Определение № 196 от 14.05.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1674/2021 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частната касационна жалба на ЗК Монарх Кредит Груп ЕООД, подадена чрез адв.Я. П., срещу определение №260174 от 26.11.2020г. на Окръжен съд Русе по в.ч. т. д. № 397/2020г., с което е потвърдено Определение от 31.08.2020г., постановено по гр.дело №704/2020 г. по описа на Русенски районен съд. С първоинстанционното определение е прекратено производството по делото в частта на претендираните 18662лв. лихви и такси по сключен между страните договор за паричен заем от 06.04.2016г. Според касатора определението е неправилно и необосновано. Излага подробни съображения за липса на основание за оставяне без движение на исковата молба, за липса на недостатъци на същата и за липса на основания за прекратяване на производството по делото. Искането е за отмяна на определението и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия. Към частната жалба е приложено изложение на основанията за допускане на обжалването. Според касатора е налице основанието по чл.280 т.1 ГПК по въпросите, уточнени от съда: „Трябва ли определението на съда, с което се връща искова молба или се прекратява производството да е мотивирано, като се отразят в мотивите и исканията на страните и обстоятелствата по делото?“ и „ В кои случаи на нередовност по чл.127 и чл.128 ГПК исковата молба следва да бъде върната и може ли разпоредбите да се тълкуват разширително?“ Позовава се съответно на определение на ВКС по ч.гр.д.№ 556/ 2011г. и определение на ВКС по ч.гр.д.№2838/2013г. Счита, че е налице и основанието очевидна неправилност. Излага в изложението подробни доводи за неправилност и необоснованост на обжалваното определение. Ответникът по частната жалба В. М. Н. в подаден чрез адв. М. писмен отговор взема становище за недопустимост на обжалването поради това, че производството е търговско, а цената на исковете е под 20000лв. Излага доводи и за липса на основание за допускане на касационното обжалване, а по същество – за неоснователност на жалбата. ВКС намира, че частната жалба е допустима като подадена в преклузивния срок и от страна, имаща право и интерес от нея. Производството по гражданско дело, цената на претенцията е над 5000лв. и актът подлежи на касационен контрол при наличие на някое от основанията по чл.280 ГПК. За да се произнесе, ВКС съобрази следното: Заложна къща „Монарх Кредит Груп“ ЕООД ЕИК[ЕИК] [населено място], представлявана от управител Ц. С. С. чрез пълномощник адвокат Я. Д. П., е предявила иск срещу В. М. Н. за сумата 4000 лв. главница по заложен билет № 38645/6.04.2016г., ведно с неплатените договорни лихви и такси в размер на 18662 лв. и законна лихва върху сумата от датата на завеждане на исковата молба. Районният съд с определение № 2544/12.06.2020 г. е оставил без движение исковата молба в частта по претендираните лихви и такси и е указал на ищеца в едноседмичен срок от съобщението да посочи поотделно колко от претендираните 18662 лв. са лихви и колко такси, както и да посочи за предоставяне на каква услуга по договора се дължат претендираните такси. Указал е на ищеца, че при неизпълнение на дадените указания производството по делото в частта по иска за заплащане на такси по договора ще бъде прекратено. Определението е връчено на ищеца на 23.06.2020г. На 31.08.2020г., за която дата е било насрочено първото съдебно заседание по делото, съдът е констатирал, че в определения от съда срок нередовността на исковата молба не е отстранена, и прекратил производството по делото в частта за претендираните 18662 лв. лихви и такси по сключен между страните договор за паричен заем от 6.04.2016г. За да потвърди това определение въззивният съд е приел, че искът за договорни лихви и искът за договорни такси са два отделни иска, които са основани на един и същ договор, но които имат различни основания: искът за договорни лихви се основава на договорна клауза и период на ползване на заемната сума; искът за договорни такси се основава на договорна клауза и на конкретни предоставени услуги; че и за двата иска ищецът е длъжен да посочи цена, обстоятелства, на които се основава, в какво се състои искането (петитум) - чл. 127, ал. 1, т. 3, 4 и 5 от ГПК; че видно от исковата молба двата иска са обединени в един с посочване на обща цена. Обосновал е извод, че правилно районния съд е изискал от ищеца да уточни размерите (цената) на всеки от двата иска, а по отношение на иска за такси - и услугите, за които се дължат такси. Приел е също, че процедирайки по този начин съдът е спазил изискването на чл. 129, ал. 2 във връзка с чл. 127, ал. 1 от ГПК. След като ищецът не е изпълнил указанието за отстраняване на нередовностите правилно производството е прекратено в частта на така заявената претенция Съдът е счел за неоснователни оплакванията на жалбоподателя – ищец, че районният съд не си е направил труда да изчисли общия размер на всеки от двата иска при посочени размери на ден и период, след като самият ищец след указание от съда не е направил това усилие. Посочил е, че ответникът е забелязал нередовността на исковата молба и е поискал уточнение във връзка със своето право на защита, както и, че районният съд е бил в невъзможност да прекрати производството само по отношение на таксите, тъй като посочването на размер на иска за такси е свързано с посочване на размер на иска за договорни лихви. Обосновал е и извод, че районният съд не е излязъл извън правомощията си и е постановил правилно определение. Посочил е и това, че връщане на искова молба и прекратяване на производство са две равносилни процесуални действия на съда; че исковата молба се оставя без движение и се връща с разпореждане, а когато това се прави в открито съдебно заседание - с определение (чл. 129, ал.4 ГПК); че в случая районният съд е постановил частично прекратяване на производството, а не връщане на исковата молба, тъй като исковете, по които постановява прекратяване, са част от обща искова молба. ВКС намира, че не са налице предвидените в закона и твърдени от касатора предпоставки за допускане на касационно обжалване на въззивното определение. Поставените в изложението на касатора въпроси относно задължението на съда да мотивира своя съдебен акт и приложението на нормите на чл.127, чл.128 и чл.129 ГПК въззивният съд е разрешил в съответствие с многобройната, трайна и непротиворечива практика на ВКС, обективирана в множество съдебни актове, в това число - посочената от касатора, макар и същата да не е от обхвата на съдебната практика по смисъла на чл.280 ГПК. Както многократно ВКС е разяснявал съдът следи за редовността на исковата молба до постановяването на съдебното решение, но и по-късно да бъде констатиран порок, той подлежи на отстраняване по същия ред съгласно чл. 129, ал. 4 ГПК. Проверката на редовността на исковата молба се извършва от съда неколкократно, като приемането й за разглеждане не е пречка по-късно да бъде констатирана съществуваща нередовност. Съдът проверява редовността на исковата молба след постъпването й и връчва препис от нея на ответника, след като я приеме (чл. 131, ал. 1 ГПК). Следващите проверки на редовността на исковата молба съдът извършва с участието на ответника: при подготовката на делото в закрито заседание (чл. 140, ал. 1 ГПК) и при разглеждането на делото в открито заседание (чл. 143, ал. 1 ГПК). Не е изключено нередовност на исковата молба да бъде открита и по-късно в първоинстанционното, а даже и във въззивното или касационното производство, като при откриването на нередовност е без значение обстоятелството, че исковата молба вече е била приета за разглеждане. Когато констатира порок, съдът указва на страната в какво се състои нередовността на извършеното от нея процесуално действие и как тя може да бъде отстранена, като определя срок за това. Ако страната не поправи действието си в указания срок, процесуалното действие се счита неизвършено. Няма пречка, ако съдът прецени, че указанията му не са разбрани правилно, да даде допълнителни указания и предостави нова възможност и нов срок за поправяне на действието, но съдът не е длъжен да прави това, ако първоначалните указания са били ясни. При обжалването на акта, с който не е зачетено извършеното от страната процесуално действие погорната инстанция проверява не дали страната е разбрала указания, а дали те са били ясни. В случая въззивният съд е констатирал, че районният съд е дал ясни и точни указания, които не са били изпълнени в срок. Не е приложил и разширително тълкуване на нормите на чл.127 и чл.128 ГПК. В задължителната практика на ВКС трайно и безпротиворечиво се приема, че съдебното решение е недопустимо, когато съдът се е произнесъл при липса на право на иск или при ненадлежно упражнено такова - по нередовна искова молба; всеки предявен иск трябва да е с ясно и конкретно съдържание съобразно предвиденото в закона, за да могат ответната страна и съдът да направят преценка за допустимостта и основателността му; при наличие на нередовност съдът е длъжен на основание чл. 129 вр. с чл. 127 ГПК да предостави възможност на ищеца да я отстрани, тъй като в противен случай не би могъл да определи предмета на делото и границите на решаващата дейност /реш. № 13/30.01.19 по г. д. № 2081/18, I ГО, реш. № 30/14.03.18 по г. д. № 2230/17, III ГО, реш. № 44/2.02.11 по г. д. № 1944/09, IV ГО, реш. № 18/19.02.14 по г. д. № 3359/13, III ГО и др. /. Горните изисквания касаят всяко исково производство по реда на ГПК. Тази практика, формирана на база ясни законови разпоредби, не се нуждае от промяна или осъвременяване, нито от допълнително тълкуване. Доколкото касаторът се позовава на очевидна неправилност на определението / чл. 280, ал. 2 пр. 3 ГПК /, същият не е обосновал оплаквания, различни от тези, относими към твърдяните хипотези на чл. 280, ал. 1 ГПК. Видно от посоченото по-горе, във връзка с последните не е налице отклонение от задължителната практика, атакуваният акт не е постановен нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необоснован с оглед правилата на формалната логика – изложени са подробни мотиви, които не са произволни - и следователно не може да се приеме, че се касае за очевидна неправилност. С оглед изложеното касационно обжалване на въззивното определение не следва да бъде допускано. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Трето ГО,