Определение № 340 от 11.04.2013 г. на ВКС по т. д. № 1004/2012 г.

Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма] против решение № 953 / 11.06.2012 г. на Софийски апелативен съд, Гражданско отделение - 1 състав по гр.д.№ 1184 / 2012 год., с което е частично отменено постановеното от Софийски градски съд, ГК, І отд. – 1 състав решение по гр.д.№ 822 / 2011 год., в обжалваната му от ищцата А. Л. И. част и уважена претенцията й за разликата до претендираните 40 000 лева и потвърдено първоинстанционното решение, в обжалваната от касатора част. Последният атакува постановеното въззивно решение като неправилно, в частта по присъдено в полза на ищцата обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП, причинено по вина на водача на лек автомобил, застрахован по задължителна застраховка „ Гражданска отговорност „ при същия, за разликата над сумата от 30 000 лева и до присъдените 40 000 лева. Касаторът навежда основания за неправилност на въззивното решение, като постановено в противоречие с материалния закон – чл.52 ЗЗД, при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди на ищцата, както и в противоречие с чл.51 ал.2 ЗЗД - при възприемане наличието на само 1 / 3 съпричиняване от ищцата на вредоносния резултат. Обосновава хипотеза на допускане на касационното обжалване по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК - противоречие на въззивното решение, при прилагане критерия за справедливост на чл.52 ЗЗД, със задължителна съдебна практика - ППВС № 4 / 1968 год. и прилагане на чл.51 ал.2 ЗЗД в противоречие с т. 7 от ППВС № 17 / 1963 година. Навежда основание за недопустимост на въззивното решение предвид обстоятелството, че съдът е възприел размер на действително дължимо по справедливост обезщетение надхвърлящ размера на претендираното от ищцата, при това не по предявен от същата частичен иск, и приспаднал възприетия процент съпричиняване от така определения по-висок размер, вместо от предявения с исковата молба. Във връзка с последното обосновава хипотеза за допускане касационното обжалване по чл.280 ал. 1 т. 3 ГПК. Ответната страна - А. И. - оспорва касационната жалба, като намира че касаторът не обосновава основание за допускане касационното обжалване, предвид неформулиране на конкретен правен въпрос по смисъла на т.1 от ТР № 1 / 2010 год. по тълк.дело № 1 / 2009 год. на ОСГТК на ВКС. Върховен касационен съд, Търговска колегия, първо отделение, като констатира, че касационната жалба е подадена от легитимирана да обжалва страна, в срока по чл.283 ГПК и съответства на изискванията на чл.284 ГПК, както и че атакуваното въззивно решение подлежи на касационно обжалване, намира следното: Производството е образувано по иск на А. Л. И. / след постановено разделяне на предявените в активно субективно съединение искове на останалите съищци /, с правно основание чл.226 ал.1 от КЗ, за обезщетяване на претърпени неимуществени вреди от ПТП от 29.05.2010 год. год., причинено по вина на водача на застрахован по задължителна застраховка „ Гражданска отговорност ” при ответното дружество лек автомобил – „ Пежо експерт „ с рег. [рег.номер на МПС] - Д. М., при което е загинала същата и още две лица и са увредени 4 други лица, между които и ищцата. В съответствие със събраните по делото гласни и писмени доказателства съдът е приел съпричиняване от 1/ 3 за ищцата и справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди сумата от 60 000 лева, при предявен / не като частичен / иск за сума от 45 000 лева, потвърждавайки първоинстанционното решение за присъдените 28 000 лева - обезщетение за неимуществени вреди и отменяйки го за отхвърлената разлика до сумата от 40 000 лева, т.е. присъждайки допълнително 12 000 лева обезщетение. В касационната жалба са наведени доводи относими към размера на приетото съпричиняване и на дължимо обезщетение, не и досежно невъзприети и отчетени от съда факти, относими към определянето им. За съпричиняването съдът е отчел установения и неоспорван от касатора факт, че ищцата не е ползвала предпазен колан към момента на ПТП, както и заключението на съдебно-медицинската и авто – техническа експертизи, които приемат, че при използването на предпазен колан за пострадалата не биха настъпили увреждания в претърпяната степен, изхождайки от деформацията на купето и факта на свободното движение на тялото й по време на ПТП. В изложението по чл. 284 ал.3 от ГПК не е формулиран правен въпрос по смисъла на чл. 280 ал.1 ГПК вр. с т.1 от ТР № 1 / 2010 год. по тълк. дело № 1 / 2009 год. на ОСГТК на ВКС ,в сочената хипотеза на чл.280 ал.1 т.1 ГПК. Най- общо се сочи, че прилагайки чл.51 ал.2 ЗЗД и чл.52 ЗЗД съдът е вложил в разпоредбите смисъл, различен от този, вложен от законодателя, което му твърдение е неконкретизирано, не е свързано с отговор на разрешим по делото конкретен правен въпрос по приложението на разпоредбите, обусловил решаващите изводи на съда при определяне на съпричиняването и обезщетението, при това в противоречие с цитираните постановления - задължителна съдебна практика. По твърдението за недопустимост на въззивното решение и предявяването на основание за допускане на касационното обжалване в хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 от ГПК, по въпроса, уточнен от настоящата инстанция, в съответствие с правомощието, дадено му с ТР № 1 / 2010 год. по тълк.дело № 1 / 2009 год. на ОСГТК, „ дали е допустимо съдът да приложи последиците на приетото съпричиняване, възприемайки размер по-висок от предявения с исковата молба, е налице задължителна съдебна практика: решение постановено по чл.290 ГПК - № 166 / 13.01.2012 год. по т.д.№ 43 / 2011 год. на І т.о. на ВКС. Според същото, при определяне обезщетението за неимуществени вреди съдът следва да съобрази действителния размер на обезщетението, съответстващо на доказаните вреди, а решението му не е недопустимо, след като приспадайки приетото съпричиняване от същия е постановил окончателен резултат, който не надхвърля петитума на иска. Мотивите на възприетото разрешение се основават на задължителните указания на ППВС № 4 / 1968 год., за прилагането на справедливостта не като абстрактен критерий, а в съответствие с конкретните обстоятелства, поради което и субективната оценка на ищеца не е императив досежно опредевянето на справедливия размер на обезщетението. Определеният, различен от формиращия цената на иска, размер на действително справедливо обезщетение не се ползва със сила на пресъдено нещо, но е съобразим в процеса на доказването, част от което е и установяването и прилагането на последиците на съпричиняването, върху размера на което също не се формира сила на пресъдено нещо. По така разрешения въпрос касаторът не е доказал наличието на противоречива съдебна практика или основание за преодоляване на непротиворечива такава, като неправилна, предвид промени в обществените условия или законодателството, обуславящо значение на отговора на така поставения процесуалноправен въпрос за точното прилагане на закона и за развитието на правото, съгласно т.4 на ТР №1 / 2010 год. по тълк. дело № 1 / 2009 год. на ОСГТК на ВКС. Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение