Определение № 1908 от 15.04.2025 г. на ВКС по гр. д. № 4590/2024 г.

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Б. С. В., ЕГН [ЕГН], с адрес: [населено място],[жк], [жилищен адрес]00, чрез пълномощника му по делото адв. Г. Г., против Решение № 463 от 24.07.2024г. по в. гр. д. №404/2024г. по описа на Окръжен съд- Враца, с което е отменено Решение №71 от 26.03.2024г., постановено по гр. д. №712/2023г. по описа на Районен съд- Оряхово в обжалваната част, с която на основание чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ Районен съд- Козлодуй е осъден да заплати на Б. С. В., ЕГН [ЕГН], сумата от 950,00 лв.- обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда- 07.11.2023г. до окончателното изплащане на сумата, като вместо това е отхвърлен предявеният от Б. С. В., ЕГН [ЕГН], против Районен съд-Козлодуй иск за заплащане на сумата 950,00 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в чувство на безпомощност, неувереност, недоверие към съда и държавата, причинени на ищеца от нарушаване правото му за разглеждане в разумен срок на гр. дело № 940/2022 г. по описа на РС-Козлодуй, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда- 07.11.2023г. до окончателното изплащане на сумата. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението в обжалваните му части- касационно основание по чл.281, т.3 от ГПК, като се иска отмяната му. В касационната жалба и приложеното към нея изложение касаторът се позовава на основания за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и ал.2 от ГПК.

Постъпил е отговор на касационната жалба от ответната страна по нея Районен съд- Козлодуй, чрез председателя му Г. П.- С., в който се изразява становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване и за неоснователност на касационната жалба.

Касационната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 283 от ГПК и срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.

За да се произнесе по допускането на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение, съобрази следното:

Въззивният съд се е произнесъл по въззивна жалба на Районен съд- Козлодуй против Решение № 71 от 26.03.2024г., постановено по гр. дело № 712/2023г. по описа на Районен съд- Оряхово в частта му, с която Районен съд- Козлодуй е осъден да заплати на Б. С. В., ЕГН [ЕГН], сумата от 950 лв.- обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в чувство на безпомощност, неувереност, недоверие към съда и държавата, причинени на ищеца от нарушаване правото му за разглеждане в разумен срок на гр. д. №940/2022г. по описа на РС-Козлодуй, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда- 07.11.2023г. до окончателното изплащане на сумата. С необжалваната и влязла в сила част на първоинстанционното решение искът е бил отхвърлен за разликата над 950 лв. до пълния му предявен размер от 5001 лв.

В обжалваното въззивно решение съдът е приел следното:

На 21.07.2022 г. е било образувано гр.д. № 940/2022 г. по описа на РС-Козлодуй по искова молба на Б. С. В. против ОДМВР-В., като делото е било разпределено на случаен принцип на съдия Ж. Г. Д.– А.. С разпореждане в закрито заседание от следващия ден- 22.07.2022г. съдията-докладчик е постановил връчване на исковата молба на ответника по реда на чл. 131 ГПК. На 16.08.2022 г. е постъпил отговор от ОДМВР В., с който ответникът е поискал привличане на „АЕЦ Козлодуй“ ЕАД като трето лице-помагач по делото и е предявил обратен иск срещу него. С определение, постановено в з.з. на 30.09.2022г., съдията-докладчик е оставил без движение предявения обратен иск и е дал указания на ответника да отстрани констатирани нередовности чрез внасяне на дължимата държавна такса. На 13.10.2022г. ответникът ОДМВР В. е внесъл указаната от съда държавна такса. С определение в закрито заседание на 25.11.2022г. съдът е конституирал "АЕЦ Козлодуй" ЕАД като трето лице- помагач на страната на ответника, приел е за съвместно разглеждане в условията на евентуалност предявения обратен иск и е постановил връчването му по реда на чл.131 ГПК на ответното по този иск дружество- "АЕЦ Козлодуй" ЕАД. На 25.01.2023г. са подадени отговори от "АЕЦ Козлодуй" ЕАД, както по предявения срещу него обратен иск, така и по първоначалната искова молба. С постановено по реда на чл.140 ГПК определение от 11.09.2023г., районният съд се е произнесъл по доказателствените искания на страните, съобщил им е проекта си за доклад по делото и е насрочил делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 20.10.2023г. На 20.10.2023г. е проведено открито съдебно заседание по гр.д.№1019/2022 г. по описа на РС-Козлодуй, в което са събрани всички допуснати от съда доказателства и делото е обявено за решаване. Съдът се е произнесъл с Решение № 507/20.11.2023г., като след постановяването му са били подадени молби по чл. 248 ГПК за изменението му в частта за разноските и въззивна жалба срещу решението.

От приети по делото 5 броя болнични листове се установява, че за периода от образуването до насрочване на делото съдията-докладчик е отсъствал от работа поради ползване на отпуск за временна неработоспособност, както следва: - от 06.12.2022г. до 09.12.2022г. - 4 дни; от 11.01.2023г. до 18.01.2023г.- 8 дни; от 13.03.2023г. до 26.03.2023г.- 14 дни; от 27.03.2023г. до 15.04.2023г.- 20 дни и от 16.04.2023г. до 15.05.2023г. - 30 дни, т.е общо 76 дни.

В рамките на първоинстанционното производство е разпитан един свидетел на ищеца и негов колега – Д. К. Г., който заявява, че познава ищеца от 22 години. Ищецът завел дела в РС Козлодуй за нощен труд и други дела за постановления. Много колеги били завели дела – на 70% от колегите делата излезли, но неговото дело не излязло, нещо се случило, бавело се делото и ищецът започнал да се притеснява. Започнал да страни от колегите си. Постоянно го питали какво се случва, но той се бил затворил в себе си. Изобщо не желаел да разговаря на никакви теми. Единствено за делото казвал, че почва да се притеснява много, тъй като не знаел защо се бави. Притеснявал се, че може да му се случи нещо лошо. Карал свидетеля много пъти да пита познати, работещи в съда в Козлодуй, защо не му се насрочва делото и защо се бави. Делото било важно за него. Едното му дете завършило в София кинезитерапия, като било много скъпо и той разчитал на тези пари от делата. Започнал ремонт на апартамента, но не можал да го довърши. Година и половина ищецът бил постоянно затворен в себе си. Когато завеждали дела за неизплатени възнаграждения за нощен труд, имали натиск от ръководството да не ги завеждат, плашели ги, че ще ги преместят, затова Б. мислел, че там също е оказано влияние да не се разглеждат тези дела. Б. през цялото време бил на моменти неефективен на работа, тъй като мислел постоянно за делото и не можел да си върши служебните задължения.

При така установените факти по делото при произнасянето си по основателността на предявения иск въззивният съд е посочил, че съдебното производство пред РС-Козлодуй (от депозиране на исковата молба в съда до постановяване на първоинстанционния съдебен акт) е продължило около 1 година и 4 месеца, който период не може да бъде приет като "неразумен срок" за разглеждане на конкретното дело с оглед неговите специфики- районният съд първоначално е бил сезиран с два основни и два акцесорни обективно съединени искове; привлечено е трето лице-помагач; след дадени указания за отстраняване на нередовности е приет за съвместно разглеждане обратен иск; от доводите на страните, отразени в проекта за доклад, е видно, че засегнатите правни въпроси са със значителна сложност; събран е значителен обем доказателствен материал; допусната е съдебно-счетоводна експертиза. Така констатираните отклонения във връзка с предмета и страните по делото обосновават по-дълъг срок за разглеждането и справедливото решаване на спора пред първата инстанция в сравнение с граждански дела, разглеждани по общия исков ред, по които не са налице такива процесуални усложнения. Макар и спорът да е трудов, същият не подлежи на разглеждане по реда на Глава ХХV "Бързо производство", Част ІІІ "Особени искови производства" ГПК, както поради предмета му- неизплатени допълнителни възнаграждения, така и поради обективното съединяване на искове. Действително практиката на ЕСПЧ определя трудовите спорове като такива с висока степен на обществена значимост, изискваща разглеждането им в по-кратки срокове, но в случая претенцията не е свързана с лишаването на ищеца от право на труд и от възможността да реализира трудов доход, а се претендира заплащането на още 10% от допълнително възнаграждение, което се изплаща на ищеца, както и на възнаграждение за положен извънреден труд, поради което бързината на разглеждане на конкретното дело не е от първостепенно значение за ефективността на съдебната закрила. Обстоятелството, че е налице един по-значителен период, в който се констатира бездействие на съдията-докладчик, а именно- от 25.01.2023г., когато е приключила размяната на книжата с подаването на отговори от третото лице- помагач "АЕЦ Козлодуй" ЕАД, до 11.09.2023г., когато районният съд е постановил определението си по реда на чл. 140 ГПК за насрочване на делото, не променя извода за разумна обща продължителност на съдебното производство. Съгласно формираната практика на ВКС / Решение № 30 от 07.05.2019 г. на ВКС по гр.д.№ 2125/2018 г., ІІІ г.о., ГК; Решение № 306 от 22.10.2019 г. на ВКС по гр.д.№ 4482/2017 г., ІV г.о., ГК; Определение № 601 от 15.10.2020 г. на ВКС по гр.д.№ 1548/2020 г., ІV г.о., ГК и др./, релевантна за отговорността на държавата по чл.2б ЗОДОВ е общата продължителност на съдебното производство- от предявяването на иска до приключването му с влязъл в сила съдебен акт, като спазването или неспазването на инструктивните срокове за извършването на отделните съдопроизводствени действия е без значение. Според посочената практика е възможно общата продължителност на делото да е в нарушение на изискването за разумен срок, въпреки че отделните етапи в производството са имали разумна продължителност, и обратното- при допусната забава в отделна част на производството да няма нарушение на чл.6, § 1 ЕКЗПЧОС, ако общата продължителност на делото не е прекомерна според фактическата и правна сложност на делото. В случая е налице именно втората хипотеза – допуснато е забавяне при насрочване на делото, но останалите съдопроизводствени действия са извършвани в разумни срокове, което е довело и до нормална обща продължителност на делото пред първата инстанция с оглед вида му и констатираните отклонения в съдебното производство по смисъла на Глава ХV и Глава ХVІ ГПК. Към момента съдебното производство не е приключило с влязъл в сила съдебен акт, поради което констатираното забавяне на конкретното процесуално действие не е достатъчно основание, за да се обобщи, че е нарушено правото на ищеца за разглеждане на делото в разумен срок, доколко забавата евентуално би могла да бъде компенсирана с бързото разглеждане на спора пред горните инстанции. Не са били споделени наведените от ищеца доводи, че в същия районен съд са били образувани значителен брой идентични дела, като разпределените дела на останалите съдебни състави са приключили значително по-бързо, което налага извод за приключване на конкретното дело в неразумен срок. В тази връзка съдът е посочил, че от събраните по делото доказателства се установява, че по отношение на съдията-докладчик по гр.д.№ 940/2022г. са били налице обективни причини, които са довели до забавяне на процесуалното действие по насрочване на делото, а именно- отсъствие от работа поради ползване на отпуск за временна неработоспособност в размер на общо 76 дни за периода до насрочване на делото. Действително отговорността на държавата не е обусловена от конкретните причини за всяко отделно забавяне и от това дали лицата от състава на съдебните органи са виновни или не за забавянето, но така констатираният обективен факт на продължително отсъствие на съдията-докладчик прави некоректно и неточно сравняването на развитието на съдебното производство по делото с това по останалите идентични дела на другите съдебни състави. Според съда това сравнение в случая е неправилно и с оглед факта, че в посочения период на забава съдията-докладчик Ж. Д.-А. е изпълнявала и функциите на административен ръководител- председател на РС-Козлодуй, което несъмнено е довело и до натоварването й с друга дейност, извън правораздавателната такава.

По наведените от ищеца доводи, че ответникът РС-Козлодуй следва да носи отговорност, тъй като не е предприел всички необходими мерки за по-бързото приключване на делото чрез контрол върху работата на съдията, възлагане на работата по делото на други съдии, командироване на съдии от други съдилища, съдът е посочил, че макар и отсъствието на съдията-докладчик да е било продължително, същото не е било в рамките на последователни 76 дни, а е било периодично - от 06.12.2022 г. до 09.12.2022 г. - 4 дни; от 11.01.2023 г. до 18.01.2023 г. - 8 дни; от 13.03.2023 г. до 26.03.2023 г. - 14 дни; от 27.03.2023 г. до 15.04.2023 г. - 20 дни и от 16.04.2023 г. до 15.05.2023 г. - 30 дни. При това положение не би могла да бъде обоснована необходимост от процедура за преразпределение на делата на съдия Д.-А. на останалите съдии от съда или за командироване на съдии от други съдилища, каквато организация на работа обичайно се предприема при отсъствие на съдия от няколко месеца. Като относимо към критерия "поведение на компетентните органи" е било отчетено и обстоятелствата, че в периода на разглеждане на делото РС-Козлодуй е работил с незапълнен съдийски щат, което е довело до значително повишаване на действителната натовареност на работещите в този съд. От публично достъпните обобщени статистически таблици за дейността на съдилищата е видно, че през 2023г. действителната натовареност на РС-Козлодуй към всички дела за разглеждане е по- висока от средната действителна натовареност на районните съдилища извън областните центрове.

По така изложените съображения съдът е приел, че не е налице нарушение на изискването за разглеждане на делото в разумен срок, поради което искът за ангажиране на обективната отговорност на държавата по чл.2б ЗОДОВ следва да бъде отхвърлен.

В изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК касаторът поддържа наличието на основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК, като твърди, че при постановяване на решението си въззивният съд се е произнесъл и е решил в противоречие с практиката на ВКС следните правни въпроси:

1. Могат ли да бъдат изключени следните случаи от периода, в който делата могат да бъдат разгледани и решени в разумен срок по смисъла на чл. 2б, ал. 1 от ЗОДОВ: отпуск на съдията, разглеждащ делото; съдебна ваканция; натовареност над средната за страната на конкретния съд; съдия от състава на съда заема длъжност административен ръководител на съда; незапълнен щат от съдии в конкретния съд?

2. Може ли бъдещо несигурно събитие като евентуалното бързо разглеждане на дело от горна инстанция да компенсира нарушаването на правото на разглеждане на делото в разумен срок от предходна инстанция в случаите, когато е предявен иск по чл. 2б, ал. 1 от ЗОДОВ по отношение на делото, водено от нисшестоящата инстанция?

3. Включва ли се в общия период на разглеждане на делото от първата инстанция целия период от сезиране на съда до изпращането на делото на друга инстанция при преценка за спазване на разумния срок за разглеждане на делото?

В касационната жалба са изложени и довод,и че обжалваното решение е очевидно неправилно- основание за допускане на касационното обжалване по чл.280, ал.2 от ГПК.

Според настоящия състав на съда не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.

Съгласно разпоредбата на чл.280, ал.1 от ГПК на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е:1.решен в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд и Върховния съд в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на Върховния касационен съд; 2. решен в противоречие с актове на Конституционния съд на Република България или на Съда на Европейския съюз; 3. от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, а съгласно ал.2 на същата разпоредба независимо от предпоставките по ал. 1 въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност.

Поставените в изложението въпроси обобщено се свеждат до критериите и съотношението между тях при преценката за разглеждане и решаване на дело в разумен срок като съставна част от признатото в чл. 6, § 1 от ЕКЗПЧОС право на справедлив съдебен процес на всяко лице, чийто права и задължения се засягат пряко от производството.

Съгласно формираната практика на ВКС / Решение № 306 от 22.10.2019 г. по гр. д. № 4482/2017 г., IV ГО; Решение № 50280 от 11.09.2023 г. по гр. д. № 4210/2021 г., IV ГО и др./ преценката за наличие на нарушение на правото на разглеждане и решаване на дело в разумен срок съгласно чл. 6, § 1 от ЕКЗПЧОС, респ. на основание за заплащане на обезщетение за причинените от това вреди, се извършва по критериите, определени в чл. 2б, ал. 2 от ЗОДОВ: обща продължителност и предмет на производството, неговата фактическа и правна сложност, поведението на страните и на техните процесуални или законни представители, поведението на останалите участници в процеса и на компетентните органи, както и други факти, които имат значение за правилното решаване на спора. Тези критерии са извлечени от възприетите стандарти в практиката на ЕСПЧ, като не изключват преценката и на други обстоятелства, които са от значение с оглед на особеностите на конкретния случай, стига те да не противоречат, да изключват или да ограничават установените в практиката на ЕСПЧ критерии. При гражданските производства за начало се приема сезирането на съответния съд, а за край- влизане в сила по отношение на страната на съдебния акт, с който спорът е приключен. От значение е общата продължителност на съдебното производство– възможно е тя да е в нарушение на изискването за разумен срок, въпреки че отделните етапи на производството са имали разумна продължителност и обратно- при допусната забава в отделна част от производството няма нарушение на чл. 6, § 1 от ЕКЗПЧОС, ако общата продължителност на делото не е прекомерна според вида на делото и броя инстанции. При обсъждането на сложността на делото са от значение броят на страните, броят на обективно съединените искове, наличието на международен елемент, сложност на засегнатите правни въпроси, необходимостта от ползване на специални знания и назначаване на съдебни експертизи, обем на доказателствата и пр. От значение е и поведението на ищеца и на съответните власти, както и значението на делото за ищеца. Извън срока, който се взема предвид, са забавянията, причинени от страната поради злоупотреба с право от нейна страна, недобросъвестно извършвани процесуалните действия, шиканиране и използване на тактики за протакане, стига съдът да е предприел допустимите и възможни в конкретния случай процесуални действия за дисциплиниране. Определен вид дела, с оглед специфичния характер и засегнатия интерес, налагат по-бързото им разглеждане /относно интереса на деца, здравеопазване, гражданско състояние, трудови спорове, наказателни производства, по които подсъдимият е с мярка за неотклонение задържане под стража, мерки за закрила и т. н. / и това следва да се отчете, когато се преценява дали производството е продължило извън рамките на разумното.

Първите два въпроса са включени в предмета на делото, разрешени са от въззивния съд, но това разрешение не е обусловило пряко и самостоятелно решаващата правна воля на съда, а от там и изхода на делото по конкретния правен спор. За да достигне до решаващ извод, че не е налице нарушение на чл. 6, § 1 от ЕКЗПЧОС и не е осъществен фактическия състав на чл. 2б, ал. 1 от ЗОДОВ, въззивният съд е извършил анализ на всички критерии, определени в чл. 2б, ал. 2 от ЗОДОВ в светлината на възприетите в практиката на ЕСПЧ стандарти и не е основал крайния си извод единствено на данните за отпуск на съдията, разглеждащ делото; на съдебната ваканция; на натовареността над средната за страната на конкретния съд; на факта на заемана от съдия - докладчика длъжност административен ръководите на съда и незапълнения щат от съдии в конкретния районен съд, нито е изключил от преценката си за разумност на срока времето, обхванато от тези обстоятелства. Тези обстоятелства въззивният съд е обсъдил поотделно и във връзка с всички останали релевантни критерии и доказателствата по делото съобразно въведените в предмета на делото фактически твърдения и възражения на страните. Обосновал е в тази връзка, че конкретното гражданско дело не е имало за предмет лишаването на ищеца от право на труд и възможността му да реализира трудов доход, а заплащането на допълнително възнаграждение, както и че установената обща продължителност на делото от момента на сезирането на районния съд до постановяване на крайния акт е 1 година и 4 месеца, която, преценена във връзка с вида и сложността на делото от правна и фактическа страна, не е неразумна. Отчел е броя на предявените по делото обективно съединени искове; процесуалните усложнения, свързани с привличане на трето лица- помагач и предявяването на обратен иск; фактическата и правна сложност на спора. Посочил е, че установеното бездействие по конкретното дело е във времето от 25.01.2023г. до 11.09.2023г. не може да обоснове извод за неразумен срок в рамките на едно първоинстанционно дело. Като обективни причини, които са довели до забавяне на процесуалното действие в този период по насрочване на делото обсъдил ползването на отпуск за временна неработоспособност от съдията и обстоятелството, че е изпълнявал и функциите на административен ръководител – председател на РС-Козлодуй, без да изключи тези периоди от преценката за разумен срок по смисъла на чл. 6, § 1 от ЕКЗПЧОС. При тези мотиви в обжалваното решение е видно, че съдът не е основал решаващият си правен извод за неразумен срок по смисъла на чл. 2б, ал. 1 от ЗОДОВ на данните за отпуск на съдията, разглеждащ делото; на съдебна ваканция; на данните за натовареността на конкретния съд; на заеманата от съдията длъжност административен ръководител на съда и незапълнен щат от съдии в конкретния съд или на евентуалното бързо разглеждане на дело от горна инстанция като компенсация на забавянето пред първата инстанция, нито е изключил тези периоди от време от преценката си за разумен срок на разглеждане и решаване на делото. Преценката си дали общата продължителност на разглеждане на делото от 1 г. и 4 м. е разумна или не, съдът е изградил въз основа на комплексен и цялостен анализ на всички релевантни за това обстоятелства. Ето защо въпроси №1 и №2 нямат обуславящо значение за постановения правен резултат по спора.

Въпрос №3 не е включен в предмета на делото и по него въззивният съд не се е произнасял. По делото не е имало данни за продължителността на времето от момента на сезиране на съда до изпращането на делото на друга инстанция. Тази продължителност не е изследвана от въззивния съд и въз основа на нея той не е изградил преценката си за спазване на разумния срок за разглеждане на делото.

Предвид горното по поставените от жалбоподателя въпроси не е налице общото основание по чл. 280, ал. 1 от ГПК, уредена от закона като предпоставка, обуславяща приложното поле на касационното обжалване.

Според настоящия състав на съда не са налице основанията на чл.280, ал.2 от ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение поради очевидната му неправилност по отношение на определения размер на обезщетението. Съгласно формираната практика на ВКС очевидно неправилно по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. 3 от ГПК е съдебно решение, засегнато от особено тежък порок, който може да бъде констатиран пряко от съдържанието му, без да се извършва присъщата на същинския касационен контрол проверка за правилност на акта. Такъв би бил прилагането на отменен закон, прилагане на закон в противоречие с неговия смисъл, нарушение на основни съдопроизводствени правила или изводи на съда, които са в грубо противоречие с правилата на формалната логика. В конкретния случай от въззивното решение не може да се направи извод за явно нарушение на закона или необоснованост на мотивите при постановяването му; съдът не е приложил отменен закон или закон в противоречие с неговия смисъл или при нарушение на основни съдопроизводствени правила или изводи, които са в грубо противоречие с правилата на формалната логика. Всяка друга неправилност, произтичаща от неточно тълкуване и прилагане на материален и процесуален закон, или от нарушаване на правилата на формалната логика или опитните правила при разрешаване на правния спор или при преценката на събраните по делото доказателства представлява основание за касационно обжалване и може да бъде преценявана от ВКС само при вече допуснат касационен контрол в някоя от хипотезите на чл. 280, ал. 1 ГПК.

По така изложените съображения обжалваното решение не следва да бъде допускано до касационно обжалване.

Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение,