Определение № 2878 от 05.11.2024 г. на ВКС по т. д. № 974/2024 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Подадена е касационна жалба от ЗД „БУЛ ИНС“АД против решение № 151/01.11.2023 г. по в.т.д. № 149/2023г. на Апелативен съд – Велико Търново в частта, с която след отмяна на решение № 24/08.03.2023 год. по т. д. № 38/2022 г. на Окъжен съд - Ловеч в частта на отхвърляне на предявените от Н. П. Г. и В. Н. В. против ЗД „Бул Инс" АД искове по чл. 432, ал. 1 във вр. с чл. 409 от КЗ за разликата над 160000 лв. до предявения размер от 200 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди, причинени от смъртта на сина им В. Н. П. вследствие на ПТП на 08.11.2021 г. и вместо него е постановено друго за уважаване на исковете за посочената разлика, ведно със законна лихва върху сумата от 11.01.2022 г. до окончателно изплащане. Касаторът поддържа, че въззивното решение в обжалваната част е неправилно, както и че са налице предпоставките по чл.280, ал.1, т.1. ГПК за допускане на касационно обжалване. Ответниците по касацията Н. П. Г. и В. Н. В. оспорват основателността на касационната жалба и наличието на предпоставки за допускане на касационно обжалване. Претендират се разноски за касационна инстанция на осн. чл.38, ал.2 ЗАдв. Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното: Кaсационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел за безспорно, че на 08.11.2021 г. при настъпил пътен инцидент е загинал синът на ищците, както и че произшествието е предизвикано от виновното и противоправното поведение на водач, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника-застраховател. Спорен е бил въпросът за конкретния размер на обезщетяването на търпените от ищеците неимуществени вреди. ВТАС е обсъдил, че инцидентът е настъпил към края на 2021 г. Отчел е спецификата, че се касае до загуба на дете, на 13 г., като силата и интензитетът на страданията на родителите са още по-големи при настъпила внезапна, неочаквана смърт на детето, в тежък и нелеп инцидент. Обемът на претърпените неимуществени вреди - съществени и значителни страдания на ищците от смъртта на сина, е бил установен от показанията на разпитаните по делото свидетели. Същите са били кредитирани, тъй като съдът е приел, че свидетелите имат преки впечатления от живота на ищците преди и след произшествието, и няма основание да се считат заинтересовани от изхода на процеса. Констатирал е, че семейството е било от двама родители и три деца, живеещи съвместно, родителите работели и се грижили за децата, които посещавали училище. След смъртта на детето ищците се затворили в себе си, плачели, спрели да работят за известно време. Непрекъснато посещавали гроба. ВТАС се е позовал на заключението на съдебно-психиатричната експертиза и е направил извод за заболяванията на родителите. Н. Г. страда от разстройство в адаптацията и е с изявена депресивна симптоматика и се нуждае от медикаментозно лечение от специалист-психиатър. Майката страда от разстройство в адаптацията със смесена тревожно депресивна реакция. Състоянието й е тежко и без медикаментозна терапия възстановяването е трудно, тъй като тя няма психологични ресурси за справяне. Допълнително ендокринното й заболяване утежнява депресивното й състояние. Съдът е съобразил, че ищцата се нуждае от лечение за поне 5-6 месеца, в противен случай ще продължи да плаче, да има ендокринни усложнения, да не се храни и да отслабва. Позовал се е на писмени доказателства за хоспитализациита й в периода 28.03.2022 г. до 31.03.2022 г. за диагностика и лечение на заболявания на щитовидната жлеза. Според справката за прегледи, такива са извършени през м. март и м. май 2022 г. с диагноза „тиреоидит“. Също така въззивната инстанция е съобразила конкретните обстоятелства, при които е настъпила смъртта на детето – внезапно, в тежък пътен инцидент с няколко жертви, както и социално-икономическите условия в страната към датата на настъпване на ПТП (м. ноември 2021 г.). Съвкупната им преценка е обосновала извод за значителни по вид и обем страдания на ищците от загубата на сина им, съответно – за по-висок от определения от първата инстанция размер на обезщетението. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът формулира правен въпрос относно критериите за определяне на справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди по чл.52 ЗЗДП. Позовава се на допълнително основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Настоящият състав на ВКС взе предвид, че по отношение критериите, които следва да се съобразяват от съдилищата при определяне на обезщетенията за неимуществени вреди в резултат на непозволено увреждане е налице задължителна съдебна практика, обективирана в ППВС №4/68г., ППВС № 2 от 1984г., ППВС № 4/1961г. и ППВС № 5/1969г. В тях е прието, че понятието „справедливост” не е абстрактно понятие, а е свързано с преценка на обективно съществуващи конкретни обстоятелства. Посочено е, че, за да се определи размерът на обезщетението, съставляващ справедливо овъзмездяване на претърпените неимуществени вреди в резултат от деликта, който е причинил смърт, е необходимо да се отчете: възрастта на пострадалия, общественото му положение, отношенията между пострадалия и близкия, който търси обезщетение за неимуществени вреди. От значения са и редица други обстоятелства, включително социално-икономическите условия в страната към момента на деликта, които съдът е длъжен да обсъди и въз основа на оценката им да заключи какъв размер обезщетение по справедливост да присъди. В разглеждания случай ВТАС в съответствие с така посочената задължителна практика е направил своята преценка за проявлението на различните релевантни обстоятелства, като отчитането им не е формално, а поотделно е разгледал всяко едно от тях и е съобразил комплексното им отражение върху физическото и психическото здраве, емоционален и социален живот на ищците като родители на починалото лице. Решаващият състав е изследвал релевантни за спора доказателства относно създадените приживе взаимоотношения, акцентирал е върху малолетието на починалия и съдържанието на конкретната връзка родители-дете. Съобразил е отражението на настъпилата смърт върху физическото и психическото здраве, емоционален и социален живот на ищците. Несъгласието на касатора с фактическите изводи въз основа на така обсъдените доказателства представлява оплакване за необоснованост на въззивното решение и същото не може да бъде проверявано от настоящата инстанция в производството по чл.288 ГПК. Отчетена е била и икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането. Настоящият състав на ВКС намира, че дадени разрешения по приложението на чл.52 ЗЗД в други дела по други казуси се основават на констатирани конкретни и специфични за казуса обстоятелства - зависими от обхвата на твърдените и доказани вреди, не само по вид, но и по съдържание, и обусловен от личността на пострадалия, претендиращ обезщетението, от собствената му устойчивост, адаптивност към вредата и възможност за преодоляване. В случая ВТАС е акцентирал върху ниската възраст на детето, особеностите на инцидента със смъртен изход на много лица на близка възраст и неговия трагичен отклик в обществото. Едновременно с това справедливостта изисква сходно решаване на аналогични случаи, както е прието в Решение № 50033/25.07.2023 г. по т.д. № 299/2022 г. на ВКС, II т.о., Решение № 381/20.06.2024 г. по гр.д. № 3462/2023 г. на III г.о. Така с решение № 147/06.03.2024 г. по гр.д. № 131/2023 г. на ВКС, IV г.о. при сходни обстоятелства – от към време /за събитие от м.08.2021 г./, претърпени вреди /неимуществени от смърт на непълнолетно лице/ и ищец също родител съдът е определил обезщетение в размер на 200 000 лв. Следователно по отношение на поставения правен въпрос не е осъществено допълнителното условие по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за достъп до касация. Предвид изложеното настоящият състав намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение. В полза на адв.М. следва да се присъди възнаграждение за осъществена защита на всеки един от ответниците по касацията в размер на 1500 лв./ или 3000 лв. общо/, на осн. чл.38, ал.2 ЗАдв. Съобразява се направеното възражение на касатора по чл.78, ал.5 ГПК и в тази връзка се отчитат: характерът на касационното производство, достигането му само до фазата по чл.288 ГПК и обемът на защита на ответниците предопределен от единствения правен въпрос, който е поставен в изложеното при наличие на трайно установена практика на ВКС по него. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Първо т.о.