е бил редовно поканен за провеждане на общото събрание, но в търговския регистър по партидата на дружеството е налице подадено Заявление А4 за вписване на обстоятелствата по изключването на съдружника? – противоречие с: определение № 783 от 30.12.2009 г. по ч.т.д. № 761/2009 г. на ВКС, I т.о.

3.При изграждане на фактическите и правните си изводи трябва ли въззивната инстанция да изследва всички допустими и относими към предмета на спора доказателства, събрани пред първата инстанция? – противоречие с: решение № 210 от 15.08.2014 г. по гр.д. № 6605/2013 г. на ВКС, IV гр.о.; решение № 60 от 05.06.2013 г. по гр.д. № 546/2012 г. на ВКС, IV гр.о.

4.Когато поканата до съдружник за общо събрание на дружеството е нередовна, но е качена процедура в Търговския регистър за вписване на решения на общото събрание откога тече преклузивният срок по чл.74, ал. 2 от ТЗ? По този въпрос се твърди основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК.

Ответникът по касационната жалба „Еделвайс Мениджмънт“ ООД, [населено място] чрез адв. С. С. оспорва подадената касационна жалба. Излага съображения, че не са налице основания за допускане на решението до касационно обжалване. Претендира разноски.

Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:

Подадената касационна жалба е допустима, подадена в предвидения в чл. 283 от ГПК срок, от легитимирано да обжалва решението лице.

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че възраженията на „Планински Капитал“ ООД за недопустимост на първоинстанционния съдебен акт поради това, че били налице основания по чл. 229, ал. 1, т. 4 и т. 5 от ГПК за спиране на производството по делото, което обаче не било сторено от окръжния съд, както и че последният се произнесъл по недопустим иск, тъй като не бил спазен срока по чл. 74, ал. 2 от ТЗ за предявяването му, са неоснователни, съответно обжалваното първоинстанционно решение се явява допустимо. Въззивният съд е приел, че производството пред въззивния съд е било спряно, на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК поради преюдициалност на производството, на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК до приключване на производството по т.д. 176/2019 г. по описа на ОС Благоевград, с предмет - искове за нищожност на решения на Общото събрание на съдружниците „Планински капитал“ ООД от 28.08.2019 г. в [населено място]. След приключване на делото с влязло в сила съдебно решение за отхвърляне на иска, въззивният съд е възобновил производството по делото.

Отделно от това, било налице и основанието по чл. 229, ал. 1, т. 5 от ГПК за спиране на производството, тъй като по повод на т.д. № 150/2019 г. била образувана преписка с УРИ № 244000-19058/2020 г. в ОД на МВР - Благоевград, за което съдът бил изрично запознат.

Въззивният съдебен състав е намерил за неоснователно искането на „Планински Капитал“ ООД за спиране на делото на основание чл. 229, ал. 1, т. 5 от ГПК, тъй като такова основание не е било налице нито в хода на първоинстанционното производство, нито е налице в хода на въззивното. Посочил е, че производство по делото се спира в хипотезата на чл. 229, ал. 1, т. 5 от ГПК, когато при разглеждането му се разкрият такива престъпни обстоятелства, от установяването на които зависи изхода на гражданския спор, като съгласно утвърдената практика на ВКС, твърденията на страната за наличие на престъпно обстоятелство и извършването на проверка в досъдебното производство по тях, сами по себе си не обуславят наличието на посоченото основание.

В процесния случай, в молбата си за спиране, ответникът „Планински капитал“ ООД най-общо е посочил, че била налице прокурорска проверка срещу действията на адв. К. Н., за това че същата без да била надлежно упълномощавана от управителя на „Планински Капитал“ ООД, нито преупълномощавана от адвокат А. Г. Х., депозирала жалба срещу решение № 4122/24.09.2019 г., постановено по т.д. № 129/2019 г. по описа на Окръжен съд - Благоевград, за което била образувана прокурорска преписка № 3327/2019 г. по описа на Районна прокуратура - Благоевград по повод на проверка с УРИ № 244000-19058/2020 г. в ОД на МВР - Благоевград. Установено е, че в молбата, обаче не се посочва в какво конкретно се изразяват престъпните обстоятелства, поради което и, според въззивния състав, не може да бъде изведено значение на същите за разрешаването на търговския спор по процесния спор, а същевременно не може да се направи извод за необходимост от спиране на делото, за да се разкрият такива престъпни обстоятелства, от установяването на които зависи същото - с оглед на това дали адв. К. Н. е била надлежно упълномощена да подава жалба срещу постановеното по друго дело решение, който въпрос не е относим към предмета на процесния спор.

За да приеме, че искът е предявен в преклузивния срок, предвиден в чл. 74, ал. 2 от ТЗ, въззивният съд е приел, че предвиденият срок започва да тече от деня на събранието, когато ищецът е присъствал или когато е бил редовно поканен, а в останалите случаи - в 14-дневен срок от узнаването, но не по-късно от 3 месеца от деня на общото събрание.

Въззивният състав е приел, че ищецът „Еделвайс Мениджмънт“ ООД е активно легитимиран да предяви иска, тъй като е съдружник и това негово качество не е спорно между страните, към момента на провеждане на общото събрание на съдружниците на 28.08.2019 г.

Относно въпроса дали в процесния случай искът е предявен в рамките на преклузивния срок по чл. 74, ал. 2 от ТЗ, каквото възражение се прави от въззивника-ответник „Планински капитал“ ООД, въззивният състав е намерил, че следва да се има предвид, че съгласно утвърдената практиката на ВКС, в рамките на производството по предявен иск за отмяна на решенията на общо събрание на дружеството, съдът служебно проверява допустимостта на иска съобразно въведения с чл. 74, ал. 2 от ТЗ преклузивен срок. В случай, че едно от въведените с исковата молба основания за отмяна на решението е опороченото уведомяване на ищеца, каквато е и процесната хипотеза, спазването на срока е спорно с оглед редовността на поканата, то при разглеждането и произнасянето по този спор може да бъде квалифицирано като произнасяне по обективно съединен иск с правно основание чл. 74, ал. 1 вр. чл. 139 от ТЗ, обуславящо разглеждането на останалите основания за отмяна на решенията на общото събрание. Ако съдът приеме, че уведомяването не е било редовно, той се произнася по иска за отмяна на решението на общото събрание с решение, но доводи по допустимостта му (с оглед инцидентното произнасяне по чл. 139, ал. 1 от ТЗ ) ответната страна би могла да релевира пред всички съдебни инстанции.

С оглед спора между страните дали ищецът е бил редовно уведомен за проведеното общо събрание на съдружниците, на 28.08.2019 г. съдът е приел, че липсват данни да е би редовно уведомен за провеждането на общото събрание на съдружниците с получена от него надлежна покана.

В процесния случай е установено, че ищецът „Еделвайс Мениджмънт“ ООД е въвел като основания за незаконосъобразност на решението на общото събрание на „Планински Капитал“ ООД от 28.08.2019 г. както пороци при свикването и провеждането на събранието, така и нарушения на материалноправни норми.

По отношение изложените основания за незаконосъбразност на решенията на общото събрание, в нарушение на чл. 139 от ТЗ и чл. 26 от дружествения договор, в каквато връзка в исковата молба се твърди, че до ищецът-съдружник не била отправена писмена покана - управителят на ищцовото дружество не бил уведомен надлежно за насроченото общо събрание, включително дневния ред и мястото на провеждането му, въззивният съд е приел, че разпоредбата на чл. 139, ал. 1 от ТЗ общото събрание се свиква с писмена покана, получена от всеки съдружник най-малко 7 дни преди датата на заседанието, ако не е предвидено друго в дружествения договор, като в поканата се посочва и дневният ред. Прието е, че нормата не урежда конкретен способ за връчване на поканата и в тази връзка съдебната практика трайно приема, че законът акцентира най-вече върху доказаността на факта на получаването на поканата за събранието от съдружника, като способът, по който е станало това, няма решаващо значение. Уведомяването можело да се осъществи като се използва връчване чрез нотариус, по пощата, чрез лицензирано дружество за пощенски или куриерски услуги, по факс и пр., но независимо кой връчва поканата от името на дружеството, то връчването трябва да стане лично на съдружника - физическо лице, съответно на съдружник - търговско дружество чрез неговия представител. Въззивният състав е посочил, че в практиката на ВКС се приема и за допустимо не само лично връчване на поканата, но и т.нар. „фингирано връчване“, щом то е законоустановено при конкретния избран способ за връчване или уговорено в договор.

В процесния случай е установено, че с чл. 26, изр. 1 и изр. 2 от дружествения договор на ответното дружество „Планински Капитал“ ООД се урежда начинът на свикване на общото събрание на съдружниците като разпоредбата предвижда, че то се свиква на редовно заседание или на извънредно такова чрез писмено съобщение, изпратено до всеки съдружник най-малко 7 (седем) дни преди датата на заседанието като в съобщението се посочва датата, мястото и дневния ред на заседанието. Следователно, относно уведомяване на съдружник за насрочено общо събрание, с дружествения договор не се урежда нещо различно от законовата разпоредба - чл. 139, ал. 1 ТЗ, която е в същия смисъл и поради това намира приложение, а именно, че общото събрание се свиква с писмена покана, получена от всеки съдружник най- малко 7 дни преди датата на заседанието. В частност, с чл. 26 от дружествения договор и въобще, с която и да било друга негова разпоредба, не се уреждал някакъв конкретен способ за уведомяване на съдружника за насроченото общо събрание. Поради това е прието, че след като липсва уговорка в договора относно връчването на поканата, за връчена редовно от външна страна и съответно достигнала до съдружника следва да се приеме такава писмена покана, която му е предадена най-малко 7 дни преди датата на заседанието лично или на негов пълномощник, съответно чрез представителя на съдружника - търговско дружество, срещу подпис или по възлагане от нотариус (чл. 50 от ЗННД) или от частен съдебен изпълнител (чл. 43 от ЗЧСИ).

Посочено е, че в процесната хипотеза е установено, че за насроченото процесно общо събрание до съдружника „Еделвайс Мениджмънт“ ООД чрез неговия органен представител - управителя А. П. П. е била изпратена писмена покана, предадена за връчване от ответното дружество на пощенския оператор „Еконт Експрес“ ООД, който съответно я е изпратил до адресата с товарителница № 5300125106218/20.08.2019 г. Разлог-Банско, като обикновена пощенска пратка. Установено е, обаче, че последната не е била надлежно връчена. Съгласно заключението на вещото лице В. С. по приетата от съда съдебно-графическа експертиза, която не била оспорена от страните, подписът, положен за „Подпис на клиент“, от името на А. П. П., саморъчно изпълнен върху специален таблет в електронно изявление, положен пред служител на „Еконт Експрес“ ООД за удостоверяване получаването на въпросната пощенска пратка, не бил изпълнен от управителя на „Еделвайс Мениджмънт“ ООД А. П. П.. За да направи този си категоричен извод, вещото лице е пояснило, че е налице пълно различие между подписа, положен на електронния таблет и подписа, полаган от А. П. П., а и не се касае за разлики в частните или общи признаци на сравняваните подписи. Поради това и въззивният съдебен състав е възприел заключението като компетентно, пълно и обективно дадено, в каквато връзка и никоя от страните не е направила възражения за приемане на експертизата. Изводите на експертизата са съпоставени и с другите доказателства по делото, конкретно тези във връзка с оспорването. Така, с оглед удостоверение, с изх. № 328200-16434, екз. № 2 от 04.09.2020 г., издадено от МВР - ГД „Гранична полиция“, в автоматизирания информационен фонд (АИС „Граничен контрол“) има записани данни за лицето А. П. П., за преминаванията му през ГКПП на Република България, за периода от 01.06.2019 г. до 31.10.2019 г., от които данни е прието за установено, че има записано излизане на лицето от Република България през ГКПП „Видин мост“ на 27.07.2019 г. в 09.13 часа и влизане в страната през ГКПП „Аерогара София“ на 16.09.2019 г. в 11.45 часа. С оглед показанията на свидетелката Б. Д. Г., съдът е приел, че управителят на „Еделвайс Мениджмънт“ ООД А. П. П. не е бил в страната към момента, за който се твърди да е получил поканата за процесното общо събрание. С оглед нейните показания е прието, че П. е бил в Москва, поради това тя била провела на 09.10.2019 г. кореспонденция чрез приложението за мобилни телефони „WhatsApp“ („УатсАп“) като в разпита си пред съда, свидетелката била потвърдила, че представената в писмена форма извадка от проведена ел. кореспонденция била именно проведената от нея с управителя на „Еделвайс Мениджмънт“ ООД.

Въззивният съд е съобразил, че само с така цитираните удостоверение и свидетелски показания, не може с категоричност да се установи, че за посочения период А. П. П. не е бил в страната, доколкото същият би могъл да се върне на територията на Република България с български документ за самоличност (притежаването на какъвто е безспорно между страните), при което това обстоятелство да не бъде отчетено в базата данни на МВР - ГД „Гранична полиция“, а пък свидетелката няма как да знае къде се намира посоченото лице при положение, че не е с него. Въззивният съд е изложил съображения, че тези доказателства, ценени в тяхната съвкупност и взаимосвързаност с останалите, кореспондирали на категоричния извод на вещото лице по съдебно-графическата експертиза, че подписът за получател на горепосочената пощенска пратка не бил положен от адресата А. П. П. в качеството му на управител на „Еделвайс Мениджмънт“ ООД, най-малкото по никакъв начин не опровергават този извод.

Прието е, че ответникът, върху когото лежи тежестта на доказване не бил ангажирал други доказателства, които да противоречат на заключението на вещото лице по съдебно-графическата експертиза - свидетелят А. С. Д., служител на пощенския оператор „Еконт експрес“ ООД, не бил посочил конкретно лице да е получило пощенската пратка, в частност това да е именно А. П. П.. Въззивният съд е обобщил, че поканата за процесното общо събрание на „Планински Капитал“ ООД не била надлежно връчена на съдружника „Еделвайс Мениджмънт“ ООД, съответно последният не бил надлежно уведомен за събранието относно времето и мястото на провеждането му, както и дневния му ред.

Установено е, че действително, свидетелят твърдял, че била спазена процедурата по връчването на пощенска пратка, съдържаща въпросната писмена покана, като той установил самоличността на получателя, на когото я връчил. Въззивният съд е приел, че свидетелят не си спомнял конкретното връчване на цитираната по-горе товарителница, най - вече не си спомнял лицето А. П. П., за когото твърдял да му я е връчил, поради което, след като от тези свидетелски показания не било установено конкретно лице, на което да е връчена пощенската пратка, то и не можело да се направи извод, че тя е била действително връчена на А. П. П., нито да се опровергае категоричният извод на вещото лице, че подписът за получател не е положен от това лице.

Направен е извод, че процесното общо събрание било проведено в нарушение на чл. 139 от ТЗ и чл. 26 от дружествения договор на „Планински Капитал“ ООД и съответно, че взетото на него решение, оспорено на това основание от ищеца с исковата молба, се явявало незаконосъобразно и следва да бъде отменено от съда съобразно чл. 74 от ТЗ.

Въззивният състав е приел за неоснователно възражението на „Планински капитал“ ООД, че с влязло в сила решение по търг. дело № 129/2019 г. по описа на Окръжен съд - Благоевград било прието, че била спазена процедурата по изключване на съдружника „Еделвайс Мениджмънт“ ООД от „Планински Капитал“ ООД, в частност, че поканата до ищеца за насроченото общо събрание била надлежно връчена. Така постановеното решение, което е с различен предмет (производство по реда на чл. 25 от ЗТРРЮЛНЦ) и постановено без участие по делото на настоящия ищец, не се ползва със сила на пресъдено нещо относно този въпрос и по никакъв начин не обвързва нито страните по процесното дело, нито съдът, който го разглежда.

Въззивният съд е приел, че при липса на данни за надлежно връчване, не може да се приеме, че искът е преклудиран, като за пълнота на изложението е отбелязал, че меродавен за спазването на преклузивния срок по чл. 74, ал. 2 от ТЗ относно останалите наведени от ищеца основания по чл. 74 от ТЗ за незаконосъобразност на решението на процесното общо събрание на ответното дружество, бил моментът на узнаване за събранието от страна на управителя на „Еделвайс Мениджмънт“ ООД, в каквато връзка ищецът твърдял с исковата си молба, че това е датата 09.10.2019 г., на която А. П. П. разбрал за вече проведеното общо събрание на ответното дружество въз основа на осъществената кореспонденция чрез „WhatsApp“ („УатсАп“) със свидетелката Б. Д. Г.. Прието е, че считано от тази дата, несъмнено срокът е спазен, доколкото исковата молба е предявена на 11.10.2019 г., т.е. в рамките на 14 дни от узнаването.

При обсъждане възражението на въззивния жалбоподател във връзка с доказване датата на узнаване за проведеното общо събрание на съдружниците, въззивният съд е отбелязал, че възраженията на въззивника-ответник са неоснователни. Не било необходимо да се събират доказателства за установяване на това обстоятелство, след като самият ищец твърди в исковата си молба, т.е. признава, първо, че е узнал за проведеното общо събрание и второ, че това е станало на 11.10.2019 г. - ако се стигне до извод в съответствие с възражението на въззивника-ответник, че тази дата на узнаване не е доказана, то това означава, с оглед събраните в хода на производството доказателства, следвало, че въобще няма да има установен конкретен момент на узнаване от страна на ищеца за проведеното общо събрание и следователно срокът, изчисляван от този момент, все още нямало да е започнал да тече.

Въззивният състав е взел предвид и че по делото няма данни и доказателства за по-ранна дата на узнаване - и то такава, обосноваваща предявяване на исковата молба извън срока по чл. 74, ал. 2, предл. 3 от ТЗ, нито пък въобще такава дата била твърдяна от страна на ответното дружество (освен твърдението, че ищецът е получил поканата чрез пощенския оператор „Еконт Експрес“ ООД с товарителница от 20.08.2019 г., което обаче било опровергано по изложените по-горе съображения). Поради това, като най-ранна дата на узнаване, въззивният състав е приел, така твърдяната от ищеца - 19.10.2019 г., което обстоятелство не е и необходимо да се доказва от последния, след като дори и да не го стори, то това не би било неизгодно за него - срокът по чл. 74, ал. 2, предл. 3 от ТЗ нямало въобще да е започнал да тече. Именно по тези съображения е прието за ирелевантно: дали представената по делото извадка на осъществена между управителя на „Еделвайс Мениджмънт“ ООД А. П. П. и свидетелката Б. Д. Г. кореспонденция чрез приложението за мобилни телефони „WhatsApp“ („УатсАп“), представляваща по естеството си електронен документ по смисъла на чл. 3 от ЗЕДЕП, е годно доказателствено средство или не; дали по отношение на този документ са спазени изискванията по чл. 183 и чл. 184 от ГПК, съответно по чл. 13 от ЗЕДЕП; както и дали изводите на вещото лице по приетата от съда съдебно-техническа (компютърна) експертиза са пълни и достоверни; а така също и дали първоинстанционният съд е допуснал процесуалния нарушения във връзка с установяването на този факт и съответно по събирането и преценка на доказателства в тази връзка.

Въззивният съдебен състав е намерил за основателно и твърдението на ищеца за незаконосъобразност на процесното решение на общото събрание на „Планински Капитал“ ООД поради неспазването на изискването по чл. 126, ал. 3 от ТЗ, предвиждащо връчването на предупреждение за изключване, като задължително условие за действителност на решението за изключване. След като по делото е установено, по изложените по-горе съображения, че поканата до съдружника „Еделвайс Мениджмънт“ ООД за насроченото общо събрание на 28.08.2019 г., съдържаща в себе си и предупреждение за изключване на съдружника, не била връчена надлежно, то и, според съда, се наложил извод, че при вземане на решението за изключване на ищеца-съдружник от ответното дружество не било спазено изискването по чл. 126, ал. 3 от ТЗ да му бъде връчено писмено предупреждение, което само по себе си било основание за незаконосъобразност на така взетото решение на общото събрание от 28.08.2019 г., оспорено с исковата молба. Поради това е прието за ирелевантно и не е обсъдено дали изпратеното от ответното дружество „предупреждение за изключване“ отговаря на изискванията на закона относно съдържанието му и дали даденият срок за корекция на поведението на съдружника е бил разумен с оглед на установеното в закона и в съдебната практика.

Въззивният състав е приел за основателни и възраженията на ищеца за незаконосъобразност на процесното решение на общото събрание на ответното дружество от 28.08.2019 г., изразяващи се в това, че въпросното решение не било съобразено с изискването на чл. 20 от дружествения договор, а именно: липсвала конкретизация на основанието за изключване, липсвали и мотиви към него; както и че същото било незаконосъобразно поради отсъствието на материалноправните предпоставки по чл. 126, ал. 3 от ТЗ за изключване на съдружника. Достигайки до същия извод, първоинстанционният съд бил изложил правилни и обосновани мотиви по тези основания на исковата молба, които мотиви напълно са споделени от въззивния съдебен състав, при което същият е препратил към тях на основание чл. 272 от ГПК.

За пълнота, въззивният съд е отбелязал за неоснователни и основанията на ищеца за незаконосъобразност на процесното решение на общото събрание на ответното дружество от 28.08.2019 г., изразяващи се в това, че общото събрание било свикано от лице без представителна власт, т.е. не било свикано от управителя на „Планински Капитал“ ООД, съобразно чл. 138 от ТЗ и че на общото събрание не бил надлежно представен нито един от съдружниците, тъй като представителят на „С. Крик“ ЕООД се легитимирал с общо, а не с изрично пълномощно и в тази връзка гласуването било извършено в нарушение на чл. 137, ал. 6 от ТЗ и пълномощникът не разполагал с права да участва в общо събрание, още по- малко да гласува за изключване на съдружник. От приложеното по делото пълномощно (л. 18 от т.д. № 129/2019 г. на Окръжен съд - Благоевград), което е с нотариално удостоверяване на подписите и съдържанието на документа, извършени едновременно на 15.08.2019 г. - рег. № 2793 и рег. № 2794 по описа на нотариус Краси М., район РС-Разлог и № 061 на НК, се установява, че лицето А. О. Д. е била надлежно упълномощена от управителя на „Планински Капитал“ ООД А. П. П. да свика процесното общо събрание.

Относно пълномощното за представителството на съдружника „С. Крик“ ЕООД в процесното общо събрание, каквото е представено по делото (л. 40 от т.д. № 129/2019 г. на Окръжен съд - Благоевград) с нотариално удостоверяване на подписите и съдържанието на документа, извършени едновременно на 15.08.2019 г. - рег. № 2791 и рег. № 2792 по описа на нотариус Краси М., район РС-Разлог и № 061 на НК, въззивният съд е намерил, че действително съгласно чл. 137, ал. 6 от ТЗ и утвърдената съдебна практика на ВКС (решение № 34/25.03.2013 г. по т.д. № 144/2012 г. на I т.о.; решение № 60006/19.07.2021 г. по т.д. № 2561/2019 г. на I т.о.; решение № 818/30.10.2007 г. по т.д. № 516/2007 г. на II т.о. и др.) пълномощното следва да бъде изрично - да бъде конкретизирано не само за кое събрание се отнася упълномощаването, но и конкретните действия на представителя при реализиране правото на участие и правото на глас на упълномощилия го съдружник, което изискване в случая не било спазено, видно от така представеното пълномощно (което е общо), но следва да се има предвид, че легитимиран да се позове на липсата на представителна власт и на произтичащите от това последици е само мнимо представляваният, каквато не е процесната хипотеза.

Освен обсъдените по-горе, във въззивната жалба на „Планински Капитал“ ООД били направени и оплаквания за допуснати от първоинстанционния съд съществени нарушения на процесуалните правила: била опорочена процедурата по връчване на обжалваното решение; било допуснато нарушение на чл. 172 от ГПК - в мотивите на атакуваното решение липсвало изложение на обстоятелствата, поради какви причини съдът дал вяра на показанията на разпитания по делото свидетел Б. Г.; съдът в съдебното заседание от 31.07.2020 г. изрично задължил „Еделвайс Мениджмънт“ ООД да представи документа на лист 68 от делото на електронен носител и същият не бил представен, съдът не предприел следващите се от непредставянето на документа на електронен носител процесуални действия от страна на ищцовото дружество, а вместо това именно въз основа на този документ съдът достигнал до своите правни изводи и постановил едно недопустимо решение; съдът допуснал нарушение на чл. 235, ал. 2 от ГПК - постановил решението си, без да извърши цялостен анализ на събраните по делото доказателства; нарушена била разпоредбата на чл. 151 от ГПК, като съдът неоснователно оставил искането на жалбоподателя без уважение, а предоставил звукозаписа за проведеното на 26.10.2020 г. само частично.

Въззивният състав е посочил, че относно тези възражения на жалбоподателя, следва да се има предвид, че с оглед характера на въззивното производство като инстанция по същество на спора (а не като контролно-отменителна инстанция), при което въззивният съд е длъжен сам да установи релевантните факти като извърши самостоятелна преценка на относимите и допустими доказателства, съответно изложи собствени изводи и мотиви от фактическа и правна страна, то дори да се извършени така твърдените от въззивника нарушения на първоинстанционния съд, същите не са от такова естество и степен, че да са довели до съществени нарушения на процесуалните права на ответника, които да бъдат основание за отмяна на обжалваното решение при положение, че е налице съвпадение в крайните изводи на двете съдебни инстанции.

Поради изложеното въззивният състав е потвърдил обжалваното първоинстанционно решение като правилно и законосъобразно.

Допускането на касационно обжалване се извършва при условията, предвидени в нормата на чл. 280 от ГПК.

По отношение на доводите за недопустимост на съдебното решение на въззивния съд, настоящият съдебен състав намира, че не е налице соченото основание за допускане на касационно обжалване. Нормата на чл. 74 от ТЗ предвижда, че искът за отмяна на решението на Общото събрание на съдружниците в ООД се предявява в 14-дневен срок. Срокът тече от провеждане на събранието, когато съдружникът е присъствал, респ.представляван или когато е бил редовно поканен. В случая ищецът-съдружник „Еделвайс мениджмънт“ ООД е оспорил редовното свикване на Общото събрание и е установил в процеса липсата на редовното му уведомяване за провеждане на общото събрание. С оглед анализа на доказателствата в процеса се установява липсата на редовно уведомяване с отправената покана за свикване на Общо събрание на съдружниците, поради липсата на изявление за получаване, изходящо от соченото в разписката лице, като представител на „Еделвайс мениджмънт“ ООД, установено чрез заключението на вещото лице неистинност на положения подпис върху разписката. Този факт обуславя и следващия извод, че липсва редовно уведомяване за свикване на общото събрание на съдружниците и предвидения в чл. 74, ал. 2 от ТЗ e започнал да тече от узнаването за провеждане на Общото събрание на съдружниците. Доводът на ответника, че е налице искане за вписване на промените, с подадено заявление А 4 в Търговския регистър (29.08.2019 г), настъпили по силата на взетите решения на Общото събрание на съдружниците от 28.08.2019 г., и от този момент ищецът е узнал за Общото събрание на съдружниците и поради това датата на заявлението е начален момент на узнаване за вписване на промените, е неоснователен. Липсва норма в ЗТРРЮЛНЦ, по силата, на която може да се приеме, че документите, приложени към Заявление А4, подадено до Търговския регистър, относно обстоятелства, подлежащи на вписване и обявяване, стават известни на третите лица.

По изложените съображения и при липса на други доказателства, от които може да се направи несъмнен извод, че ищецът е узнал за проведеното Общо събрание на съдружниците на 28.08.2019 г., в определен момент, следва да се приеме, че няма основание да се направи извод за неспазване на предвидения в чл. 74, ал. 2 от ТЗ срок.

Така изложените мотиви обуславят извод, че не е преклудирано правото на иск на ищеца, в качеството му на съдружник, към момента на провеждане на общото събрание на съдружниците на 28.0.2019 г. Решението на въззивния съд е постановено по допустим иск и липсва основание, което да обуславя извод за вероятност съдебното решение да е недопустимо.

По отношение на поставения първи правен въпрос, посочен в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК.

Поставеният първи правен въпрос е относно оспорването на електронен документ, представен по делото в заверен от страната писмен препис, на основание чл. 184, ал. 1 от ГПК. Оспорването на документа, обективиран по делото в писмен препис, е извършено с оглед установяване истинността на отразените изявления на представителя на ищеца П.. С оглед установяване истинността на документа е изслушано заключение на вещо лице. Основният довод на касатора е, че не е пред с тавен електронния документ, при направеното оспорване на представения на основание чл. 184, ал. 1 от ГПК, писмен препис. Въззивният съд е посочил относно представения документ, извлечение от система за размяна на електронни съобщения “what`s up“, че е оспорен, като в производството по оспорване е изслушано заключение на вещо лице. С оглед заключението на вещото лице, основано и на преглед на електронния документ, въззивният съд е направил своите изводи. В случая поставеният правен въпрос не кореспондира с изложените от въззивния съд мотиви. Въззивният съд не е ценил само представения хартиен носител. При направеното оспорване на електронния документ е назначена експертиза, която е извършила проверка на електронните съобщения, като е обективирала същите. Експертизата е изразила становището си. Липсва твърдяното оспорване на експертизата, по смисъла на чл. 200, ал. 3 от ГПК. Експертизата е извършила проверка на устройството, чрез което е извършена обмяна на съобщения и е установила съответствието на електронния документ с представения препис, възпроизвеждайки съдържанието на електронните съобщения. Поради това е прието, че оспорването е неоснователно. Липсва разрешение на поставения правен въпрос в отклонение от трайната практика на ВКС, обективирана в соченото от касатора решение.

Следва да се отбележи, че посоченият документ е оспорен от ответника, във връзка с тезата му, че ищецът е узнал по-рано за датата на проведеното Общо събрание на съдружниците. Доколкото въззивният съд е намерил този довод за неоснователен, с оспорения електронен документ- разменени изявления чрез съобщения между свидетел по делото и представителя на ищеца, не се установява нещо различно. Липсват данни с оглед заключението на вещото лице, че в документа има подправки, изтривания или добавяния, след като е проверено самото електронно устройство. Поради което не е налице, на основание чл. 280, ал. 1 от ГПК.

По отношение на втория поставен правен въпрос, настоящият съдебен състав посочи, че липсва публичност на актовете, приложени към заявление за вписване на обстоятелства, подлежащи на вписване, настъпили вследствие на взети решения на общото събрание на съдружниците. В този смисъл е и съдебната практика на ВКС, на която касаторът се е позовал - определение № 783 от 30.12.2009 г. по ч.т.д. 761/09 г., ВКС, I ТО. Не може да се приеме, че първо сочената от касатора съдебна практика съответства на поставения правен въпрос. Касаторът иска да се прием, че узнаването на взетите решения от общото събрание на съдружниците, което е предмет на търсената искова защита, е станало в момента на отправеното заявление за вписване на промени по партидата на дружеството в Търговския регистър, на 29.08.2019 г. Тази теза не може да се сподели, тъй като няма данни за узнаването от ищеца, чрез неговите представители, на всички обстоятелства, подлежащи на вписване и основанията за това. Както вече бе посочено, актовете следва да бъдат обявени, за да имат публичност, на основание чл. 5 от ЗТРРЮЛНЦ. Заявлението за вписване на промени, съдържа обстоятелства, подлежащи на вписване, но нито заявлението, нито приложените към него актове, подлежат на обявяване. Само обявените актове в търговския регистър са публични. С оглед този извод се налага и последващият извод, че не може да се приеме, че предвиденият в чл. 74 от ТЗ преклузивен срок, е започнал да тече от момента на подаване на заявление А4 за вписване на промени в обстоятелства, подлежащи на вписване в Търговския регистър, от 28.09.2008 г.

По отношение на формулирания трети правен въпрос: Липсва основание да се приеме, че поставеният трети правен въпрос касаторът се е произнесъл в отклонение от трайната практика на ВКС по приложение на чл. 12, чл. 235, ал.2 и чл. 236, ал. 2 от ГПК. Съгласно задължителната практика на ВКС, по отношение на тълкуването на чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 от ГПК, въззивният съд е длъжен при постановяване на решението си да изложи самостоятелни фактически и правни изводи при разрешаване на спора по същество, като на основание чл. 269 от ГПК разгледа сочените от страните във въззивната жалба и отговора на въззивни жалба основания, и се произнесе по всички доводи и възражения. Съгласно разясненията в т. 1 от Тълкувателно решение 1/09.12.2013 г. по т.д. 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, непосредствена цел на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на първата и на въззивната инстанция е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата и субсумиране на установените факти по приложимата материалноправна норма. С оглед трайната практика на ВКС, на която и касаторът се позовава, възивният съд, в рамките на изложените основания във въззивната жалба, дължи преценка на всички правнорелевантни факти, като следва да обсъди доказателствата, формира свои самостоятелни фактически и правни изводи по съществото на спора и ги изрази писмено в мотивите към решението си. Изцяло решаващата дейност на въззивната инстанция следва да бъде отразена в мотивите на решението. Ясните и убедителни мотиви, основани на установените факти по делото са гаранция за законосъобразност на съдебното решение.

В случая въззивният съд е изложил мотиви относно представеното доказателство – представен в заверен писмен препис на електронен документ – кореспонденция в приложение за получаване и изпращане на съобщения “What`s APP”. Прието е, че кореспонденцията е от 09.10 2019 г. между Б. Д. Г. и А. П. П. и е направен извод, че на 09.10.2019 г. П. е разбрал за проведено общо събрание на съдружниците чрез уведомяването му от Б. Г.. Подробно е обсъдено заключението на вещото лице за това дали има манипулация на записите и налице ли е разлика между съдържанието на електронния документ и представения заверен препис на хартиен носител. Подробно са анализирани доказателствата във връзка с оспорването на електронния документ. Обобщен е извод, че датата на узнаване на проведеното Общо събрание на съдружниците от страна на ищеца чрез неговия представител е 09.10.2019 г. и от тази дата е началото на срока, предвиден в чл. 74 от ТЗ, който е спазен предвиденият в чл. 74 от ТЗ срок. Решаващият извод на съда е, че няма доказана в процеса дата по-рано от 09.10.2019 г. на узнаване на решението на Общото събрание на съдружниците, така че посочената в решението дата на узнаване 19.10.2019 г., не рефлектира върху решаващия извод на съда. Видно е, че исковата молба по предявения иск с правно основание чл. 74 от ТЗ е постъпила в съда на 11.10.2019 г. Съдът не е свързал началото на срока с датата 19.10.2019 г. За да приеме, че с предявяването на 11.10.2019 г. на иска, съдът е приел, че липсват доказателства за по-ранно узнаване на решението на Общото събрание на съдружниците от 28.08.2019 г. от сочената от самия ищец дата 09.10.2019 г. Подробно са обсъдени всички доводи на страните, в съответствие със задължителната и трайна практика на ВКС, изразена в Тълкувателно решение 1/09.12.2013 г., както и трайната практика на ВКС, изразена в множество решения, служебно известни на настоящия съдебен състав решение № 163/06.02.2020 г. по т.д. 271/19 г., решение № 134 от 2.12.2019 г. по т.д. 2780/18 г., решение № 144 от 22.11.2019 г. по т.д. 2579/18 г., решение № 55 от 3.4.2-14 г. по т.д. 1245/13 г. и множество други. Поради това не може да се приеме, че е налице отклонение от трайната практика на ВКС, изразена в множество съдебни решения, сред които и сочените от касатора и не е налице основание за допускане на касационно обжалване.

По отношение на посочения въпрос 4 в изложението по чл. 284, ал.3, т.1 от ГПК. По отношение на правния въпрос, може ли да се счита, че съдружникът, който не е присъствал на Общото събрание на съдружниците, в което са взети решения е узнал за тях, тогава когато тези решения са относно обстоятелства, подлежащи на вписване и е подадено заявление по партидата на дружеството, към което са приложени документи установяващи възникване на тези обстоятелства, вече бе преценено, при разглеждане на поставения втори правен въпрос, в изложението съгласно чл. 284, ал.3, т. 1 от ГПК, отсъствието на основание за допускане на касационно обжалване. Следва отново да се посочи, че съгласно трайната практика на ВКС, началото на срока, предвиден в чл. 74 от ТЗ, за съдружника, който не е присъствал на Общото събрание на съдружниците, чийто решения атакува, началото на срока се свързва с узнаването на решението. Може за начало на срока да се приеме датата на вписването на обстоятелствата, подлежащи на вписване в Търговския регистър на решенията, които са взети от Общото събрание на съдружниците и относно които са предявени исковете, тъй като с оповестителното действие на вписването може да се приеме, че съдружникът е узнал за решенията. Този срок не може да има за начало самото подаване на заявление, както вече бе посочено подробно по-горе. Наличието на трайна практика по приложение на чл. 2, чл. 5 и чл. 11, ал. 1 от ЗТРРЮЛНЦ, която бе цитирана, изключва наличието на соченото допълнително основание съгласно чл. 280, ал.1, т. 3 от ГПК.

Отсъстват подробно изложени мотиви относно предпоставките посочени в чл. 280, ал.1, т. 3 от ГПК по отношение на формулираните правни въпроси.

Така мотивиран ВКС