Определение № 20 от 26.01.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2336/2020 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по подадена касационна жалба от ответниците Р. А. Ц. и Т. А. Ц., чрез адв. Н. К.-Ч. срещу решение 716/14.04.2020 г. по в.гр.дело |№ 5227/2019 г. на Софийски апелативен съд, с което е обезсилено решение № 3896/29.08.2019 г. по гр.дело № 123/2017 г. на Благоевградския окръжен съд в частта, с която са отхвърлени като неоснователни исковете на Н. П. Й. срещу Р. А. Ц. и Т. А. Ц. за: обявяване за окончателен на предварителен договор за покупко-продажба от 19.09.2015 г. относно недвижимия имот: 1/3 ид.част от ПИ с кадастрален номер /№/ с площ от 40 000 кв.м., находящ се в м.”О.”, землището на [населено място], [община], обл.Б., ведно с изградените в имота самостоятелни обекти:бунгало /№/ и бунгало /№/, всяко от тях състоящо се от: стая за почивка, входно антре и санитарен възел със застроена площ от 19.11 кв.м., малък рибен ресторант, представляващ сграда на два етажа със застроена площ от 98.03 кв.м., както и всички други приращения в имота, съгласно чл.92 ЗС срещу задължението на купувача да заплати продажна цена от 76 000 лв. и е върнато делото за ново разглеждане от друг състав на БлОС. Поддържаните основания за неправилност на решението са нарушение на материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост. В изложението са формулирани правните въпроси: 1. Жалбоподателите поддържат, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправни и процесуалноправни въпроси от които зависи крайният резултат на делото и които са разрешени в противоречие със задължителната практика на ВКС и други влезли в сила решения на съда. Сочат, че обжалваното решение е постановено в противоречие с други решения на съдилищата, които са влезли в законна сила и които касаят същите съществени въпроси, които са от значение за правилното решаване на спора по делото. Цитирани са решения на състави на ВКС, постановени по чл.290 ГПК, които не са приложени към изложението. 2. Следва ли съдът да определи предмета на спора и вида на предявеният иск след като същият не е изрично предявен от ищеца в нарушение на чл.6,ал.2 ГПК? 3. Правната квалификация на иска, която следва да бъде определена съобразно фактите по делото и твърденията, на които ищецът основава своето право и какво е задължението на съда да се произнесе по правния спор, с който е сезиран с исковата молба? 4. Какво разграничава недопустимото решение, с което първата инстанция се е произнесла по непредявен иск от първоинстанционното решение, с което искът е квалифициран неправилно? 5.Какви са правомощията на въззивната инстанция във всяка от двете хипотези? Втори, трети, четвърти и пети въпроси са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Мотивирани са доводи за очевидна неправилност на въззивното решение. Ответникът по касационната жалба Н. П. Й., чрез адв. Д. П. в писмен отговор е мотивирал становище за липса на сочените основания за допускане на касационно обжалване по поставените въпроси в изложението и за неоснователност на касационната жалба по същество. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение като извърши проверка на обжалваното решение намира, че жалбата е подадена в срока, предвиден в чл. 283 от ГПК от легитимирани страни и е процесуално допустима. В обжалваното решение е посочено, че въззивният съд качеството си на инстанция по същество е констатирал, че исковата молба е нередовна, поради наличие на противоречие между наведените фактически твърдения относно индивидуализация на спорното право и несъответствие между тях и отправеното до съда искане за защита. Прието е, че в исковата молба са били наведени твърдения, че ответниците Р. Ц. и Т. Ц. са изпаднали в забава по отношение на задължението си към трето за процеса лице, поради което ищецът Н. П. Й. им предоставил сумата от 76 000лв. за да го погасят. Прието е също, че страните са се уговорили да не подписват писмен договор относно предоставената им в заем сума, но за да се гарантират правата на заемодателя длъжниците е следвало да обезпечат вземането му, като сключат предварителен договор за покупко-продажба на идеална част от собствен имот. Посочено е, че действието на договора е било ограничено до момента на връщане на предоставената в заем сума. Съдът е приел, че въпреки изложените фактически твърдения относно естеството на възникналото между страните правоотношение и липсата на реално намерение да сключат действителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, ищецът е навел твърдения, че: е изправна по този договор страна и е изпълнил задължението са за заплащане на продажната цена в цялост; продавачите са отказали да изпълнят задължението си да прехвърлят собствеността. Прието е, че в изпълнение на указанията на въззивния съд за отстраняване нередовностите на исковата молба ищецът е депозирал заявление от 18.11.2019г., в което е посочил, че преведената от него по банков път сума в размер на 76 000лв., е била въз основа на сключен с ответниците договор за заем, че предприетите действия по обявяването на предварителния договор за окончателен по съдебен ред е било с цел страните да постигнат споразумение за връщане на посочената сума. От ищеца е посочено в молбата, че предварителният договор е имал обезпечителна функция и има за цел да обезпечи вземането на кредитора. Като е взел предвид твърденията на ищеца съдът е приел, че е сезиран с иск за връщане на предоставена в заем сума, а не за обявяване за окончателен на предварителен договор за покупко-продажба на идеална част от недвижим имот. Формиран е извод, че първоинстанционният съд се е произнесъл по непредявен иск, поради което решението в обжалваната му част е недопустимо и следва да бъде обезсилено, а делото върнато за ново разглеждане на друг състав на първоинстанционния съд. Посочено е, че производството следва да започне от процедурата по размяна на книжа по реда на чл.131 от ГПК, като на ищеца следа да се дадат указания за внасяне на целия размер на държавната такса по предявения иск/при първоначалното разглеждане на делото е била внесена държавна такса върху цена на иска от 12 592.7лв./. При тези съображения въззивният съд е обезсилил първоинстанционното решение и е постановил делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на Благоевградския окръжен съд. По правните въпроси: Не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.2,пр.3 ГПК на въззивното решение на Софийски апелативен съд. Очевидна неправилност е въведено с новата разпоредба на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК основание за допускане на касационен контрол, без допускането на такъв да е обусловено от обосноваване на общата и допълнителните предпоставки на чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК. За разлика от неправилността на съдебния акт като общо касационно основание по чл. 281, т. 3 ГПК, очевидна неправилност е налице, когато е налице видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели от своя страна до постановяване на неправилен съдебен акт. Очевидно неправилен е съдебен акт, който е постановен "contra legem" до такава степен, при която законът е приложен в неговия противоположен смисъл или който е постановен "extra legem", т. е. когато съдът е решил делото въз основа на несъществуваща или отменена правна норма. Очевидна неправилност е налице и когато въззивният акт е постановен при явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. Не е налице очевидна неправилност, когато въззивния акт е незаконосъобразен поради неточно прилагане и тълкуване на закона, при противоречие с практиката на ВКС, с актове на Конституционния съд или с актове на Съда на Европейския съюз, когато е налице неправилно решаване на спорни въпроси относно приложимия закон или относно действието на правните норми във времето, както и когато необосноваността на въззивния акт произтича от неправилно възприемане на фактическата обстановка, от необсъждането на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа връзка, в които случаи допускането на касационно обжалване е обусловено от предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК. В настоящият случай не е налице очевидна неправилност на въззивното решение, тъй като не е постановено нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необосновано. Не се установява основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по въпросите по п.1 -ви от изложението. Същите не представляват правни въпроси, тъй като жалбоподателите формално са посочили, че съдът се е произнесъл по материалноправни и процесуалноправни въпроси, без да ги формулират ясно и точно. Твърдят, че тези въпроси са разрешени в противоречие със задължителната практика на ВКС и с други решения на съдилищата, като са цитирани решения на състави на ВКС, постановени по чл.290 ГПК. Съгласно практиката на ВКС изразена в т.1 от т.решение № 1/2010 г. по т.дело № 1/2009 г. на ОСГТК правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. Касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното решение. Върховният касационен съд не е задължен да го изведе от изложението към касационната жалба по чл. 284, ал. 3 ГПК, но може само да го уточни и конкретизира. Върховният касационен съд не допуска касационно обжалване по правен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд, различен от този, който сочи касаторът, освен ако въпросът има значение за нищожността и недопустимостта на обжалваното решение. Като взема предвид това тълкуване съдът преценява, че в п.1-ви от изложението на жалбоподателите не са формулирали ясно и точно правен въпрос от значение за изхода на делото, разрешен в обжалваното решение, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Следователно не е установено общото основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1 ГПК. Това е достатъчно, за да не се допусне касационно обжалване, без да се обсъжда наличието на допълнителното основание по чл.280,ал.1,т.1 ГПК. Неоснователни са доводите на жалбоподателите за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.3 ГПК по втория въпрос от изложението. Същият не представлява правен въпрос по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК, тъй като е формулиран общо и хипотетично. Само на това основание не следва да се допусне касационно обжалване, без да се обсъжда наличието на допълнителното основание по чл.280,ал.1,т.3 ГПК. Не се установява основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.3 ГПК по трети, четвърти и пети въпроси от изложението. Жалбоподателите не са обосновали допълнителното основание по т.3 на чл.280,ал.1 ГПК - не са посочили какво е значението на всеки от посочените правни въпроси за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Точното прилагане на закона, по смисъла на цитираната разпоредба, е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, каквато жалбоподателите не сочат, както и към необходимост от промяна на непротиворечива, но погрешна съдебна практика, на каквато липсва позоваване. Развитие на правото е налице, когато произнасянето по конкретен материалноправен или процесуалноправен въпрос е наложено от непълнота на закона или е свързано с тълкуването му, което ще доведе до отстраняване на неяснота в правната норма, каквито данни в случая липсват. По поставените въпроси – трети, четвърти и пети, касаещи приложението на чл.270,ал.3 ГПК и чл.281,т.3 ГПК не е налице непълнота или неяснота в правната уредба, не се налага изоставяне на едно тълкуване на закона, за да се възприеме друго и съществува последователна и обилна задължителна съдебна практика. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение