Определение № 5021 от 20.10.2026 г. на ВКС по гр. д. № 2930/2026 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Е. Д. М., представляван от адв. И. Ю., срещу Решение № 963/13.02.2026 г. по в. гр. д. № 1378/2025 г. на Софийски градски съд, с което, след като е потвърдено Решение № 22460/11.12.2024 г., постановено по гр. д. № 26444/2024 г. по описа на Софийски районен съд, е отхвърлен предявеният от касатора срещу Главна дирекция „Национална полиция“ иск с правно основание чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 24 000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди, търпени в периода 06.12.2019 г. - 08.06.2020 г. и причинени от изготвянето и представянето от ответника на документ с рег. № 328600059155/05.12.2019 г. по н.ч.х.д. № 2245/2018 г. по описа на СРС, НО. В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно поради нарушения на материалния и процесуалния закон, както и че е необосновано. Оспорва се извода на въззивния съд за недоказаност на неимуществените вреди, които ищецът търпял от деликта. Допускането на касационно обжалване касаторът основава на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, позовавайки се и на очевидна неправилност на въззивното решение. Насрещната по касационната жалба страна Главна дирекция „Национална полиция“ не е депозирала отговор. Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид доводите на страните и извърши преценка за предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, приема следното – касационната жалба е подадена от страна с интерес от обжалване, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима. За да постанови решението си въззивният съд споделил фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд и на основание чл. 272 ГПК препратил към тях, излагайки мотиви по оплакванията във въззивната жалба в т. ч. и относно правната квалификация на предявения иск. Тези доводи СГС счел за неоснователни с оглед твърденията на ищеца за правопораждащите претенцията му факти и формулираното въз основа на тях искане, сочещо на иск с правна квалификация чл. 49, вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД. Решаващият съд е приел за установено, че служител на ответника Главна дирекция „Национална полиция“ изготвил документ с рег. № 328600059155/05.12.2019 г. за нуждите на н.ч.х.д. № 2245/2018 г. по описа на СРС, НО, в който било отразено, че за лицето Е. Д. М. в автоматизираните информационни фондове за общо ползване на МВР се обработват лични данни като „извършител“ по ДП № 1479/03.04.1997 г. по описа на 5 РУП-СДВР, водено за престъпление по чл. 199, ал. 2, т. 2 НК – грабеж, придружен с убийство/опит за убийство, място - АМ Хемус, [населено място]. От писмените доказателства по делото въззивният съд констатирал, че посоченото ДП № 1479/03.04.1997 г. било образувано, за това, че на 03.04.1997 г. бил извършен грабеж на пътници от автобус с турска регистрация марка „Мерцедес“, рег. № TR34KH099, на валута и златни накити, като в информационните масиви на 05 РУ - СДВР не била налична информация относно това дали по делото е имало привлечено в качеството на обвиняем лице, като липсвала и информация относно датата и начина на приключване на досъдебното производство. За изясняване на тези обстоятелства била изискана информация от СГП, според която ДП № 1479/03.04.1997 г., пр. пр. № 1506/1998 г., било образувано след получени материали по ДП № 200-11 РСС/1998 г. по описа на Следствен отдел - [населено място] срещу неизвестен извършител за престъпление по чл. 199, ал. 2, т. 3, вр. чл. 198, ал. 2, вр. ал. 1 НК, като с постановление от 31.03.2017 г. на СГП наказателното производство било прекратено поради изтичане на предвидената в закона давност. Въззивният съд счел, че посочването на ищеца като „извършител“ в обсъждания документ с рег. № 328600059155/05.12.2019 г., изготвен от служител на ответника, не било противоправно. В тази справка били отразени както всички досъдебни производства, водени срещу Е. М. по реда на НПК, така и всички регистрирани от структури на МВР заявителски материали и проверки за наличие на данни за извършени престъпления от общ характер. Софийски градски съд пояснил, че регистрирането и завеждането на определени обстоятелства в информационните масиви на МВР било последица не от осъждането на лицето с влязла в сила присъда, а на постъпили данни (от държавен орган или частноправен субект) за евентуално извършено престъпно деяние. Информационният масив на МВР отразявал вътрешна оперативна информация, ползвана единствено за дейности по защита на националната сигурност, противодействие на престъпността и опазване на обществения ред. В случая в самия документ ясно било посочено, че отразявал информация по заведени заявителски материали и проверки за наличие на данни за извършени престъпления от общ характер, т.е. направеното отразяване било вторично, а служител от Главна дирекция „Национална полиция“ единствено издал документ съобразно наличните записи, което изключвало противоправност на деянието и обуславяло неоснователност на иска. В допълнение посочил, че недоказано останало твърдението на ищеца да е претърпял каквито и да е вреди от отразеното в документа. При тези мотиви решението на районния съд за отхвърляне на иска е потвърдено. Касационният жалбоподател поддържа в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, че въззивният съд се е произнесъл по значимия за изхода на делото въпрос дали са нужни формални, външни, доказателства за установяване на обичайните вреди в производствата по ЗОДОВ. Позовава се на допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, като счита, че въпросът е решен в противоречие с Решение № 63/18.03.2016 г. по гр. д. № 5124/2015 г. по описа на ВКС, III ГО, и Решение № 165/16.06.2015 г. по гр. д. № 288/2015 г. по описа на ВКС, III ГО. Касаторът моли обжалваното решение да бъде допуснато до касационно обжалване и на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК с твърдение, че произнасянето на ВКС по повдигнатия въпрос би било от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, а при условията на евентуалност – и като очевидно неправилно. Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване по поставения въпрос, тъй като той не покрива общия селективен критерий по чл. 280, ал. 1 ГПК да е с обуславящ решаващите изводи на въззивния съд характер. При решаването на правния спор между страните налице ли са елементите от фактическия състав на чл. 49, вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД въззивният съд не е формирал мотиви относно доказването на обичайните вреди в производствата по ЗОДОВ, тъй като с подобна претенция не е бил сезиран. За да отхвърли иска, СГС е приел за недоказано служител на ответника да е извършил противоправно деяние, поради което е счел за ненужно да изследва налице ли са останалите юридически факти от състава на чл. 49, ал. 1, вр. чл. 45 ЗЗД. Изложените мотиви за недоказаност на вредите не са решаващи, а в допълнение към водещите съображения на въззивния съд за неоснователност на претенцията. При липса на общото основание за допускане на касационно обжалване изследването налице ли са допълнителните основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК е безпредметно. Атакуваното решение не е и очевидно неправилно. Очевидната неправилност е квалифицирана форма на неправилност, обусловена от наличието на видимо тежко нарушение на закона – материален или процесуален, или явна необоснованост. Порокът следва да е особено тежък и да бъде констатиран от касационната инстанция без извършване на характерната за същинския касационен контрол проверка за наличие на отменителни основания за неправилност по чл. 281, т. 3 ГПК, каквато се извършва само в случай на допускане до касационно обжалване на въззивното решение. В случая обжалваното решение не страда от пороци с такава тежест. Не е налице прилагане на закона в неговия обратен смисъл, нито е налице прилагане на отменена, неотносима или позоваване на несъществуваща правна норма. Не са нарушени основни принципи на гражданския процес, нито е налице очевидна необоснованост на акта. Така мотивиран, Върховният касационен съд, Гражданска колегия, състав на Трето отделение,