Определение № 60666 от 01.10.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1330/2019 г.

Производството е по чл. 288 ГПК и е образувано по касационна жалба вх. № 1986/14.02.2019 г. на „Дон Агрикола“ ЕООД, [населено място], срещу въззивно решение № 15/11.01.2019 г. по в. гр. д. № 788/2018 г. на Плевенски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 101/06.07.2018 г. по гр. д. № 157/2017 г. на Никополски районен съд, с което са отхвърлени предявените от касатора против М. С. Б., С. М. К. и Д. М. П. иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД за заплащане на сумата от 8 904,84 лв., съставляваща платена на отпаднало основание поради прогласена относителна недействителност на сделката продажна цена за закупуването на ид. ч. от земеделски имоти; иск с правно основание чл. 92 ЗЗД за заплащане на сумата от 8 901,84 лв., съставляваща договорено по сделката обезщетение, при неизпълнение на задължение по договора от продавачите; иск с правно основание чл. 12 ЗЗД за осъждане на ответниците да заплатят на ищеца направените разходи по сключването на договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № 40, т. 15, рег. № 5223, д. № 1959/2013 г. на нотариус с рег. № 232, в размер на: 243.86 лв. - заплатена нотариална такса; 267.06 лв. - заплатен местен данък; 12 лв. - такса за вписване. В касационната жалба са изложени доводи, че въззивният съд необосновано е приел, че след като договорът за покупко-продажба на процесните земеделски имоти е прогласен за относително недействителен спрямо част от съделителите в делбеното производство, то купувачът не може да претендира обезщетения, неустойки и връщане на даденото по сделката преди да поиска развалянето ѝ по съдебен ред на основание чл. 189 ЗЗД. Ответниците по жалбата М. С. Б., С. М. К. и Д. М. П. възразяват срещу допускането на касационно обжалване. Претендират съдебни разноски. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК жалбоподателят поддържа, че са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК по въпросите: 1. Следва ли, в случай че при приключило съдебно производство по делба, в което на основание чл. 76 ЗН е прогласена недействителност на разпоредителна сделка, и в производството като главни страни са участвали както сънаследникът-прехвърлител, така и приобретателят по сделката, приобретателят да предяви отделен иск за разваляне на недействителната сделка по реда на чл. 189 и сл. ЗЗД, за да може да претендира обезщетение за договорни или извъндоговорни вреди от евикция или прогласената недействителност в делбеното производство е достатъчно основание за имуществени претенции като пряка последица от недействителната сделка, с искане за пълно възмездяване на вредите?; 2. Не е ли очевидно, че при установена с влязло в сила съдебно решение за недействителност на прехвърлителния договор в съдебно производство, в което са участвали прехвърлителят и приобретателят, последващ иск за разваляне на същия договор е лишен от предмет? Поддържа се и наличие на основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК - очевидна неправилност на въззивното решение. С определение № 248/17.06.2019 г. производството по делото беше спряно до постановяването на тълкувателно решение по тълк. д. № 1/2019 г. на ОСГТК на ВКС, поради значението на поставения в тълкувателното дело въпрос – договорът за прехвърляне на вещни права върху чужд недвижим имот разваля ли се по право по силата на влязло в сила решение за съдебно отстранение срещу приобретателя на имота, или е необходимо предявяването на иск по чл. 189, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 87, ал. 3 ЗЗД, за разрешаването на поставените в касационната жалба въпроси. Тъй като тълкувателното решение е постановено, е отпаднала пречката за развитието на делото, поради което производството следва да бъде възобновено. За да се произнесе по искането за допускане на касационно обжалване, ВКС взе предвид следното: Първоинстанционният съд е бил сезиран предявен от „Дон Агрикола“ ЕООД иск за осъждане на М. С. Б., С. М. К. и Д. М. П. за връщане на сумата от 8 901,84 лв., съставляваща продажна цена на 1/3 ид. ч. от десет земеделски земи, заплатена от ищеца на отпаднало основание поради недействителност на договора за покупко – продажба на тези имоти, обективиран в нотариален акт № 40, т. 15, рег. № 5223, д. № 1959/2013 г. на нотариус с рег. № 232, прогласена с решение на Никополския районен съд. Предявени са още иск за обезщетение по посочения договор за сумата от 8 901,84 лв., както и иск за осъждане на ответниците да заплатят разноските по изповядване на сделката. По делото е установено, че с влязло в сила решение № 154/08.10.2014 г. по гр. д. № 381/2013г. Никополския районен съд е било допуснато извършването на съдебна делба на десет земеделски земи в землищата на [населено място] и [населено място] между М. Н. Д., М. С. Б., С. М. К., Д. М. П., Р. П. И., В. Г. Б. и С. Г. П., като на основание чл. 76 ЗН е прогласена относителната недействителност спрямо ответниците Р. П. И., В. Г. Б. и С. Г. П. на актовете на разпореждане с наследствено имущество, извършени от М. Н. Д., М. С. Б., С. М. К. и Д. М. П. в полза на „Дон Агрикола” ЕООД с нотариален акт № 40, т.15, рег. № 5223, д. № 1959/2013 г. на нотариус с рег. № 232 и с нотариален акт № 39, том 15, рег. № 5221, дело 1957/22.11.2013 г. на нотариус с рег. № 232 на НК. За да отхвърли предявените искове, въззивният съд е приел, че процесният договор за покупко-продажба не е бил развален с прогласяването на относителната недействителност на сделката по отношение на неразпоредилите се съделители Р. П. И., В. Г. Б. и С. Г. П., поради което същият е валиден и запазва действието си между страните по него. Прието е, че ищецът, в качеството на приобретател по договора, ще бъде обвързан от решението по извършване на делбата, независимо дали е встъпил в производството, заместил е прехвърлителя или е участвал в производството чрез прехвърлителя като негов процесуален субституент, като, в случай че имотите, предмет на договора за продажба, не се паднат в дял на продавачите, купувачът ще има право да претендира връщане на даденото по договор, но това предполага развалянето му по реда на чл.189 Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, счита, че не са налице предпоставки за допускане на касационното обжалване на исканите основания, защото решението на въззивния съд е съобразено с тълкувателната практика (включително и нова) на ВКС, което изключва допълнителните предпоставки от хипотезата на чл. 280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Решаващият извод на въззивния съд, че договорът за покупко-продажба не е бил развален с прогласяването на относителната недействителност на сделката по отношение на неразпоредилите се съделители е изцяло съобразен с постановките на ТР № 1/2004 г. на ОСГК, според което относителната недействителност по чл. 76 ЗН е особен вид недействителност, касаеща само сънаследниците в спора относно ликвидиране на съсобствеността, породена при наследяване, като разпоредителната сделка е действителна, валидно обвързва страните по нея, поражда желаните и целени от тях правни последици и има действие спрямо третите лица. Дори и в хипотеза на осъществена евикция, облигационното действие на договора за прехвърляне на чужд недвижим имот се запазва и за да се иска връщане на цената е необходимо разваляне на договора по съдебен ред. Съгласно приетото ТР № 1/02.07.2021 г. по т. д. № 1/2019 г., ОСГТК, договорът за прехвърляне на вещни права върху чужд недвижим имот не се разваля по право по силата на влязло в сила решение за съдебно отстранение срещу приобретателя на имота, доколкото в предмета на делбеното производство не се включва по право и субективното право на купувача - приобретател на имота, да иска развалянето му поради неговото съществено, виновно неизпълнение. Не е основателен и доводът за очевидна неправилност на решението. Очевидна неправилност по смисъла на чл. 280, ал. 2 ГПК е налице, когато от мотивите на решението е установимо явно нарушение на материалния или процесуалния закон, изразяващо се приложението им в обратен смисъл, приложен е недействащ закон или решението е явно необосновано поради вътрешно противоречие на мотивите или нарушение на правилата на формалната логика. В случая не е налице нито една от тези хипотези. Предвид този изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответниците по касация следва да бъде присъдена сумата от 1500 лв., съставляващи разноски изплатено възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 21.03.2019 г. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение: