Определение № 338 от 11.04.2018 г. на ВКС по гр. д. № 4751/2017 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Обжалвано е решение от 21.07.2017г. по гр.д.№3797/2017г..на ГС София, с което е отхвърлен иск предявен на основание чл.270, ал.2 ГПК за прогласяване нищожност на съдебно решение. Жалбоподателят К. И. З., чрез процесуалния си представител поддържа, че е даден отговор на правни въпроси в противоречие с практиката на ВКС.Моли да се допусне касационно обжалване. Ответникът - [фирма], чрез процесуалния си представител поддържа, че не следва да се допуска касационно обжалване. Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280 ГПК, приема за установено следното: С въззивното решение съдът, като е потвърдил първоинстанционното решение, е отхвърлил предявеният от К. И. срещу [фирма] иск с правно основание чл. 270, ал. 2 ГПК за прогласяване на нищожността на решение от 31.03.2011г., постановено по ч. гр. дело № 1781/2011г. по описа на ГС София. Съдът е приел, че е сезиран сезиран с иск, предявен на основание чл. 270, ал. 2 ГПК, за прогласяване нищожността на решение № 4703 от 31.03.2011г., постановено по ч.гр.дело № 1781 по описа за 2011г. на ГС София, с което е отменен отказ на ЧСИ да издаде на жалбоподателя и връчи постановление за възлагане на недвижим имот, представляващ 3/10 ид.части от имот, находящ се в [населено място], район С., съставляващ У. /№/ от кв. /№/ по рег. план на [населено място], м. „П.п.“, целият с площ 379 кв.м., при граници на имота от север- У. № І- общ, от изток- У. /№/, от юг- У./ №/ и от запад [улица], придобит по време на публична продан по изп. дело /№/ по описа на частния съдебен изпълнител А. Б., с рег. /№/ на КЧСИ, район на действие ГС София. Съдът е приел, че атакуваното решение е постановено от надлежен съдебен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, в изискуемата форма и волята на съда е изразена в мотивите по разбираем начин. Изложени са съображения за това, че нищожността е най-тежкият порок на съдебното решение, който не е дефиниран в закона, но в съдебната практика се приема, че е налице, когато решението е постановено от лице, което няма съдийска правоспособност или е постановено еднолично, вместо от съдебен състав, както и ако в съдебния състав е участвало лице, което няма качеството на съдия; ако е постановено по предмет, по който съдът не разполага с правораздавателна власт (когато делото, решено по реда на ГПК, не е гражданско), както и решение по спор, който е извън пределите на личната и териториална компетентност на българския съд, тъй като е в изключителната компетентност на чуждестранен съд; нищожно е устно постановеното решение или решението, изготвено в писмена форма, но останало неподписано, когато липсата на подписи се дължи на отказ на съдиите, образуващи мнозинство от членовете на съдебния състав, да го подпишат /така решение № 391/2009 г. по гр.д. № 2525/2008 г. на ВКС, ІІ ГО/. Съдът е приел, че в производство, образувано по иск на основание чл. 270, ал. 2 ГПК не може да се преразглежда въпросът относно твърдените от ищеца пороци, касаещи обстоятелствата дали съдът се е произнесъл по жалба, подадена от легитимирано лице в законоустановения срок, доколкото същите касаят допустимостта на произнасянето на съда, а не неговата валидност. Прието е, че съдът, извършил проверка за законосъобразността на действията на ЧСИ, не е излязъл извън пределите на своята правораздавателна власт, тъй като атакуваното съдебно решение е постановено по частна жалба против отказ на ЧСИ да издаде на жалбоподателя и да връчи постановление за възлагане, тоест обжалва се действие на съдебен изпълнител, за което е предвиден ред в чл. 435 и сл. ГПК. Посочено е, че съгласно разпоредбата на чл. 436, ал. 1 ГПК жалбата се подава чрез съдебния изпълнител до окръжния съд, поради което ГС София е бил компетентен да се произнесе по жалбата, а относно доводите на жалбоподателя, че произнасянето на съда е извън пределите на правораздавателна власт на съда, тъй като изпълнителното производство е било прекратено към момента на произнасяне на съда, както и че представлява преразглеждане на акт на по-горна инстанция – АС София, въззивният съд е счел, че горепосочените доводи касаят допустимостта на произнасянето на съда, постановил атакувания съдебен акт, а не касаят пороци, които да обусловят нищожността му. Прието е за недопустимо да се извършва контрол на правилността и допустимостта на произнасянето на съда, тъй като това ще доведе до преразглеждане на правния спор, по който се е произнесъл съдът. Прието е, че в производство по иск, предявен на основание по чл. 270, ал. 2 ГПК е ирелевантно разглеждането на въпроса кога е влязло в сила постановлението за възлагане, респективно дали е породило правни действия и от кой момент, доколкото предмет на разглеждане в производството е единствено обстоятелството дали атакуваното съдебно решение страда от порок, обуславящ нищожност му. Въззивният съд е приел, че атакуваното решение е постановено от компетентен орган, в кръга на правораздавателната му власт, доколкото обстоятелствата дали съдът е бил сезиран от легитимирана страна, в предвидените за това срокове, както и дали е бил постановен актът след прекратяване на изпълнителното производство, единствено могат да обусловят недопустимост на съдебния акт, а не и неговата нищожност, както и е постановено в изискуемата форма и волята на съда е изразена в мотивите по разбираем начин. В изложение по чл.284, ал.3 ГПК жалбоподателят, чрез процесуалния си представител поддържа, че с решението е даден отговор на правни въпроси от значение за спора: може ли да се приеме, че след като е прекратено изпълнително производство и е обезсилен изпълнителен титул при констатирана от съда недействителност на това производство и това изпълнително производство е фактически несъществуващо такова, като се считат отменени всички изпълнителни действия е налице превишаване на правораздавателна власт от съд, който е отменил законосъобразен отказ на ЧСИ да извърши изпълнително действие, като е разпоредил ЧСИ да извърши забранено действие, компетентен ли е бил съдът да се произнася по жалба по реда на чл.436, ал.1 ГПК в седмичен срок от извършване на действието, когато след прекратяване на изпълнителното дело такова действие е невъзможно, и ако се е произнесъл действителен ли е акта му, който е лишен от предмет, след като изпълнителното производство е прекратено и извършените изпълнителни действия след това са недействителни, то не следва ли и всички постановени от съда, разпореждащи такива действия също да са недействителни и нищожно ли е съдебно решение постановено по вече несъществуващо изпълнително производство. Поддържа, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.1 и 3 ГПК/ред.Дв.в.бр.47/2009г./ за допускане на касационно обжалване. Представя решение от 04.04.2012г. по гр.д.№777/2011г., І г.о. на ВКС относно нищожността на съдебното решение като най-тежък негов порок и решения на въззивен съд по приложението на чл.433 ГПК относно прекратяване на изпълнителното производство. Настоящият състав намира, че следва да се допусне касационно обжалване по въпросите: компетентен ли е бил съдът да се произнася по жалба по реда на чл.436, ал.1 ГПК в седмичен срок от извършване на действието, когато изпълнителното дело след е прекратено и такова действие е невъзможно и нищожно ли е съдебно решение постановено по вече несъществуващо изпълнително производство, на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като по същите няма установена задължителна съдебна практика. Що се касае до въпросите може ли да се приеме, че след като е прекратено изпълнително производство и е обезсилен изпълнителен титул при констатирана от съда недействителност на това производство и това изпълнително производство е фактически несъществуващо такова, като се считат отменени всички изпълнителни действия, е налице превишаване на правораздавателна власт от съд, който е отменил законосъобразен отказ на ЧСИ да извърши изпълнително действие, като е разпоредил ЧСИ да извърши забранено действие и ако се е произнесъл действителен ли е акта му, който е лишен от предмет, след като изпълнителното производство е прекратено и извършените изпълнителни действия след това са недействителни, настоящият състав намира, че не съставлява общо основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като не са обусловили решаващата воля на съда за това, че атакуваното решение не страда от тежък порок водещ до неговата нищожност, приемайки че същото е постановено от компетентен орган, в изискуемата форма и волята на съда е изразена в мотивите по разбираем начин. По изложените съображения,съдът