Определение № 60162 от 21.12.2021 г. на ВКС по гр. д. № 4781/2021 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.3 ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от Н. Д. М. срещу определение № 539 от 13.10.2021 г. на Окръжен съд- Стара Загора, I граждански състав по ч.гр.д.№ 1626 от 2021 г., с което е потвърдено определение № 261049 от 14.09.2021 г. по гр.д.№ 3261 от 2021 г. на Казанлъшкия районен съд в частта му, с която е оставена без уважение молбата на Н. Д. М. за освобождаването й от заплащане на разноски по делото.

В частната жалба се излагат съображения за неправилност на обжалваното определение и се моли то да бъде отменено.

Като основания за допускане на касационното обжалване на определението се сочат чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК и чл.280, ал.2, предл.3 ГПК. Твърди се, че определението противоречи на практиката на ВКС /на Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по тълк.д.№ 6 от 2012 г. на ОСГТК на ВКС/ по въпроса за предпоставките, при които страна по делото се освобождава от заплащане на разноски по делото, както и че от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК би било произнасянето на ВКС по следните посочени от касаторката въпроси- дословно:

1. Когато са налице визираните от законодателя предпоставки, за да бъде освободена страна по делото от дължимите съдебни разноски, следва ли съдът задължително да я освободи и респективно неосвобождаването от съдебни разноски, когато са налице предпоставките за това, представлява ли ограничаване на конституционно закрепеното право на правосъдие ?

2. Представлява ли нарушение на човешките права отказът на съда да освободи от държавна такса възрастен пенсионер, нетрудоспособен с оглед възрастта му и здравословното му състояние ?

Освен това се твърди, че обжалваното определение е очевидно неправилно- основание за допускане на касационното обжалване по чл.280, ал.2, предл.3 ГПК.

Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, състав на първо отделение приема следното: Частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна /ищец по делото/, в едноседмичния срок по чл.275, ал.1 ГПК /жалбоподателката е била уведомена за обжалваното определение на 15.10.2021 г., а частната жалба е подадена на 20.10.2021 г./ и срещу определение на въззивен съд, което съгласно чл.274, ал.3 ГПК подлежи на касационно обжалване при условията на чл.280, ал.1 или ал.2 ГПК.

В случая не са налице основания по чл.280, ал.1 или ал.2 ГПК за допускане на касационното обжалване на определението на Окръжен съд-Стара Загора поради следното:

На първо място, няма противоречие между обжалваното определение и посоченото Тълкувателно решение на ОСГТК на ВКС по поставения въпрос за предпоставките по чл.83, ал.2 ГПК, при които съдът следва да освободи страна по делото от заплащане на държавна такса и разноски. В посоченото Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по тълк.д.№ 6 от 2012 г. на ОСГТК на ВКС няма произнасяне по този въпрос- въпросите по т.12 и 13 от това тълкувателно решение касаят това кой съд е компетентен да се произнесе по искане за освобождаване от държавна такса и разноски.

На второ място, не е налице основанието на чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационното обжалване на определението по поставените въпроси, тъй като тези въпроси не са относими към конкретното дело: И двата поставени от касаторката въпроси предпоставят, че по конкретното дело съдът е приел, че са били налице визираните от законодателя предпоставки на чл.83, ал.2 ГПК за освобождаване на жалбоподателката от заплащане на дължимите по делото съдебни разноски, но въпреки това не я е освободил. В мотивите си обаче, въззивният съд е приел, че в случая не са налице тези предпоставки: с оглед представената от молителката Надежда М. декларация за материално и гражданско състояние и доказателствата към нея, въззивнният съд е счел, че тя има достатъчно средства да заплати разноските по делото. Освен това, по въпроса за предпоставките за освобождаване от държавна такса и разноски по чл.83, ал.2 ГПК има съдебна практика на ВКС /например определение № 567 от 29.10.2009 г. по ч.гр.д.№ 547 от 2009 г. на ВКС, III г.о., определение № 40 от 01.02.2012 г. по ч.гр.д.№ 22 от 2012 г. на ВКС, II г.о., определение № 276 от 21.05.2009 г. по ч.гр.д.№ 298 от 2009 г. на ВКС, I г.о. и много други/, според която по искането на страна по гражданско дело за освобождаване от държавна такса и разноски съдът следва да преценява съвкупно всички посочени в чл.83, ал.2 от ГПК обстоятелства: доходите на лицето и неговото семейство, имущественото и здравословното му състояние, семейното му положение, трудовата заетост, възрастта и други констатирани обстоятелства. От постановяването на тази практика на ВКС не са настъпили промени в законодателството или в обществените условия, които да налагат промяната й. Освен това, обжалваното определение не противоречи на тази практика на ВКС. Напротив, напълно в съответствие с тази практика въззивният съд е стигнал до извод, че жалбоподателката не следва да бъде освободена от внасяне на разноски по делото, след като е взел предвид представената от молителката декларация за материално и гражданско състояние и е обсъдил представените към нея доказателства, удостоверяващи всяко едно от посочените в чл.83, ал.2 ГПК обстоятелства.

На трето място, обжалваното определение не е очевидно неправилно- основание за допускане на касационното обжалване по чл.280, ал.2, предл.3 ГПК. За да е налице очевидна неправилност на определението като предпоставка за допускане до касационен контрол по чл.280, ал.2, предл.3 ГПК, е необходимо неправилността на определението да е дотолкова съществена, че да може да бъде констатирана от съда само при прочита на определението, без да е необходимо запознаване с и анализ на доказателствата по делото. Очевидната неправилност е квалифицирана форма на неправилност, която предполага наличието на видимо тежко нарушение на закона- материален или процесуален, или явна необоснованост. В случая обжалваното определение не е очевидно неправилно: То не е постановено нито в явно нарушение на материалния или процесуалния закони /такова нарушение, което да е довело до приложение на законите в техния обратен, противоположен смисъл/, нито извън тези закони /въз основа на несъществуваща или несъмнено отменена правна норма/, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. За да постави определението си, съдът е приложил относимите към спора норми на ГПК, в действащите им редакции и съобразно с техния точен смисъл. Изводите, до които е достигнал съдът, не са в противоречие с правилата на формалната логика и в този смисъл не са явно необосновани.

Не са налице и другите предвидени в чл.280, ал.2 ГПК основания за служебно допускане на касационното обжалване на определението: Няма вероятност определението да е нищожно или недопустимо, тъй като същото е постановено от съд в надлежен състав; в пределите на правораздавателната власт на съда; изготвено е в писмен вид и е подписано; изразява волята на съда по начин, от който може да се изведе нейното съдържание; постановено е по редовно искане по чл.83, ал.2 ГПК и без да са били налице процесуални пречки за разглеждането на това искане.

По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, първо отделение