Определение № 242 от 09.05.2018 г. на ВКС по гр. д. № 3314/2017 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Д. И. Г. чрез неговия процесуален представител адв. Г. Г., против решение № 58 от 06.06.2017 г. по в.гр.д. № 113/2017 г. на Ямболския окръжен съд. В жалбата са изложени доводи за неправилност на постановения съдебен акт поради противоречие с материалния закон, необоснованост и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Иска се въззивното решение да бъде допуснато до касационно обжалване по следните правни въпроси: 1/ Налице ли е трансформация на законовата презумпция на чл. 70, ал.1 ЗС в недобросъвестност след предявяване на иска по чл. 108 ЗС. 2/Налице ли е злоупотреба с права, което има за цел единствено да вреди на трети лица с аргумента, че „субективното право е служба”, а не свободно действие по усмотрението на неговия носител. 3/ Налице ли е нищожност на нотариалното удостоверяване при поправка на нотариален акт и налице ли е тежък порок на извършеното нотариално удостоверяване, при което нотариусът е удостоверил съдържанието на определени факти, на които той сам е станал свидетел, включително волеизявленията на страните по правната сделка, без да се увери по представени доказателства за собствеността да извърши проверка относно притежавания титул за собственост. 4/ Какъв е видът на нотариален акт за поправка на нотариален акт. 5/ Нотариалният акт за поправка на нотариален акт има ли обратна сила. 6/ Какво се съдържа в понятието „поправка на нотариален акт”-техническа грешка в изписването на отделни думи, или изцяло въвеждането на нови обекти. 7/ Каква е правната последица от придобиването на недвижим имот от публична продан, ако поправката на нотариален акт има обратна сила. В подадения отговор на касационната жалба ответниците по касация Ю. А. Б. и А. Я. М. изразяват становище, че въззивното решение е правилно и не са налице предпоставките на чл. 280, ал.1 ГПК за допускането му до касационно обжалване по поставените от касатора въпроси, тъй като същите са разрешени в съответствие с практиката на ВКС. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: С обжалваното въззивно решение е потвърдено решение № 3 от 10.02.2017 г. по гр.д. № 315/2015 г. на Районен съд- Елхово, с което е отхвърлен предявеният от Д. И. Г. против Ю. А. Б. и А. Я. М. иск с правно основание чл. 108 ЗС за установяване, че ищецът е собственик на недвижим имот, представляващ нива с площ 14.710 дка в м. ” Г.”, имот № 075020 по КВС на землището на [населено място], общ. Болярово, и за осъждане на ответниците да му предадат владението върху него. Препращайки към мотивите на първата инстанция по реда на чл. 272 ГПК, въззивният съд е приел за установено от фактическа страна, че през 2001 г. ответникът А. Я. М. е придобил чрез договор за покупко- продажба няколко земеделски имота, в това число и нива с площ 14.710 дка в м.” Г.”, съставляваща имот № 075020 по КВС на [населено място], както и нива с площ 13.501 дка в м. ”Гащите”, съставляваща имот № 057076. С нотариален акт № 95, т.VІ, дело № 1150 от 03.11.2004 г. А. М. продал на С. Г. Г. общо 22 бр. ниви, включително и посочените по- горе. В нотариалният акт за продажба имотът в м.” Г.” е посочен погрешно с площ и номер по КВС, съответстващи на имота в м. ”Гащите”. С нотариален акт № 146, т.VІ, дело № 942 от 06.10.2008 г. е допусната поправка в нотариалния акт за продажба, като са посочени верните площ и номер по КВС на имота в м.” Г.”. С нотариален акт № 30, т.VІІ, дело № 1011 от 24.10.2008 г. С. Г. продал този имот на ответницата Ю. А. Б.. Установено е по делото, че междувременно недвижим имот, представляващ нива в землището на [населено място], м.” Г.”, с площ 14.710 дка, съставляваща имот № 075020 по плана за земеразделяне, е бил изнесен на публична продан по изп.д. № 17/2005 г. по описа на съдия- изпълнител при Районен съд. Елхово като принадлежаща на длъжника А. Я. М. и с Постановление за възлагане на недвижим имот от 11.10.2005 г. е била възложена на взискателя по изпълнителното дело Д. И. Г.. Постановлението за възлагане е вписано на 27.02.2006. При така установените факти по делото въззивният съд е приел, че към момента на издаване на постановлението за възлагане спорният имот не е бил собственост на длъжника по изпълнителното дело А. М., поради което и купувачът Д. Г. не е могъл да придобие правото на собственост върху него. Съдът е намерил за неоснователни доводите на ищеца за нищожност на нотариалния акт № 146/2008 г. за поправка на нотариалния акт за продажба № 95/03.11.2004 г. Приел е, че поправката касае някои от индивидуализиращите белези на имота, предмет на договора за продажба, като идентификационен номер, категория и площ, без да засяга съдържанието на изразената от страните по договора воля за продажба именно на спорния имот. На следващо място е приел, че ответницата Ю. Б. е придобила имота на правно основание, годно да я направи собственик, упражнявала е фактическа власт върху него непрекъснато, явно и спокойно за период по- дълъг от 5 години, поради което се легитимира като негов собственик на основание чл. 79, ал.2 ЗС. Настоящият състав намира, че следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение по поставените от касатора правни въпроси № 4 и № 7, прецизирани от касационната инстанция по следния начин: какво е правното действие на нотариалния акт за поправка на нотариален акт за продажба на недвижим имот, касаеща индивидуализацията на недвижимия имот, и какво е значението на вписването за правата на трети лица, придобили имота след вписване на нотариалния акт за продажба и преди вписване на нотариалния акт за поправката му. Тези въпроси са обуславящи изхода на делото, и са от значение за точното прилагане на закона, и доколкото на настоящото инстанция не е известна съдебна практика по тях, касационното обжалване следва да се допусне на основание чл. 280, ал.1, т.3 ГПК. Не са налице предпоставките на чл. 280, ал.1, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване по останалите въпроси. Въззивният съд не се е произнасял относно характера на владението на ответницата след предявяване на ревандикационния иск, поради което въпросът дали с получаване на исковата молба нейното владение се е трансформирало в обикновено, е неотносимо към изложените съображения за отхвърляне на предявения от касатора ревандикационен иск. Следващият въпрос е фактически, а не правен, тъй като преценката за това дали в нотариалния акт е допусната фактическа грешка при индивидуализацията на недвижимия имот, за продажбата на който страните са изразили воля, или се касае за изменение на съдържанието на сключения договор, зависи от конкретните обстоятелства, установени по делото. В случая въззивният съд е приел, че в нотариален акт № 95/2004 г. процесният имот е индивидуализиран чрез посочване на неговите имотни граници, поради което неправилното посочване на индивидуализиращия номер по КВС и площта на имота представляват очевидна фактическа грешка, поправката на която не изменя предмета и съдържанието на договора. Останалите правни въпроси са предпоставени от разбирането на касатора, че нотариалният акт за поправка на нотариалния акт за продажба на имота е нищожен, защото в случая не е била налице очевидна фактическа грешка, която да бъде поправена по този ред. По естеството си тези въпроси представляват доводи за необоснованост на изводите на въззивния съд относно наличието на очевидна фактическа грешка в нотариалния акт за продажба от 2004 г., на които касационната инстанция ще даде отговор с решението си по делото. Водим от гореизложеното съдът