Определение № 350 от 27.01.2026 г. на ВКС по гр. д. № 3281/2025 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на ТП “Държавно горско стопанство П.“, чрез юрк. Н. М., срещу решение № 251/15.05.2025г. по в.гр.д. № 391/2025г. на Окръжен съд Благоевград, с което е потвърдено първоинстанционното решение за уважаване на предявените срещу поделението от С. Р. Д. - П. искове по чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 вр. с чл. 225, ал.1 КТ за отмяна на извършеното със заповед № РД-06-5 /15.10.2024 г. на директора на ТП „ДГС“ – [населено място] уволнение, за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „старши лесничей“ и за присъждане на 1 507 лв. обезщетение за оставане без работа поради незаконното уволнение в периода от 15.10.2024 г. до 14.11.2024 г. Касаторът заявява неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения на материалния закон. В контекста на пространното си тълкуване за значението и приложението на чл.107а, ал.1 КТ вр. с чл. 330, ал.2, т.7 КТ твърди, че безспорно установеното от фактическа страна поведение на ищцата- основание на издадената уволнителна заповед, изпълва хипотезата на несъвместимост поради „йерархическа връзка на ръководство и контрол между свързани лица“. В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК се преповтарят дословно оплакванията по касационната жалба. Насрещната страна по жалбата – ищцата С. Р. Д.-П., чрез адв.М. П., възразява срещу наличието на предпоставки за допускане на въззивното решение до касационно обжалване и оспорва оплакванията в касационната жалба. Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение. Съдът намира за допустима касационната жалба, а искането за допускане на касационно обжалване - за неоснователно по следните съображения: Въззивната инстанция е възприела установената от първата инстанция и непроменена фактическа обстановка, съгласно която: 1/ Ищцата е заемала длъжността “старши лесничей“ в ответното поделение по силата на трудов договор, прекратен с процесната уволнителна заповед; 2/ Заемането на длъжността „старши лесничей“ изисква висше лесовъдско образование; основните задължения на лице, заемащо такава длъжност, са да организира, контролира и отговаря за цялостната дейност в поверения му горскостопански участък; на пряко подчинение на старшия лесничей са специалистите по лесовъдство и горските стражари, работещи в определения горскостопански участък; 3/ В писмена декларация от 15.10.2020 г. ищцата е декларирала, че: с назначаването й на длъжността „старши лесничей“ не би се оказала в йерархическа връзка на ръководство и контрол със съпруг или съпруга, с лице, с което е във фактическо съжителство, с роднина по права линия без ограничения, по съребрена линия до четвърта степен включително или по сватовство до четвърта степен включително и се е задължила в 3-дневен срок от настъпването на промяна в декларираните обстоятелства писмено да уведоми директора на ТП „ДГС“ П.; 4/ С писмена декларация от 20.08.2021 г. ищцата е декларирала, че й е известно, че няма право да осъществява контролни или други дейности, които са в кръга на нейните служебни задължения, по отношение на свързани с нея лица, съгласно чл. 11, ал. 5 от Етичния кодекс на работещите при ответното поделение; 5/ На 18.06.2024 г. между ответното поделение и „Папудов -87“ ЕООД, чиито едноличен собственик и управител е свекърът на ищцата, са били сключени два договора за продажба на стояща дървесина на корен от държавния горски фонд, като ищцата е била определена за длъжностното лице, което да осъществява пряк и последващ контрол върху изпълнението на задълженията по споменатите два договора. 6/ Ищцата не е уведомила ответника за съществуването на родствени отношения с едноличния собственик и управител на Папудов -87“ ЕООД. Пред въззивния съд не е било спорно приетото от първата инстанция, че заеманата от ищцата длъжност е част от държавната администрация, а решаващия извод, че уволнителното основание на чл. чл. 107а, ал. 1, т. 1 КТ не е налице е мотивиран самостоятелно съобразно изясненото от цитираната практика на ВКС,според която: · йерархическата връзка на ръководство и контрол по чл. 107а, ал. 1, т. 1 от КТ трябва да е между лица, които са на длъжности и работят в рамките на една и съща административна структура /държавна или общинска/; тя означава отношения на служебно подчинение на едно лице от друго, при което стоящият по-горе на административната стълбица има административна власт да нарежда и/или да осъществява контрол върху изпълнението на трудовите задължения на семеен близък или роднина, който му е подчинен по силата на служебната йерархия; · идеята на забраната по чл. 107а, ал. 1, т. 1 от КТ е да предотврати конфликт на интереси, за който законодателят приема, че би възникнал от това, че при съществуващата човешка семейна или родствена близост между тези лица, служителят, който упражнява контрол и ръководство, няма да бъде обективен и взискателен в служебните си отношения с подчинения му близък или роднина. От друга страна, подчиненият близък/роднина няма да се отнася с необходимия и дължим служебен респект към своя ръководител, който в същото време е негов, да речем, родител, внук, брат или снаха; Въззивният съд е заключил, че установената по делото връзка между ищцата и нейния свекър не е от изяснения порядък, доколкото бащата на съпруга на ищцата не заема никаква длъжност в администрацията, в която тя работи, а осъществява търговска дейност в зоната на отговорност на тази администрация. Поради това йерархическа подчиненост, ръководство и контрол между двамата липсва, съответно - ищцата не е нарушила нормата на чл. 126, т. 12 от КТ, а това обуславя и незаконността на прекратяването на трудовото й правоотношение. Допускането на касационно обжалване на въззивното решение предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК. Съгласно даденото в т.1 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС разрешение, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Същият следва да е ясно и точно формулиран от касатора, а не изводим от съда от изложението по чл. 284, ал.3 ГПК. В случая касаторът не е определил правния въпрос/ правните въпроси от значение за изхода на делото, а е преповторил касационните си оплаквания, които не са проверими в производството по чл. 288 ГПК. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело е само по себе си основание за недопускане на касационно обжалване. Следва да се отбележи, че решаващият извод на въззивния съд за незаконосъобразност на уволнението на ищцата е изцяло съобразен със смисъла на закона и създадената по приложението на чл. 107а, ал.1, т.1 КТ казуална практика на ВКС, а тезата на касатора за приложимостта на разпоредбата към конкретната фактическа обстановка недопустимо приравнява несъвместимост и конфликт на интереси. Последният се определя като ситуация, при която личната заинтересованост на държавния служител пречи на обективното изпълнение на длъжностните му задължения и противоречи на интересите на държавата. Когато се прецени, че е налице частен интерес по конкретен повод, лицето се отстранява единствено от изпълнението на конкретното си задължение. При съмнения за конфликт, те се обявяват писмено от лицето, а укритият конфликт на интереси би могъл да е основание за освобождаване от длъжност, но не на основание чл. 330, ал.2, т.7 или т.8 КТ. В заключение, обжалваното решение не следва да се допуска до касационно обжалване. Така мотивиран, настоящият състав на Върховния касационен съд