Определение № 533 от 15.04.2014 г. на ВКС по гр. д. № 4936/2013 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Н. П. И. от [населено място] и С. И. С. от [населено място] срещу решение № 76/14.05.2013 год. по в. гр.д. №159/2013 год. на Варненския апелативен съд, с което след като е отменено решението по гр.д. № 317/29012 год., е постановено ново решение, с което на осн. чл. 19,ал.3 ЗЗД е обявен за окончателен предварителен договор за покупко - продажба, сключен на 29.08.2011 год. между С. И. С., Р. И. Т. и Н. П. И. като продавачи и Б. В. Н. като купувач за покупко- продажба на недвижим имот, находящ се в [населено място], местност „Т.” и представляващ поземлен имот с идентификатор № 73626,33.8 с площ от 16 571 кв.м. при условие, че купувачът заплати на продавачите пълната продажна цена в размер на 120 000 лв. в двуседмичен срок от влизане в сила на решението, включително чрез прихващане на платените от него за сметка на ответниците задължения към държавата / чл. 362,ал.1 ГПК/. С молба вх. № 3195/13.06.2013 год. Р. И. Т. от [населено място] се е присъединила към касационните жалби на Н. П. И. и С. И. С., а последните двамата взаимно са се присъединили към подадените от тях касационни жалби. С касационните жалби са подадени Изложения на основанията за допустимост на касационното обжалване по чл. 284,ал.3,т.1` ГПК. Ответникът по касация Б. В. Н. от [населено място] не взема становище относно допустимостта на касационното обжалване. Касационните жалби са подадени за законоустановения срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което са процесуално допустими. Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о., с оглед правомощията по чл. 288 ГПК, приема следното: С обжалваното решение въззивният съд е приел, че за да се уважи предявената претенция по чл. 19,ал.3 ГПК е необходимо да се установи кумулативно: 1.наличието на валиден предварителен договор - сключен в изискуемата от закона форма и съдържащ всички елементи на окончателния; 2. ответниците да са собственици на имота; 3. изправност на ищеца и изискуемост на задължението за сключване на окончателен договор, респ. неизпълнение на това задължение от ответника.По делото не е имало спор, че предварителния договор е сключен в изискуемата от закона писмена форма, както и че ответниците по иска са собственици на процесния имот. Прието е, че в случая е уговорено насрещните задължения да се изпълняват в един и същи ден като първо се заплаща цената, а после се прехвърля собствеността върху имота нотариално, както и че срокът за сключването на окончателен договор 31.08.2012 год. не е фиксиран. С оглед данните за действията на ищеца съдът е приел, че същият е изправна страна, въпреки че не изпълнил задължението си за заплащане на цената на уговорената дата и че ответниците не са прекратили валидно договора поради неизпълнение. При тези решаващи мотиви касационното обжалване следва да се допусне по въпросите :Може ли съобразно предвиденото в чл. 87,ал.2 ЗЗД кредиторът да развали предварителния договор за покупко- продажба на недвижими имот без да дава допълнителен срок на длъжника по него при уговорена крайна дата на изпълнение – сключване на окончателен договор пред нотариус и може ли съдът да подменя волята на страните по отношение на фиксирания краен срок като едностранно определя интереса на прехвърлителите – продавачи по сделката след изтичането му; За да се освободи от последиците на забавеното изпълнение следва ли е купувачът да се съобрази с правилото на чл. 97,ал.1, изр.2 ЗЗД и при неизпълнение това следва ли да бъде съобразено при формиране на извода дали договора е валидно едностранно прекратен. По отношение на тези въпроси, формулирани в Изложението към касационната жалба на Н. П. И. е изпълнен критерия по чл. 280, ал.1 ГПК доколкото в обжалваното решение същите са разрешени в противоречие с тяхното разрешаване в Р №251/07.01.2013 год. по т.д. № 1002/2011 год. и Р. № 28/14.03.2009 год. по т.д. № 497/2008 год. т.к. І ТО на ВКС. Въпросите формулирани в изложението на С. И. С. не са относими към решаващите мотиви на въззивната инстанция, поради което същите нямат характер на материалноправни въпроси по см. на чл. 280,ал.1 ГПК и не следва да се обсъждат. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о.