Определение № 465 от 06.06.2012 г. на ВКС по т. д. № 367/2012 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на [фирма], [населено място] чрез адв. Б. В. срещу определение № 575/04.03.2012г. по ч. гр. дело № 530/2012г. на Софийски апелативен съд, 2 състав, с което е потвърдено определение от 23.11.2011г. по т. дело № 257/2011г. на Софийски окръжен съд, търговско отделение, 4 състав в частта, с която на основание чл. 321, ал. 2 ГПК съдът е определил парична гаранция в размер 45 000 лв., вносима от [фирма] и е разпоредил обезпечителната заповед да бъде издадена след внасяне на гаранцията. Частният жалбоподател прави оплакване за неправилност на обжалваното определение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Релевира доводи за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК – въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправни въпроси, които са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото: кога следва да се счита за изпълнено едно от двете императивни изисквания на чл. 390 ГПК; въпроси, свързани с механизма на определяне размера на паричната гаранция при допускане на обезпечение на иска. Ответниците [фирма], [населено място] и Н. П. Й. от [населено място] чрез адв. Г. П. оспорват частната касационна жалба и релевират възражения за нейната недопустимост като подадена срещу акт, неподлежащ на обжалване, евентуално неоснователност поради това, че не отговаря на изискванията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК и липса на основания за допускане на касационно обжалване. ВКС, ТК, състав на Второ отделение, като констатира, че обжалваното определение е въззивно и с него е потвърдено определение на първоинстанционния съд в частта, с която на основание чл. 321, ал. 2 ГПК е определено внасяне на парична гаранция в размер 45 000 лв. за допуснатото обезпечение на иска, намира, че частната касационна жалба е недопустима поради следните съображения: Обжалваното определение на въззивната инстанция не е от категорията на съдебните актове, които подлежат на касационен контрол, посочени в чл. 274, ал. 3 ГПК – не прегражда по-нататъшното развитие на делото, не дава разрешение по същество на друго производство и не прегражда неговото развитие. Обжалваемостта на определението на първоинстанционния съд по обезпечение на иска произтича от закона – чл. 396 във връзка с чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК. Определението, постановено от въззивния съд, с което се потвърждава определение на първоинстанционния съд, с което е допуснато обезпечение на иска, включително само в частта, с която е определена парична гаранция, не подлежи на касационно обжалване. На касационен контрол подлежи само това въззивно определение, с което се отменя първоинстанционното определение, с което е отказано обезпечение на иска, и вместо това въззивният съд допуска исканото обезпечение /чл. 396, ал. 2, изр. трето ГПК/. В настоящия случай редът за обжалване е изчерпан с постановяване на процесното определение, с което въззивният съд е потвърдил определението на първоинстанционния съд, с което е определена съответната парична гаранция по допуснатото обезпечение. Поради недопустимост на частната касационна жалба същата следва да се остави без разглеждане. Мотивиран от горното, ВКС на РБ, ТК, Второ отделение