Определение № 485 от 03.04.2014 г. на ВКС по гр. д. № 5409/2013 г.

Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от В. Б. П., чрез адв. Б. Л. от АК София, срещу въззивно решение №1339/05.04.2013 г. на Благоевградския окръжен съд, постановено по гр.д. № 64/2013 г., в частта по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 3 КТ. Излага доводи за противоречие с материалния закон – чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. 2 КТ и § 10, ал. 2 ПЗР от Наредбата за прилагане на Класификатора на длъжностите в администрацията, приет с ПМС № 129/26.06.2012 г. (Наредбата). Наведени са също оплаквания за необоснованост (фактическите изводи не съответстват на събраните по делото доказателства) и за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила - във въззивното решение не са изложени мотиви, не са обсъдени доводите за незаконосъобразност на уволнението, схематично е отговорено на доводите относно тълкуването на § 10, ал. 2 ПЗР от Наредбата. Насрещната страна [община] не е отговорила в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК. Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК. Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното: В. Б. П. е предявила против [община] искове по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ. Въззивният съд, като потвърдил решението на първостепенния Районен съд – Сандански, е отхвърлил и трите иска и възложи разноските по делото в тежест на ищеца В. П.. За да постанови този резултат, съдът установил, че страните са били в трудово правоотношение от 08.07.2002 г., като първоначално П. заемала длъжността „старши експерт “З.” в общинската администрация. Впоследствие трудовият договор бил изменян и с допълнително споразумение от 07.08.2008 г. П. изпълнявала длъжността “Главен специалист личен състав и архив”. На 03.07.2012 г. работодателят връчил на служителя предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение поради съкращаване на щата съгласно решения № 50 и 57 на ОбС – Струмяни. На същата дата е връчена и заповед за прекратяване на трудовия договор. Съдът е установил още, че е налице реално съкращаване на щата при работодателя. Изложени са съображения, че решението за измененията в щата е взето от компетентния орган и по установения в ЗМСМА ред – кметът е изготвил поименно щатното разписание въз основа на одобрена от Общинския съвет структура и численост на общинската администрация. Посочено е още, че пар.10, ал. 2 от ПЗР на Наредбата за прилагане на Класификатора на длъжностите в администрацията, приет с ПМС 129 от 26.06.2012г., в сила от 01.07.2012г. не отменя заварените и действащите по места щатове в администрацията, поради което щом е налице реално съкращаване, няма пречка трудовият договор да бъде прекратен на осн. чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. 2 КТ. В изложението към касационната жалба е поставен въпрос, свързан с тълкуване на § 10 от ПЗР на Наредбата – при липсата на решение по цитирания текст от общинския съвет, с което да одобри общата численост и структура на съответната общинска администрация, има ли право кметът, след влизане в сила на Наредбата, да прекратява трудово правоотношение по чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. 2 КТ. Изложени са съображения за приложение на хипотезата по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК – необходимост от тълкуване на § 10 от ПЗР на Наредбата, при липса на съдебна практика по приложението й. Съставът на Върховния касационен съд намира, че поставеният въпрос е от значение за постановения резултат по спора, доколкото ищецът – касатор е черпил доводи за незаконност на съкращаването на щата в администрацията на [община] от тълкуване на цитираната разпоредба; съдът е обсъдил възражението и, като го е намерил за неоснователно, след като преценил и останалите твърдения за незаконност на уволнението, отхвърлил иска. Не е налице допълнителното условие за допускане на касационно обжалване. Разглеждането на въпроса не е необходимо с оглед точното приложение на закона и за развитие на правото. В съдебната практика и в правната теория няма съмнение, че при уволнение на осн. чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. 2 КТ е необходимо към датата на прекратяване на трудовото правоотношение да е налице реално съкращаване на щата. С редица решения на Върховния касационен съд, постановени по реда на чл. 290 ГПК е изяснено, че щатът в общинската администрация се определя въз основа на утвърдена от Общинския съвет структура, по която кметът изготвя щатното разписание (напр. решение № 284/21.07.2010г. на ІV ГО на ВКС, постановено по гр.д. № 378/2009г., решение № 654/01.11.2010 г. на ІV ГО на ВКС, постановено по гр.д. № 1880/2009г.). Даденото разрешение е със задължителен характер за по-долустоящите в инстанционно отношение съдилища, напълно се споделя от настоящия състав и няма основание за промяна в тълкуването. Следователно няма съмнение, че от значение е дали към уволнението на служител от общинска администрация, е било налице реално съкращаване в щата, за което е без значение дали към същия момент е влязла в сила и Наредбата от 2012 г.. Разпоредбата на § 10 ПЗР от Наредбата е ясна и не буди никакво съмнение – с нея се възлага задължение за изготвяне на длъжностно и щатно разписание с определеното в нормативния акт съдържание; за съобразяване на длъжностите в администрацията – по наименование и функции с определеното в Наредбата и кои от тях са за заемане по трудово и кои по служебно правоотношение; привеждане на щатната численост съобразно предписаните нормативи. Съгласно § 10, ал. 2 от Наредбата, кметовете на общини в едномесечен срок от обнародването й трябва да предложат на общинските съвети за одобряване общата численост и структурата на съответната общинска администрация и да утвърдят необходимите промени в устройствените правилници на съответната общинска администрация. Безспорно с влизане в сила на Наредбата не отпадат, нито се заличават утвърдените и действащи в администрацията структури и щатни разписания, нито последиците, свързани с извършените в тях изменения. Утвърждаването на ново длъжностно и щатно разписание, съобразно изискванията на Наредбата, е бъдещо обстоятелство, което няма обратно действие. При това, възможно е, но не задължително, да се стигне до съкращаване на действащия до тогава щат – било чрез намаляване броя на заетите работници и служители, било чрез заличаване на определена длъжност и едновременно създаване на нейно място на друга по съдържание длъжност. Очакваните промени, дори да са в срок, определен в нормативен акт, не водят до отпадане на действащите структури и щатни разписания до утвърждаване на нови. Щом определена длъжност не съществува по действащия щат, не е възможно запазване на трудовото правоотношение за нея; няма никакво значение евентуалното бъдещо длъжностно и щатно разписание при работодателя. В заключение не са налице поддържаните основания за допускане на касационно обжалване. Мотивиран от горното, съдът