Определение № 3292 от 31.10.2023 г. на ВКС по гр. д. № 4367/2023 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба вх. № 284233/24.08.2023г. подадена от адв. В. С. С., процесуален представител на ищеца С. Й. И., против разпореждане от 03.05.2023г. на Софийски градски съд по гр.д. № 15149/2017г., с което е върната касационната му жалба вх. № 263785/01.02.2023г. срещу решение № 260158 от 23.01.2023г., постановено по същото дело. Жалбоподателят счита, че обжалваното разпореждане на въззивния съд е постановено при съществено нарушение на процесуалните правила и е незаконосъобразно. Според него неправилно съдът е посочил, че касационната му жалба е подадена след срока. Счита, че не са му давани указания от съда, че касационната му жалба е редовна и спорът следва да се реши от ВКС. Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал.1 ГПК от легитимирано лице срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.Съобщението за разпореждането е връчено на 23.05.2023г. на пълномощника. При преценка на основателността й Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, приема следното: С. Й. И., ищец в първоинстанционното производство, е подал касационна жалба срещу въззивно решение № 260158 от 23.01.2023г. по гр.д.№ 15149/2017г. на Софийски градски съд, което е потвърдено частичното отхвърляне на иска му по чл. 49 ЗЗД. Касационната жалба е подадена на 01.02.2023г. Въззивният съд е приел жалбата за нередовна, тъй като не е представен документ за внесена държавна такса, липсва изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК, както и не е представено пълномощно за адв. В. С. пред касационната инстанция. С разпореждане от 02.02.2023г. са дадени указания на жалбоподателя за отстраняване на тези нередовности, като са посочени и неблагоприятните последици при неизпълнение. Препис от разпореждането е получен лично от адвокат В. С. на 14.02.2023г. Администриращият съд е приел, че указанията са надлежно съобщени на процесуалния представител на страната, но не са били изпълнени и с разпореждане от 28.02.2023г. е дал последна възможност за изпълнението им. Със заявление от 07.03.2023г. адв. С. е поискала удължаване на срока с нов едномесечен срок. С определение № 261860 от 17.03.2023г. искането е оставено без уважение. С обжалваното разпореждане от 03.05.2023г. съдът е констатирал, че както страната, така и пълномощника са били уведомени за дадените двукратни указания. Посочил е, че са налице основанията за връщане на касационната жалба на основание чл. 286, ал. 1, т.1 ГПК - жалбата е подадена след изтичане на срока. Настоящият състав на Върховния касационен съд, ІІ г.о., приема следното: Обжалваното разпореждане е правилно. Налице е основание за връщане на касацонната жалба по чл. 286, ал.1, т.2 ГПК поради неотстраняване на нередовностите на жалбата, а не поради неподаването й в срок, както е отразил съда. Съгласно чл.285, ал.1 ГПК редовността на подадена касационна жалба се проверява от въззивния съд, който е длъжен при установени нередовности, да даде указания за отстраняването им. В случая подадената от С. Й. И. касационна жалба срещу въззивното решение № 165740 от 06.07.2017г. действително е била нередовна, тъй като не е отговаряла на изискванията на чл.284, ал.3, т.1, т. 3 и т.4 ГПК - не е представен документ за внесена държавна такса, липсва изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК, липсва и пълномощно за процесуално представителство на адв. В. С. пред ВКС. Администриращият съд надлежно е указал на жалбоподателя и на процесуалния му представител да отстрани тези нередовности в едноседмичен срок. След като е констатирал, че указанията не са изпълнени в срока е дал и последна възможност, което законът не го задължава. Едва след това е постановил връщане на касационната жалба. Неоснователно частният жалбоподател поддържа, че указанията не са му съобщени, както и че въззивният съд няма право да връща касационната жалба. Преписи от разпорежданията от 02.02.2023г. и 28.02.2023г. са получени лично от адвокат В. С. /л. 96 от делото/ и от жалбоподателя. Срокът за изпълнение на дадените указания и след дадената му последна възможност е изтекъл на 03.04.2023г. и тъй като в рамките на този срок нередовностите на касационната жалба не са отстранени, то жалбоподателят следва да понесе неблагоприятните последици от това неизпълнение, а именно връщане на жалбата на основание чл. 286, ал. 1, т. 2 ГПК. Отразеното в разпореждането основание за връщане по чл. 286, ал.1, т.1 ГПК не съответства на данните по делото и се дължи на грешка. Видно е, че касационната жалба от 01.02.2023г. е подадена в срока за обжалване - решението е постановено на 23.01.2023г. Предвид изложеното постановеният от въззивния съд краен резултат за връщане на касационната жалба е правилен, независимо от допуснатата неточност в правното основание. Затова разпореждането на Софийски градски съд следва да бъде потвърдено. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на II г. о.