Определение № 222 от 26.05.2022 г. на ВКС по гр. д. № 872/2022 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на В. Н. Н. срещу решение № 55 от 20.05.2021 г. по в.гр.д.№ 330 от 2020 г. на Великотърновския апелативен съд, с което е потвърдено решение № 96 от 20.07.2020 г. по гр.д.№ 69 от 2019 г. на Окръжен съд-Търговище за отхвърляне на предявените от В. Н. Н. срещу Варненския районен съд, Варненския окръжен съд и Варненския апелативен съд искове с правно основание чл.49 ЗЗД за присъждане на обезщетения за вреди от непозволено увреждане /неправомерни действия и бездействия на съдии от горепосочените съдилища- неспазване на служебните им задължения по чл.7, ал.2, изр.2, чл.9 и чл.10 ГПК за съдействие на ищеца за изясняване на гр.д.№ 659 от 2016 г. на Варненския районен съд, в.гр.д.№ 476 от 2017 г. на Варненския окръжен съд и в.ч.гр.д.№ 556 от 2017 г. на Варненския апелативен съд от фактическа и правна страна, предоставяне на равна възможност за упражняване на правата му и осигуряване на възможност за установяване на правнорелевантните факти по тези дела чрез своевременно предоставяне на ищеца на правна помощ, съобразно чл.3 от Закона за правната помощ/:

• обезщетение за неимуществени вреди в размер на по 100 000 лв. от всеки от ответниците, изразяващи се в уронване на престижа на ищеца в обществото, незачитане на правата му, претърпени душевни болки и страдания и

• обезщетение за имуществени вреди в размер на по 30 000 лв. от всеки от ответниците, представляващи стойността на претендирания от ищеца по горепосочените дела наследствен дял /1/2 ид.ч./ от недвижим имот в [населено място], [община], област В., представляващ дворно място с площ от 380 кв.м., заедно с построената в него жилищна сграда, предмет на отхвърления по горепосочените дела иск за делба.

В жалбата се твърди, че решението на Великотърновския апелативен съд е неправилно поради нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано- основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 ГПК.

Като основания за допускане на касационното обжалване се сочат чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК и чл.280, ал.2, предл.3 ГПК. Поставя се следния въпрос, по който според касатора е налице противоречие с практиката на ВКС и произнасянето по който би било от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото: Носят ли отделните съдилища отговорност за постановените от тях незаконосъобразни съдебни актове ? Освен това се твърди, че обжалваното решение е очевидно неправилно.

В писмени отговори от 18.02.2022 г., 02.03.2022 г. и 16.02.2022 г. пълномощниците на ответниците Варненския районен съд, Варненския окръжен съд и Варненския апелативен съд оспорват касационната жалба. Молят касационното обжалване на решението да не бъде допускано.

Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, състав на първо гражданско отделение по допустимостта на жалбата и наличието на основания за допускане на касационното обжалване счита следното: Касационната жалба е подадена от легитимирано лице /ищец по делото/, в срока по чл.283 ГПК и срещу въззивно решение с цена на исковете над 5 000 лв., което съгласно чл.280, ал.3, т.1 ГПК подлежи на касационно обжалване при условията на чл.280, ал.1 или ал.2 ГПК.

1. Не е налице обаче соченото от касатора основание на чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационното обжалване на решението на Великотърновския апелативен съд по поставения въпрос, тъй като в жалбата и изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК не са посочени конкретни решения на ВКС, на които, според касатора, обжалваното решение противоречи.

2. Не е налице и основанието на чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационното обжалване на решението по поставения въпрос /Носят ли отделните съдилища отговорност за постановените от тях незаконосъобразни съдебни актове ?/, доколкото този въпрос не е обусловил решаващите изводи на съда в обжалваното решение, съгласно приетото в т.1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1 от 2009 г. на ОСГТК на ВКС. За да постанови решението си за потвърждаване на първоинстанционното решение за отхвърляне на предявените от ищеца искове по чл.49 ЗЗД, съдът не е приел, че ответните съдилища не носят гражданска отговорност за постановените от съдии в тези съдилища незаконосъобразни актове или за извършените от съдиите незаконосъобразни действия по делата. Напротив, прието е, че предявените искове са неоснователни по други съображения: тъй като от събраните по делото доказателства безспорно е установено, че действията на съдиите по посочените от ищеца дела / гр.д.№ 659 от 2016 г. на Варненския районен съд, в.гр.д.№ 476 от 2017 г. на Варненския окръжен съд и в.ч.гр.д.№ 556 от 2017 г. на Варненския апелативен съд/, включително постановените от тях съдебни актове по тези дела, не са били незаконосъобразни/противоправни. Това е същественият мотив, поради който исковете са били отхвърлени. Другият съществен мотив на въззивния съд за отхвърляне на исковете е, че по делото не е установено ищецът да е претърпял вреди, които да са в пряка причинна връзка с някакво друго виновно и противоправно поведение на съдиите по горепосочените дела. Поради това съдът е приел, че не е налице основание за ангажиране на личната гражданска отговорност на тези съдии по реда на чл.45 ЗЗД и съответно отговорност по чл.49 ЗЗД за тези действия на съдиите не могат да носят и ответниците Варненския районен съд, Варненския окръжен съд и Варненския апелативен съд. Само допълнителен, но несъществен за изхода на спора по конкретното дело, е мотивът на въззивния съд, че споделя извода на първоинстанционния съд, че съдилищата не носят гражданска отговорност по реда на чл.49 ЗЗД и поради това, че не са работодатели на съдиите в тях, доколкото същите се назначават и освобождават от ВСС съгласно чл.160 ЗСВ.

3. Обжалваното решение не е и очевидно неправилно. За да е налице очевидна неправилност на решението като предпоставка за допускане до касационен контрол по чл.280, ал.2, предл.3 ГПК, е необходимо неправилността на решението да е дотолкова съществена, че да може да бъде констатирана от съда само при простия прочит на решението, без да е необходимо запознаване с и анализ на доказателствата по делото. Очевидната неправилност е квалифицирана форма на неправилност, която предполага наличието на видимо тежко нарушение на закона- материален или процесуален, или явна необоснованост. В случая обжалваното решение не е очевидно неправилно: То не е постановено нито в явно нарушение на материалния или процесуалния закони /такова нарушение, което да е довело до приложение на законите в техния обратен, противоположен смисъл/, нито извън тези закони /въз основа на несъществуваща или несъмнено отменена правна норма/, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. За да постави решението си, съдът е приложил относимите към спора норми на ЗЗД и ГПК, в действащите им редакции и съобразно с техния точен смисъл. Изводите, до които е достигнал съдът, не са в противоречие с правилата на формалната логика и в този смисъл не са явно необосновани.

4. Не са налице и другите предвидени в чл.280, ал.2 ГПК основания за служебно допускане на касационното обжалване на решението: Няма вероятност решението да е нищожно или недопустимо, тъй като същото е постановено от съд в надлежен състав; в пределите на правораздавателната власт на съда; изготвено е в писмен вид и е подписано; изразява волята на съда по начин, от който може да се изведе нейното съдържание; постановено е по редовна искова молба и по предявените искове с правно основание чл.49 ЗЗД, без да са били налице процесуални пречки за разглеждането на тези искове.

Поради всичко гореизложено касационното обжалване на решението на Великотърновския АС не следва да се допуска.

По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, първо отделение