Определение № 916 от 29.12.2020 г. на ВКС по гр. д. № 3006/2020 г.
ВКСIII гражданско отделение29.12.2020 г.докладчик Светла Бояджиева
Диспозитив
ДОПУСКА до касационно обжалване решение № 1343 от 25.06.20г.,постановено по в.гр.дело № 684/20г.на Софийския апелативен съд. УКАЗВА на жалбоподателя „Нимекс -2004 М“ООД да внесе държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 3542.46 лв по сметка на ВКС и да представи доказателства за това в едноседмичен срок от съобщението. След внасяне на държавната такса делото да се докладва за насрочване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.
Мотиви
Производството е по реда на чл.288 ГПК. Постъпила е касационна жалба от „Нимекс -2004 М“ООД срещу решение № 1343 от 25.06.20г.по в.гр.дело № 684/20г.на Софийски апелативен съд. С него е обезсилено решение № 8831 от 27.12.19г.на Софийски градски съд по гр.дело № 13164/17г.като недопустимо и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд. В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК жалбоподателят сочи основанията по чл.280 ал.1 т.1,т.2 и т.3 ГПК по следните правни въпроси: 1.Има ли пасивна процесуална легитимация държавата по искове за вреди в следствие на виновни действия/ бездействия на законодателния орган; 2.Държавата, представлявана от Министъра на финансите надлежен ответник ли е по иск за обезщетение за вреди от законодателна дейност на Народното събрание на РБ; 3.Може ли Държавата да бъде представлявана от Министъра на финансите по искове,породени от действия/ бездействия на законодателния орган,в случай ,че в специален закон няма предвиден специален правен ред за защита; 4. Има ли пряко приложение нормата на чл.7 К. и може ли да бъде търсена пряко отговорност от държавата на това основание; 5.Нередовна ли е искова молба,подадена срещу Република България,представлявано от Министъра на финансите, за вреди от действия / бездействия на Народното събрание. Поддържа се и основанието по чл.280 ал.2 ГПК – недопустимост и очевидна неправилност на решението. В отговор по чл.287 ГПК Държавата ,представлявана от Министъра на финансите счита,че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. С обжалваното решение въззивният съд е приел,че е налице противоречие между обстоятелствената част на исковата молба и посочения ответник в лицето на Българската държава.Изложил е съображения,че ищецът е твърдял обстоятелства, според които претендираните за обезщетяване вреди са причинени от дейност, изразяваща се в осъществяване на законодателната власт на Република България.Претърпените вреди /събрани такси/ са следствие приложението на правна норма /чл.35а ЗЕВИ/, приета от Народното събрание, действащо като законодател чрез народните представители, обявена по надлежния ред за противоконституционна.Според въззивния съд държавата не е възложител на дейност по смисъла на чл.49 ЗЗД, изразяваща се в законодателната дейност в страната.Надлежният ответник по заявената претенция е самият законодателен орган – Народното събрание, който следва да се конституира и процесът срещу него да започне отначало пред първата инстанция.Ето защо въззивният съд е направил извод, че обжалваното решение е недопустимо, тъй като е постановено срещу ненадлежен ответник,който не разполага с пасивна процесуална легитимация, което наложило първоинстанционното решение да бъде обезсилено,а делото да се върне на първата инстанция за конституиране на надлежния ответник. Върховният касационен съд,състав на Трето гражданско отделение,като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК, намира, че не е налице вероятна недопустимост на въззивното решение.Недопустимо е решението, постановено въпреки липсата на право на иск или ненадлежното му упражняване,както и ако съдът е бил десезиран.Настоящият случай не е такъв. За надлежната процесуална легитимация на държавата са достатъчни твърденията, че според ищеца тя е длъжник по деликтно вземане. Дали за ищеца е възникнало вземане срещу държавата или по отношение на процесуалния субституент – Народното събрание, е въпрос, който следва да бъде разгледан по същество на спора. Настоящият съдебен състав намира,че следва да допусне касационно обжалване на въззивното решение по релевантния за изхода на спора въпрос: Отговаря ли Държавата, представлявана от Министъра на финансите, по иск за обезщетение за вреди от законодателната дейност на Народното събрание, като счита, че е разрешен в противоречие с практиката на ВКС/ решение № 72 от 21.04.20г.по гр.дело № 2377/19г.на Четвърто г.о.; решение № 71 от 6.04.19г.по гр.дело № 3804/19г.на Четвърто г.о./ Налице е основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК за допускане на въззивното решение до касационен контрол,поради което ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, състав на ІІІ г.о.