Определение № 758 от 19.04.2023 г. на ВКС по гр. д. № 1469/2023 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Делото е образувано по частна касационна жалба на Г. В. В., чрез адвокат Б. З., срещу определение № 31 от 20.01.2023 г. по в. ч. гр. д. № 459/2022 г. на Апелативен съд – Велико Търново, с което е потвърдено разпореждане № 264 от 23.11.2022 г. по гр. д. № 423/2022 г. на Окръжен съд – Ловеч за връщане на частна жалба вх. № 5042/14.10.2022 г. на Г. В. срещу определение № 714 от 04.10.2022 г. по гр. д. № 423/2022 г. на Окръжен съд – Ловеч, поради невнасяне на дължимата държавна такса от 15 лв. Въззивният съд е посочил, че с влязло в сила на 15.11.2022 г. определение № 803 от 31.10.2022 г. първоинстанционният съд е оставил без уважение искането на Г. В. В. да бъде освободен от държавна такса и разноски и да му бъде предоставена правна помощ. С определението си от 31.10.2022 г. съдът е констатирал нередовност на частната жалба съгласно чл. 275, ал. 2, във вр. с чл. 261, т. 4 ГПК - липса на приложен документ за платена държавна такса, и е оставил без движение частната жалба, като е указал точно начина за отстраняване на нередовността и последиците от неизпълнение на указанията. Жалбоподателят е получил препис от определението, но в законоустановения едноседмичен срок, а и след това, не е представил платежен документ за внесена държавна такса по частната жалба. Предвид гореизложеното, Апелативен съд – Велико Търново е намерил обжалваното пред него разпореждане за връщане на частната жалба за правилно и законосъобразно. Приел е за неоснователни доводите на В., че подадената в срока за отстраняване на нередовностите молба за отвод на съдебния състав по делото прекъсва срока за изпълнение на дадените указания, като е посочил, че подобна разпоредба в закона няма. Отделно от това е изложил, че в случая става дума за действия по администриране на частната жалба, а не за произнасяне по съществото на спора, съответно - искането по чл. 23 ГПК е лишено от основание. Правото на жалбоподателя за обжалване на съдебния акт за прекратяване на производството не е било възпрепятствано, доколкото същият е имал възможност да обжалва определението, с което е отказано освобождаване от такси и разноски, без да заплаща държавна такса. Въззивният съд е приел и че компетентен да се произнесе по молбата по чл. 64 ГПК за възстановяване на срок, съдържаща се в жалбата до него, е първоинстанционният съд, поради което не се е произнесъл по тази молба. Жалбоподателят счита определението на въззивния съд за порочно и неправилно. Твърди, че не разполага със средства и доходи за заплащане на държавна такса по делото. Позовава се на нарушаване на принципа за справедливост, както и че пред първоинстанционния съд делото е било гледано от незаконен, вкл. предубеден състав. Визира наличието на основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 и ал. 2, предл. последно ГПК. Настоящият съдебен състав намира, че частната касационна жалба е постъпила в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е редовна от външна страна. Разпоредбата на чл. 274, ал. 3 ГПК урежда, че по отношение на частните касационни жалби приложение намира чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК. Съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК допускането на касационно обжалване е предпоставено от произнасянето от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК, както и при вероятна нищожност, недопустимост или очевидна неправилност на въззивния акт (чл. 280, ал. 2 ГПК). Съгласно постановките на Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда в обжалваното решение/определение. Неформулирането на такъв въпрос е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК. Допълнително касаторът следва да аргументира наличието на някое от допълнителните основания за допускане на касационно обжалване, визирани в чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК. Настоящият съд намира, че в случая в частната касационна жалба и в изложението към нея не е формулиран въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, нито са обосновани допълнителните предпоставки за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Същевременно атакуваното пред ВКС определение е валидно и допустимо. Същото не е очевидно неправилно, тъй като не е постановено при грубо нарушение на материалния и процесуалния закон и не е явно необосновано. След като определението на първоинстанционния съд по чл. 83 ГПК е влязло в сила и Г. В. не е внесъл указаната му държавна такса, разпореждането за връщане на подадената от В. частна жалба се явява законосъобразно, както е съобразил и въззивният съд. Изложеното обуславя недопускане на касационно обжалване. Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение,