Определение № 423 от 08.08.2017 г. на ВКС по т. д. № 1517/2017 г.

Производството е по чл.274 ал.3 от ГПК. С определение №153/20.03.2017г. по ч.т.д.№80/17г. Варненски апелативен съд е потвърдил определение №3859/30.11.2016г. по т.д.№1299/2016г. по описа на Варненски окръжен съд,с което е прекратено производството по делото, поради неподведомственост. Срещу това определение на ВАпС е подадена частна касационна жалба от [фирма],в която се твърди неговата неправилност и се претендира отмяната му с връщане на делото на първоинстанционния съд за продължаване на процесуалните действия. Ответната по жалбата страна [фирма] не се е ангажирала със становище. Касационната частна жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от легитимирано лице и отговаря на изискванията на чл.274 ал.3 вр. чл. 284 ГПК, поради което е процесуално допустима. Съгласно чл.278 ал.4 от ГПК правилата за касационно обжалване на решенията намират субсидиарно приложение и спрямо определенията. Поради това и на основание чл.274 ал.3 от ГПК следва да бъде извършена преценка за наличието на предпоставките на чл.280 ал.1 от ГПК за достъп до касационен контрол. При произнасянето си ВКС съобрази следното: Варненски окръжен съд е бил сезиран с искова молба от [фирма] срещу [фирма] за обявяване за окончателен договор за финансов лизинг,в частта му,имаща характер на предварителен договор за покупко-продажба на ППС. По своевременно направено в срока по чл.8 ал.1 ЗМТА вр. чл.367 ал.1 ГПК от ответната страна възражение за неподведомственост окръжният съд е приел,че е налице арбитражно споразумение между страните, предвидено в т.25 от Общите условия по договорите за финансов лизинг, предвиждащо споровете между страните във връзка с договора да бъдат отнасяни към АСТС [населено място].Приемайки,че спорът не касае вещни права върху недвижим имот,издръжка или права по трудово правоотношение ВОС е направил извод,че случаят не попада сред изключенията,предвидени в чл.19 ал.1 ГПК /ред.преди допълнението с ДВ бр.8/17г./. Намирайки за неоснователни доводите на ищеца срещу възражението, съдът е прекратил производството. За да потвърди акта на първата инстанция, с атакуваното определение ВАпС е приел,че предявения иск има за предмет изпълнение на облигационно правоотношение, а не вещно право на собственост; спорът не попада в изключенията,предвидени в чл.19 ал.1 ГПК,като ищецът няма качество „потребител“,доколкото на юридическите лица не е признато такова по смисъла на §13 т.1 от ДР на ЗЗП. В представеното към частната касационна жалба изложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК с допълнителния критерий по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК е поставен въпросът „Споровете за право на собственост,макар и такива,отнасящи се до право на собственост върху МПС,дали да подсъдни единствено на държавния съд или се допуска разглеждането им от арбитражните съдилища,особено ако се касае за МПС на значителна стойност?“ С така формулирания въпрос частният касатор не обосновава приложимост на основанията за допускане на касационно обжалване. За да има характер на правен по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК, въпросът следва да е бил включен в предмета на спора и да е обусловил решаващите изводи на съда при постановяването на крайния резултат. В атакувания съдебен акт липсва разрешение в смисъла на поставения въпрос,доколкото съдът е приел,че в случая не се касае до спор за вещно право на собстваност,а до изпълнение на облигационно правоотношение. В изложението не са обосновани и предпоставките за прилагане на сочения допълнителен критерий на чл.280 ал.1 т.3 ГПК,съобразно необходимостта от задължително тълкуване при условията и с целите,посочени в т.4 на ТР №1/2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС. Поради това определението на ВАпС не следва да бъде допуснато до касационен контрол. Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение