Определение № 1044 от 10.05.2023 г. на ВКС по гр. д. № 4725/2022 г.

Производството е по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК. С решение № 305/27.07.2022 г. по в. гр. д. № 613/2021 г. Великотърновският окръжен съд е потвърдил решение № 703/10.06.2021 г. по гр. д. № 3182/2020 г. на Великотърновския районен съд, с което е допусната делба на недвижим имот - апартамент с идентификатор 10447.515.95.6.3, с административен адрес: [населено място], [улица], вх. А, ет. 1, ведно с акцесориуми, между Е. С. Д. и С. С. Д. при квоти по 1/2 ид. ч., а предявеният от Е. С. С. иск за делба е отхвърлен. Касационна жалба вх. № 6980/08.09.2022 г., в срока по чл. 283, изр. 1 ГПК, е подадена от ищците с оплаквания за нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК като основания за допускане на касационно обжалване се сочат чл. 280, ал. 1 ГПК и очевидна неправилност. От ответницата по иска С. С. Д. е постъпил писмен отговор със становище, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., при произнасяне по допускане на касационното обжалване намира следното: Съделителите са наследници по закон на починалия на 28.07.2018 г. С. Д. С.. Ищцата Е. С. е негова съпруга, а ищцата Е. Д. и ответницата С. Д. са негови дъщери. Делбеният имот е закупен по време на брака между наследодателя и ищцата Е. С.. С н. а. № 48/17.12.1997 г. съпрузите са прехвърлили имота на ищцата Е. Д. срещу задължение за гледане и издръжка. С влязло в сила решение по гр. д. № 3105/2016 г. на Великотърновския районен съд сделката е развалена за 1/2 ид. ч. по иск по чл. 87, ал. 3 ЗЗД, предявен от прехвърлителя С. Д. С.. Отново придобитата в резултат на развалянето на договора 1/2 ид. ч. е дарена от С. С. на ответницата С. Д. с н. а. № 123/15.12.2017 г. Видно от обратно писмо от 15.12.2017 г. договорът за дарение прикрива договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка. Искането за спиране на производството по делбеното дело до приключване на производството по гр. д. № 2090/2021 г. на Великотърновския районен съд, образувано по иск по чл. 87, ал. 3 ЗЗД, предявен от Е. С. С. и Е. С. Д. срещу С. С. Д. за разваляне на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка, е оставено от въззивния съд без уважение с определение № 49/13.01.2022 г. по съображения, че ако искът бъде уважен, Е. С. би получила идеална част от прехвърления имот като последица от елиминирането на договорната връзка и би могла отново да предяви иск за делба срещу дъщерите си по силата на правото, че новонастъпилият факт - влязло в сила конститутивно съдебно решение, създава ново правно положение, а следователно - и ново право на иск. Въззивният съд е приел, че предявеният от Е. Д. иск за делба е основателен. Имотът е съсобствен между нея и ответницата на основание посочените две алеаторни сделки при равни квоти. Искът, предявен от Е. С., е приет за неоснователен. Въззивният съд е приел, че по силата на договора от 1997 г. тя е изгубила права върху жилището - чл. 99, предл. 1-во ЗС, като транслативният ефект на договора, касаещ възможния обем права, които тя би притежавала при прекратена имуществена общност, е запазен. Договорът е развален само по отношение на С. С.. Липсва правна норма, която да установява режим на съпружеска общност върху наново придобитото като последица от отпадането на основанието за престиране при разваляне на двустранен договор на основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД. Въззивният съд е посочил, че дори да се приеме, че засегнатата от развалянето на договора част от имота е съпружеска общност, тъй като развалянето възстановява правното положение преди сключване на сделката, последващото прехвърляне на 1/2 ид. ч. през 2017 г. попада под режима на чл. 24, ал. 4 СК, а липсата на доказателства ищцата да е оспорила прехвърлянето в преклузивните срокове по посочената норма е наложила извод, че ответницата е придобила прехвърлената й 1/2 ид. ч. по противопоставим на тази ищца начин. Неизпълнението на прикритата с дарението сделка не променя обема прехвърлени на ответницата права. Ако и доколкото симулацията бъде разкрита по исков път и съединеният с нея иск за разваляне на прикрития договор бъде уважен, би се създало ново правно положение за в бъдеще, което би дало основание за нов иск по аргумент от чл. 88, ал. 1, изр. 1-во, предл. 2-ро ЗЗД. В касационната жалба са изложени оплаквания, че въззивният съд не е съобразил действителната фактическа и правна обстановка по въпроса за разваляне поради неизпълнение на алеаторния договор. С жалбата е представено определение № 732/05.08.2022 г. за образувано в. гр. д. № 492/2022 г. на Великотърновския окръжен съд по въззивна жалба срещу решение № 572/13.05.2022 г. по гр. д. № 2090/2021 г. на Великотърновския районен съд, като разглеждането на делото в открито заседание е насрочено за 18.10.2022 г. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК е посочено, че разглеждането на въззивната жалба по посоченото дело е основание по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК за спиране на производството по касационната жалба. С т. 1 на ТР № 1/09.07.2019 г. по тълк. д. № 1/2017 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че въззивно решение, постановено при наличие на основание за спиране по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, е недопустимо. В разглеждания случай като основание за спиране на производството по делбеното дело се сочи висящ процес по гр. д. № 2090/2021 г. на Великотърновския районен съд. Данните по делото сочат, че не само преживялата съпруга, чието право на делба е отречено с обжалваното решение, е ищца по иска по чл. 87, ал. 3 ЗЗД, при чието евентуално уважаване би се създало ново правно положение, а оттам - и ново право на иск за делба за нея /както е посочил въззивният съд в определението, с което е отказал спиране на въззивното производство/, но ищца е и приобретателката по договора, сключен с н. а. № 48/17.12.1997 г., чието право на иск за делба вече е признато със същото решение. Тези данни налагат допускане на касационното обжалване на основание чл. 280, ал. 2, предл. 2-ро ГПК с цел да се извърши преценка дали решението по гр. д. № 2090/2021 г. на Великотърновския районен съд ще има значение за правилното решаване на спора по делбеното дело относно съделителите и квотите в съсобствеността, а оттам - и дали обжалваното въззивно решение е недопустимо и подлежи на обезсилване като постановено при наличие на отрицателна процесуална предпоставка за упражняване правото на иск по обусловеното дело - висящ преюдициален спор от значение за правилното решаване на обусловения спор. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.