Определение № 3704 от 06.07.2026 г. на ВКС по гр. д. № 2010/2026 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на „Хелио-Тур-С“ АД, чрез адвокат О. Ш., срещу определение № 32 от 19.01.2026г. по възз. ч. гр. д. № 473/2025 г. на Апелативен съд – Бургас, в частта с която е оставена без уважение частната жалба на „Хелио-Тур-С“ АД срещу определение № 2843 от 11.11.2025 г. по гр. д. № 878/2025 г. на Бургаския окръжен съд, инкорпорирано като съдържание и като част от определение № 2842 от 11.11.2025г. постановено по същото дело, в частта, с която е прекратено производството по делото по иска на „Хелио-тур-С“ АД против „Лилиля вил“ ЕООД, С. Й. С., ЧСИ Т. К. и Агенцията за публични предприятия и контрол - за прогласяване нищожността на прехвърлянето на собствеността върху поземлени имоти с идентификатори [№] и 67800.54.350 по КККР на [населено място] посредством извършена публична продан по изп. дело № 00002/2015г. на ЧСИ Т. К., поради противоречие със закона и липса на годно правно основание.

Касаторът обжалва определението в посочената част като незаконосъобразно и неправилно и моли да бъде отменено. Като основания за допускане на касационното обжалване се сочат чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК и чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са формулирани следните правни въпроси:

1. Какъв е процесуалният ред за защита, когато изпълнителното основание на взискателя, въз основа на което е била извършена публична продан в изпълнителното производство, противоречи на правото на ЕС?

2. Допустим ли е отрицателен установителен иск за прогласяване нищожност на публичната продан спрямо трети лица – приобретатели, когато изпълнителното основание е в противоречие с правото на ЕС?

В установения от закона срок е постъпил отговор от „Лилия Вил“ ЕООД, чрез адвокат С. С., с който е изразено становище за неоснователност на жалбата.

Ответникът по частната касационна жалба Агенция за публичните предприятия и контрол, чрез юрисконсулт В. Ш., оспорва жалбата.

Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, състав на първо гражданско отделение, по допустимостта на жалбата и наличието на основания за допускане на касационното обжалване, приема следното:

Частната касационна жалба е допустима - подадена е в срока по чл. 276, ал.1 ГПК, от страна по делото /ищец/ с правен интерес от обжалването, срещу подлежащ на касационно обжалване въззивен съдебен акт.

Въззивният съд е потвърдил първоинстанционното определение в частта, с която е прекратено производството по делото относно предявения от „Хелио-Тур-С“ АД срещу „Лилия вил“ ООД, С. Й. С., ЧСИ Т. К. и Агенцията за публични предприятия и контрол иск за прогласяване нищожността на прехвърлянето на собствеността върху поземлени имоти с идентификатори [№] и [№] по КККР на [населено място] посредством извършена публична продан по изп. дело № 00002/2015г. на ЧСИ Т. К. поради противоречие със закона и липса на годно правно основание, като е споделил извода на ОС – Бургас за недопустимост на исковата претенция. Посочено е, че искът срещу ЧСИ Т. К. е недопустим дори само поради обстоятелството, че с оглед данните по делото ответникът е починал преди предявяване на иска. Прието е, че постановлението за възлагане като акт на съдебен изпълнител подлежи на съдебен контрол по реда на чл. 435, ал. 3 ГПК. Тази норма определя активната легитимация и основанията за обжалване. Изложени са мотиви, че след като постановлението влезе в сила, публичната продан може да се оспорва по исков ред по чл. 496, ал. 3 ГПК. Недействителността на публична продан по чл. 496, ал. 3 ГПК може да се установява чрез самостоятелен установителен иск, чрез позоваване от ищеца, възражение от ответника в друго производство, а трето лице, което твърди свое право на собственост върху имота - предмет на проданта, както е в настоящия случай, разполага с петиторна защита, т.е. с възможността да установи спрямо купувача от публичната продан и/или последващия приобретател твърдението си, че не е настъпил вещноправният ефект, като част от обстоятелствата, на които се основава предявеният иск за собственост, а не като самостоятелно предявен иск. Въззивният съд е приел, че в случая обстоятелствата, които ищецът сочи в исковата молба относно липсата на настъпил вещноправен ефект на публичната продан, в резултат на която процесните имоти са били възложени на ответника С. С., следва да бъдат възприети от съда като част от обстоятелствата, на които се основават исковите претенции за собственост. Посочено е, че иск за нищожност /недействителност/ на публична продан, приключила с влязло в сила постановление за възлагане, независимо дали последното като изпълнително действие е обжалвано по реда на чл. 435 и сл. от ГПК или не, е допустим само в изрично посочените в чл. 496, ал. 3 от ГПК хипотези. В закона не е предвидена възможност публичната продан и постановлението за възлагане да бъдат предмет на иск на основанията по чл. 26 ЗЗД.

При тези мотиви на въззивния съд не са налице основанията по чл. 280, ал. 1, т. 3 и чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване.

По първия въпрос не е налице общата предпоставка на чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като не е обуславящ решаващите изводи на въззивния съд. За да приеме за недопустим предявения иск, въззивният съд е изложил мотиви, че в закона не е предвидена възможност публичната продан и постановлението за възлагане да бъдат атакувани по исков ред извън хипотезите на чл. 496, ал. 3 ГПК, тоест изключена е възможността публичната продан и възлагателното постановление да бъдат предмет на иск на основанията по чл. 26 ЗЗД. Съдът не е формирал изводи относно съответствието на изпълнителното основание, въз основа на което е била извършена публичната продан, с правото на ЕС. След като не е налице общата предпоставка за допускане на въззивния акт до касационен контрол, то това е достатъчно основание да не се допусне касационно обжалване и не се налага произнасяне за съществуването на наведената специална предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

Вторият въпрос, уточнен съобразно правомощията на съда съгласно т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, се свежда до въпроса допустим ли е иск за нищожност на възлагане на недвижим имот при публична продан на основания, различни от посочените в чл. 496, ал. 3 ГПК? Този въпрос е обуславящ правните изводи на въззивния съд за прекратяване на производството по делото поради недопустимост на предявения иск. По него е налице установена практика на ВКС /определение № 81 от 20.02.2012 г. по ч. гр. д. № 498/2011 г. на ВКС, І г.о. и др./, според която защитата на длъжника може да бъде насочена срещу материалната незаконосъобразност или срещу процесуалната незаконосъобразност на принудителното изпълнение. Материална незаконосъобразност на изпълнението е налице, когато не са спазени материалноправните предпоставки за законосъобразност на изпълнителния процес, а именно: съществуване на изпълняемото право и принадлежност на имуществото, върху което е насочено изпълнението, на длъжника. Процесуална незаконосъобразност на изпълнението е налице, когато не са спазени процесуалните изисквания за законност на изпълнителния процес, а именно: наличие на изпълнително основание и изпълнителен лист и точно и законосъобразно изпълнение на процесуалните задължения и правомощия на съдебния изпълнител. Защитата на длъжника срещу процесуалната незаконосъобразност на принудителното изпълнение се осъществява чрез обжалване само на точно посочени в ГПК изпълнителни действия и само на основанията, посочени в закона- съгласно чл. 435, ал. 2 от ГПК, когато изпълнението е насочено срещу несеквестируемо имущество на длъжника или когато длъжникът не е бил уведомен надлежно за изпълнението, а когато се обжалва постановлението за възлагане на имота при публична продан- съгласно чл. 435, ал. 3 от ГПК, когато наддаването не е извършено надлежно или когато имуществото не е възложено на предложилия най-високата цена. По изключение, съгласно чл. 496, ал. 3 от ГПК, дори и да не е обжалвано възлагането, публичната продан може да се оспорва по исков ред, когато имотът е закупен от лице, което не е имало право да участва в публичната продан (чл. 490 от ГПК) и когато имотът е възложен на лице, което не е платило цената. Целта на това строго ограничение в оспорването на публичната продан е да се стимулират третите лица да участват в нея. Предвид този обществен интерес изричен иск за прогласяване на нищожността (недействителността) на публичната продан и на постановлението за възлагане, с изключение на иска по чл. 496, ал. 3 от ГПК, не е предвиден в закона и съответно не е допустим. Въззивният съд се е съобразил с гореизложените разрешения при постановяване на обжалваното определение, поради което по този въпрос липсва специалната предпоставка на чл. 280, ал.1, т.1 ГПК. По него не следва да се допуска касационно обжалване и на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като е формирана съдебна практика, която не се нуждае от промяна.

Определението не е и очевидно неправилно. За да е налице очевидна неправилност на съдебен акт, като предпоставка за допускане до касационен контрол по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК, е необходимо неправилността на този акт да е дотолкова съществена, че да може да бъде констатирана от съда само при прочит на акта, без да е необходимо запознаване с и анализ на доказателствата по делото. Обжалваното определение не е очевидно неправилно: То не е постановено нито в явно нарушение на материалния или процесуалния закони, нито извън тези закони, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. За да постави определението си, съдът е приложил относимите към спора норми в приложимите към спора редакции на тези разпоредби и съобразно с точния им смисъл. Изводите, до които е достигнал съдът, не са в противоречие с правилата на формалната логика и в този смисъл не са явно необосновани.

С оглед изхода на спора в полза на „Лилия вил“ ЕООД следва да се присъдят направените в настоящото производство разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 250 евро, а в полза на Агенцията за публичните предприятия и контрол следва да се присъди сумата 100 евро, представялваща юрисконсултско възнаграждение.

Предвид изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение