Определение № 768 от 22.11.2016 г. на ВКС по гр. д. № 3333/2016 г.

Производството е по чл.288 от ГПК. Постъпила е касационна жалба от П. Т. К. от [населено място], общ.Бяла С., чрез процесуален представител адв.Г., срещу решение от 22.04.2016г., постановено по в.гр.д.№117/2016г. на Софийски апелативен съд, в частта, с която след като частично е отменено решение от 02.11.2015г. по гр.д.№537/2015г. на Окръжен съд - Враца е отхвърлен предявения от П. Т. К. срещу Прокуратура на Р.България иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, за размера над сумата от 3600лв. до 60000лв. Касаторът счита, че са налице основания по чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Ответникът по касационната жалба Прокуратура на Р.България не взема становище по касационното жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, които имат интерес от обжалването, с обжалваем интерес над 1000лв. и е процесуално допустима. Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК намира следното: С въззивното решение в обжалваната част, след като частично е отменено първоинстанционното решение е отхвърлен предявения от П. Т. К. срещу Прокуратура на Р.България иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, за размера над сумата от 3600лв. до 60000лв. Въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение за осъждане на Прокуратура на Република България да заплати на Прокуратура на Р.България на основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ сумата 3600лв. – общо обезщетение за неимуществени вреди от незаконни обвинение в престъпления по чл.321, ал.3 НК, по чл. 282, ал.1, във вр. с чл.26, ал.1 НК; по чл.339, ал.1 НК, по чл.311, ал.1, във вр. с чл.20, ал.2 НК. Изложени са съображения, че производството по първите три наказателното преследване е прекратено от Прокуратурата след като ищецът е бил привлечен като обвиняем за тяхното извършване, а за четвъртото престъпление ищецът е оправдан с влязла в сила присъда. Въззивният съд е приел, че обстоятелствата, които са от значение за определя на размера на обезщетението за неимуществени вреди в случая са следните: възрастта и личността на ищеца, който е имал процесуалното качество на обвиняем за четири престъпления и на подсъдим само за едно от тях; мярката за неотклонение "задържане под стража" е била за срок около три месеца, след което е била изменена в парична гаранция; наказателното производство в съдебната фаза е приключило на практика в една инстанция, тъй като прокурорът във въззивната инстанция е заявил, че не поддържа протеста; отразяването на акцията от служителите на Дирекция "Вътрешна сигурност" на сайта на МВР и тиражирането на новината в няколко медии; негативното въздействие на наказателното производство върху здравословно и емоционално състояние на ищеца, установено със събраните гласни доказателства. Прието е, че за разликата над сумата от 3600лв. до 60000лв. искът за обезщетение за неимуществени вреди е неоснователен. Настоящият касационен състав намира, че е налице соченото от касатора основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Съгласно ППВС № 4/1968г. при определяне обезщетението за неимуществените вреди следва да се вземат под внимание всички обстоятелства, които обуславят тези вреди. Размерът на обезщетението се определя от съда по справедливост като се извършва преценка на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства - тежестта на обвинението, продължителността на разследването, срокът на изтърпяване на марката "задържане под стража", данните за психическото състояние и негативните последици, претърпени от ищеца, а също и редица други обстоятелства, от значение за конкретния спор, които съдът е длъжен да обсъди и въз основа на оценката им да заключи какъв размер обезщетение по справедливост да присъди за неимуществени вреди. С въззивното решение при определяне на обезщетението не са отчетени обстоятелства с правно значение за определяне на размера на обезщетението - продължителността на наказателното преследване и тежестта на обвинението, по което е оправдан - в противоречие с ППВС № 4/1968г., поради което касационното обжалване следва да бъде допуснато на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение