Определение № 720 от 04.09.2012 г. на ВКС по гр. д. № 316/2011 г.

Производството е по чл. 288 ГПК във вр. с чл.280 ГПК. Д. В. Я. е подал касационна жалба срещу решение № 350 от 23.07.2010 г. по гр.д. № 250 от 2011 г. на Кюстендилския окръжен съд, с което е оставено в сила решение № 115 от 25.02.2010 г. на Кюстендилския районен съд, постановено по гр. № 1766 от 2006 г. В жалбата се навеждат оплаквания за неправилност на съдебният акт поради допуснати съществени процесуални нарушения, нарушения на материалния закон и необоснованост- касационни оплаквания в предметното поле на чл.281, т.3 ГПК. Представено е изложение в което Д. В. Я. преповтаря оплакванията по същество изразени в касационната жалба и посочва, че според него решението, с което са отхвърлени предявените иск по чл.97, ал.1 ГПК/отм./ вр. с чл.26, ал.2 ЗЗД за нищожност на извършените дарения с нотариален акт № ..., т..., н.д.№... от .... г. на имот, представляващ 1/2 ид.ч. от нива в местността “Д. Б.”, цялата с площ от 4, 013 дка, съставляваща имот №.... по картата на землището на [населено място] и в нотариален акт №..., т...., н. д.№.... от ..... г. за имот, представляващ 1/2 ид.ч. от нива в местността “П.”, цялата с площ от 3, 800 дка, съставляваща имот №... по картата на землището на [населено място] за нищожност поради накърняване на чл.29, ал.3 и чл.28, ал.1 от ЗН е неправилно. Представил е съдебни решения и доказателства. Ответниците В. Д. Я. и В. Б. Я. не са депозирали отговор. Върховния касационен съд, Първо гражданско отделение, намира, че не следва да се допусне до касационно разглеждане решение № 350 от 23.07.2010 г. по гр.д. № 250 от 2011 г. на Кюстендилския окръжен съд по касационната жалба на Д. В. Я. защото не са налице основанията по чл.280, ал.1, т.1 - т.3 ГПК. Решението е съобразено с трайната съдебна практика по приложението на чл.30, ал.1 ЗН, чл.97, ал.1 ГПК/отм./ и по чл.26 ЗЗД. Касатора е предявил иск за намаляване на даренията, които неговата майка Ц. Д. Я., починала на 5.09.2005 г. /у-ние за наследници №[ЕИК] от ..... г./ е направила в полза на брат му В. Д. Я. с н. а. №..., т....., н.д.№..... от .... г. на имот, представляващ 1/2 ид.ч. от нива в местността “Д. Б.”, цялата с площ от 4, 013 дка, съставляваща имот № .... по картата на землището на [населено място] и с н.а. № ..., т..., н. д.№ .... от .... г. за имот, представляващ 1/2 ид.ч. от нива в местността “П.”, цялата с площ от 3, 800 дка, съставляваща имот №..... по картата на землището на [населено място]. С решение № 115 от 25.02.2010 г. на Кюстендилския районен съд, постановено по гр. № 1766 по описа за 2006 г. иска по чл.30, ал.1 ЗН е бил уважен. Решението в тази част е влязло в сила и не е предмет на въззивното решение, нито на касационната жалба. Със същото решение са отхвърлени двата установителни иска. В мотивите към решението е посочено, че договорите за дарение, обективирани в цитираните нотариални актове са действителни сделки и не противоречат на закона по смисъла на чл.26, ал.1 ЗЗД макар с тях да е била накърнена запазената част на касатора Д. В. Я. от наследството на покойната му майка. Аргумент в тази посока е и обстоятелството, че е извършено намаляване на даренията, което не би могло да стане ако сделките бяха нищожни. В. съд е посочил, че текста на чл. 28, ал. 1 от ЗН урежда запазената част от наследството за наследниците по закон и забранява накърняването й чрез завещателни разпореждания и дарения, а чл. 29, ал. 3 от ЗН определя размера на запазена и разполагаема част. Със смъртта на едно лице се открива наследството му като съвкупност от имуществени права и задължения, което се придобива от наследниците му въз основа на закона – чл.5-чл.10 от Закона за наследството и което включва и касатора като наследник по закон от първи ред. Наследството обаче може да бъде накърнено с предхождащи сделки за дарение. От момента на смъртта на наследодателя неговото имущество, което съществува в патримониума му, преминава по силата на универсалното правоприемство към наследниците. Ако наследодателят към този момент не притежава имущественото право, защото то е прехвърлено чрез безвъзмездна правна сделка и придобито от другиго, наследниците по закон не могат да получат дължимото имущество. Именно тогава възниква потестативното право да се иска намаляване на безвъзмездните разпореждания и възстановяване на запазената част. т.е. разпоредбата на чл. 30, ал. 1 от ЗН указва начина на защита при накърнена запазена част. Както правилно е посочили Кюстендилския окръжен съд упражняването на правата по чл. 30, ал. 1 от ЗН предполага действителна правна сделка защото само такава сделка поражда целените с нея последици - преминаване на имущество от патримониума на наследодателя в патримониума на друго лице. Именно тогава и възниква правото на наследника да поиска намаляването й за да получи своята запазена част от наследството. Касатора е постигнал този резултат с решението на Кюстендилския районен съд. Останалите обаче искове, предявени от него са неоснователни и това разбиране се споделя и от настоящия състав. Предвид изложеното следва да се приеме, че исковете по чл. 26, ал. 1 от ЗЗД за обявяване на процесните договори за дарение за частично нищожни са неоснователни и правилно са отхвърлени с обжалваното решение. Правилно е посочено, че производството по делото е прекратено по предявените срещу ответника В. Б. Я. искове защото не се сочат обстоятелства за съществуването на спор между касатора и този ответник- негов баща относно договорите за дарение на посочените имоти. Настоящия състав намира, че не следва да се допусне касационно обжалване на решението при условията на чл.280, ал.1, т.1 и т. 3 ГПК тъй като не са налице въпроси в предметното поле на текста, а решението по съществото на спора е съобразено с трайната съдебна практика касаеща производството по възстановяване на запазена част. Разпоредбата на чл.280, ал.1 ГПК изисква да се посочи правен въпрос от значение за изхода на конкретното дело, обусловил правната воля на съда, обективирана в обжалваното решение, който се различава от вече формираната съдебна практика или е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Изложението не съдържа такъв правен въпрос, отнесен към хипотезата на приложното поле на чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК защото изведените от касатора въпроси касаят изводите на въззивният съд по съществото на спора. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,