Определение № 2196 от 17.07.2023 г. на ВКС по гр. д. № 4392/2022 г.

Образувано е по касационна жалба, подадена от Н. Е. И. против решение № 260064 от 12.01.2021 г. по гр.д.№ 2575/2018 г. на Пловдивски окръжен съд, с което е потвърдено решение № №185 от 25.05.2016 г. по гр.д. №1139/2014г на Асеновградски районен съд., в обжалваната част, с която е допусната делба на два имота: ПИ ***по КК на [населено място], м. „Г.“, площ 3299 кв.м., трайно предназначение на територията - земеделска, нтп - друг вид нива, при описани граници и ПИ ***по КК на А., м. „К.“, площ 10096 кв.м., трайно предназначение на територията - земеделска, нтп - нива, с описани граници между Н. Е. Я., И. Е. Е., касатора Н. Е. Е., Н. В. Х. и Ю. В. Х. при квоти – по 1/4 ид.ч. за първите трима и по 1/8 ид.ч. за последните двама. В касационната жалба се навеждат доводи за неправилност на решението, защото съдът не се е произнесъл по всички оплаквания и възражения във въззивната жалба. Оплакванията са, че съдът неправилно квалифицирал възражението по чл. 17, ал.2 ГПК като такова по чл. 14, ал.4 ЗСПЗЗ, като счита, че необосновано е ограничен косвения съдебен контрол, за необсъждане на събраните доказателства, включително и тези по преписката за възстановяване на земеделските земи. Направено е оплакване за допуснати съществени процесуални нарушения, защото въззивният съд не е приел н.а. № 59,т.1/1947 г. и н.а. № 212/1924 г. и два броя записки за вписването им в нарушение на чл. 266, ал.2, т.1 ГПК, за неприлагане на чл. 172 ГПК и нарушение на чл. 235, ал.2 ГПК, защото не е отчетена заинтересоваността на свителите на другата страна, които са роднини. В изложението по чл. 284, ал.3 т.1 ГПК са наведени основанията по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК по въпросите: 1.Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си всички възражения и доводи на страните, допустими и относими към предмета на спора и фактите на които се основават и доказателствата за тях? 2.При какви предпоставки може да се придобие по давностно владение правото на собственост от един наследник върху поземлен имот, възстановен по реда на ЗСПЗЗ? 3.Може ли съделител, който не е подал заявление за възстановяване на делбен имот лично на негово име в срока по чл. 11, ал.1 ЗСПЗЗ или не е предявил иск по чл. 11, ал.2 ЗСПЗЗ да прави възражение за осъществяване от делбения съд на косвен съдебен контрол върху решението по чл. 14, ал.1 ЗСПЗЗ.? Какви са критериите за квалифициране на едно възражение, че възстановения имот не е бил собственост на общия наследодател, а на неговия наследник като такова по чл. 14, ал.4 ЗСПЗЗ или за извършване на косвен съдебен контрол по чл. 17, ал.2 ГПК? Ответниците по касация М. Ю. Я., Х. Ю. М., наследници на ищцата Н. Е. Я. и И. Е. Е. оспорват касационната жалба и допускането до касация, тъй като решението съответства на доказателствата, материалния и процесуалния закон и молят да не се допуска касационно обжалване или жалбата да се отхвърли. Останалите ответници Д. К., В. К., Е. К., наследници на Ю. В. Х. /Х. К./ и Н. В. Х. не вземат становище по касационната жалба. Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение, което подлежи на обжалване е, поради което съдът я преценява като допустима. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното: По делото е установено следното: Пред въззивният съд е обжалвано решение на РС, с което е допусната делба на възстановени имоти по ЗСПЗЗ на наследници на Е. Е. К., Предмет на спора пред въззивна инстанция са два имота - ПИ с идентификатор ***по КК на [населено място], м. „Г.“, площ 3299 кв.м., възстановен с план за земеразделяне с решение № 0030/13.10.1998 г. и ПИ ***по КК на А., м. „К.“, площ 10096 кв.м., възстановен с план за земеразделяне с Решение № 0029/02.10.1996 г. И двата имота са възстановени на наследници на Е. Е. К. по преписка № ДВ 58 и ДВ 58А от 04.01.1994 г. със заявител касатора Н. Е. И.. Наследници на общия наследодател Е. Е. К., починал на 15.04.1969 г. са преживяла съпруга К., починала 28.04.1989 г. /преди влизане в сила на ЗСПЗЗ/, дъщерята Н. и синовете Н., И., дъщерята И., починала на 21.01.2004 г., заместена от децата си Н. и Ю.. Касаторът е заявил възражение за придобивна давност за посочените два имота, като е твърдял, че ПИ ***по КК на А., м. „К.“, площ 10096 кв.м. го е купил след сватбата си през 1953 г., а имот ***по КК на [населено място], м. „Г.“, площ 3299 кв.м. му е подарен от общия наследодател по повод сватбата му. Позовал се е на придобивна давност, текла от 1953 до 1957 г., когато имотите са включени в ТКЗС и след 1992 г. Въззивният съд е приел, че решенията по чл.14, ал.1 ЗСПЗЗ имат конститутивно действие и легитимират посочените в тях лица за собственици. Тъй като Н. Е. И. не е подал заявление по чл. 11, ал.1 ЗСПЗЗ, не е предявил и иск по чл. 11, ал.2 ЗСПЗЗ за възстановавяне на тези имоти в качеството му на собственик, съгласно т.3А на ТР №4/2014 г.от 14.03.2016 г. по т.д.№4/2014 г. на ОСГК е недопустимо да повдига спор за материално право по смисъла на чл.14,ал.4 ЗСПЗЗ. Затова са приети за неоснователни доводите му, че е собственик на ПИ ***по дарение преди реституцията, както и на ПИ ***, която била закупена с негови средства - с парите от сватбата му през 1953 г. Тези имоти са заявени от Н. Е. И., но за възстановяване на наследници на общия наследодател. Съдът е посочел, че на осн. чл.12, ал.2 ЗН сънаследници, които пиживе на наследодателя са спомогнали да се увеличи наследството, ако не са били възнаградени по друг начин, могат да искат при делбата да се пресметне това увеличение в тяхна полза. Претенцията по чл.12,ал.2 ЗН обаче е претенция по сметки по смисъла на чл.346 ГПК и се предявяват във втората фаза на делбата, а с ППВС №7/28.11.1973 г. е прието, че размерът на наследствения дял /квотата от съсобствеността/ не може да бъде уголемен поради принос на сънаследник в увеличение на имуществото на наследодателя при условията на чл.12,ал.2 ЗН. Възражението на Н. Е. И. за придобиване на посочените два имота по давност след реституцията им, съдът е приел за неоснователно, защото от показанията на разпитаните свидетели не се установява да е отблъснал владението на останалите съсобственици в продължение на 10 години. До 2011 г. той казвал на другите сънаследници, че е съгласен да си разделят възстановените имоти, но по-късно и им е давал полагаемата рента, с което е признал съсобствеността. От преди 5 години той е отблъснал владението на останалите като им заявил, че нищо няма да им даде. По първия въпрос, настоящата инстанция не констатира противоречие със съдебната практика, задължаваща въззивната инстанция да обсъди в мотивите си всички възражения и доводи на страните, допустими и относими към предмета на спора и фактите на които се основават, и доказателствата за тях? Съгласно чл. 269 ГПК и разясненията, дадени в т.1 от ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, въззивният съд следи за валидността и допустимостта на обжалваното решение служебно, а за правилността му се произнася само по наведените оплаквания във въззивната жалба, като разглежда спора по същество. Касаторът, като въззивник е заявил оплакване за неправилно приложение на чл. 172 ГПК, защото съдът не е съобразил родствената връзка на свидетелите с част от съделителите, които оспорват заявеното от него възражение за придобивна давност. Въззивната инстанция е обсъдила всички свидетелски показания, но е приела, че те не установяват преобръщане държането на идеалните части на другите съсобственици от Н. Е. И. във владение за себе си, като се е позовал на показанията на св.Ш., св. П. У. и св.З. Е.. Тези свидетели имат родствена връзка с другите съделители, но нормата на чл. 172 ГПК не изключва показанията им, а изисква те да се обсъдят и преценят с оглед всички други доказателства. Показанията на останалите свидетели обаче не опровергават тези показания. Те разказват какви култури е сеел Н. И., но не установяват факти, които да сочат на отблъсване владението на останалите наследници. В ТР № 1/2012 г. на ОСГК на ВКС е разяснено, че предвид нормата на чл. 31, ал.1 ЗС, ползването на съсобствен имот от някой от съсобствениците е държане на идеалните части на другите съсобственици и не е достатъчно за придобиване по давност на имот, придобит като съсобствен без оглед на какво основание. Необходимо е доказване, че е реализиран друг факт, който да установява преобръщане на държането частите на останалите съсобственици във владение за определен съсобственик и това владение следва да е със всичките признаци – да е явно, а не скрито и да е несъмнено, т.е. действията, с които се упражнява да не са двусмислени, да не могат да се приемат за упражняване право на съсобственик, а на собственик. Писмените доказателства също не опровергават показанията на свидетелите – роднини. Напротив, съпругата на общия наследодател е починала през 1989 г. – много преди приемане на ЗСПЗЗ и не би могла да изразява становище дали, кога и как децата й да делят възстановенте през 1996 г. и 1998 г. земеделски земи. Едната от нивите фигурира в емлячен регистър от 1949 г. на името на двамата братя, което подкрепя показанията, че на сватбата 1953 г. не е дарявана нива и опровергава това твърдение на касатора. Обсъдени са и показанията на св. Хр. И. и А. Ч., въз основа на които е прието, че от 2011-2012 г. касатора е демонстрирал действия на преобръщане на владението, но от този момент до предявяване на иска за делба през 2014 г. не е изтекъл изискуемият се 10 годишен срок за придобиване по давност. Така по първия въпрос, съдът не е процедирал в противоречие със съдебната практика – решение № 141/11.10.2019 г. по гр.д.№ 3719/2018 г. на ВКС, І гр.о. и решение № 79 от 12.07.2017 г. по гр.д.№ 3244/2016 г. на ВКС, ІV гр.о., поради което по този въпрос не се допуска касационен контрол. По втория въпрос - при какви предпоставки може да се придобие по давностно владение правото на собственост от един наследник върху поземлен имот, възстановен по реда на ЗСПЗЗ, касаторът твърди противоречие с решение № 5/25.01.2010 г. по гр.д.№ 2728/2008 г. на ВКС, І гр.о. С това решение е даден отговор за въпрос за прекъсване на придобивна давност, която е започнала да тече в полза на един от наследниците, установил самостоятелна фактическа власт върху съсобствен имот, отблъсвайки владението на останалите сънаследници и манифестирайки спрямо тях намерение да владее целия имот само и изключително за себе си, т.е. кога може да се приеме, че осъществяваното владение е необезпокоявано и непрекъснато. Това решение не отговаря на поставения въпрос и касае друга хипотеза, различна от настоящата, по която въззивният съд е приел, че не е доказано установяване на самостоятелна фактическа власт и демонстрирано намерение от касатора да владее целия имот за себе си преди 2011 г., а след установяване на такава е предявен иска за делба през 2014 г., т.е. не е изтекъл десет годишен срок. Поради това, че не е доказано противоречие на въззивното решение със цитираната съдебна практика, съдът не допуска касационен контрол по този въпрос. Третият въпрос касае отказа на съда да разгледа възражението на касатора, че процесните два имота е следвало да се възстановят на него на лично основание, а не на наследници на общия наследодател. Приетото от съда е в съответствие със съдебната практика на ВКС, според която е недопустимо в делбеното производство да се разглежда спор за материално право по смисъла на чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ, защото с иска по чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ само се установява правото на собственост към минал момент - включването на земите в ТКЗС, т.е. правото на възстановяване, но не се възстановява собствеността. Въз основа на това решение, установило правото на собственост към минал момент не може да се предяви иск за делба, по който следва да се установи съсобственост към настоящия момент. След издаване на решението по чл. 14, ал.4 ЗСПЗЗ, ако иска е уважен, собствеността се възстановява с решението на Поземлената комисия по чл. 14, ал. 7 от ЗСПЗЗ, което има конститутивно действие по отношение на обекта на собствеността и спрямо лицата, на които се възстановява и доказва правото на собственост за посочените в него имоти и лица, придобито на основание реституция към настоящия момент. / Решение № 51 от 12.06.2002 г. на ВКС по гр. д. № 681/2001 г., I гр. о., Решение № 503 от 16.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4087/2008 г ., III г. о./ Искът по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ не може и да се съединява с иск за делба, защото този иск се разглежда по особен ред, а и делбата е особено исково производство, уредено в ГПК и има за цел отмяната на стабилен административен акт, какъвто е решението на поземлената комисия. /Решение № 205 от 24.07.2001 г. на ВКС по гр. д. № 798/2000 г., I г. о. Относно това, че този, който не е подал заявление за възстановяване на имот по ЗСПЗЗ лично на негово име в срока по чл. 11, ал.1 ЗСПЗЗ или не е предявил иск по чл. 11, ал.2 ЗСПЗЗ не може да иска установяване правото му на възстановяване по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ разяснения са дадени в т. 3А от ТР № 4/2014 г. на ОСГК на ВКС. Нормата на чл. 17, ал.2 ГПК допуска извършване на косвен съдебен контрол за законосъобразност на административен акт само когато „такъв акт се противопоставя на страна по делото, която не е била участник в административното производство по издаването и обжалването му“. В настоящия случай касатора, който оспорва това, че имотите са възстановени на наследници на общия наследодател, а не на него, сам е подал заявление за възстановяване на имоти, между които и двата процесни, на наследници на общия наследодател. Поради това, че той е участник /заявител/ в административното производство по ЗСПЗЗ, косвен съдебен контрол за него е недопустим, поради което формулираният въпрос е неотносим към изхода на спора. Затова по него не се допуска касационно обжалване. В обобщение не е налице наведеното основание по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК, поради което не се допуска касационно обжалване. На основание чл. 78, ал.3 ГПК, на ответниците по касация М. Ю. Я. и Х. Ю. М. следва да се присъдят претендираните от тях деловодни разноски за настояща инстанция в размер по 400 лв. на всеки, доказани със сключените от тях договори за правна помощ, изплатени в брой на адв. Ст. Н.. На И. Е. Е. следва да се присъдят претендираните от него деловодни разноски за настояща инстанция в доказаният с договора за правна помощ с адвокат Г. Б. размер 800 лв. Водим от горното, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение