Определение № 3579 от 29.06.2026 г. на ВКС по гр. д. № 4574/2024 г.

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК като е образувано по повод на касационна жалба с вх. № 15 804/11.09.2024 година, подадена от А. Г. Д., срещу решение № 677/19.07.2024 година на Окръжен съд Бургас, VІ-ти въззивен граждански състав, постановено по гр. д. № 549/2024 година. С обжалваното въззивно решение е потвърдено първоинстанционното решение № 42/08.04.2024 година на Районен съд Бургас, Х-ти граждански състав, постановено по гр. д. № 5966/2023 година, с което е оставено без уважение молбата на А. Г. Д. за промяна в данните за гражданското й състояние в регистрите на ЕСГРАОН относно пола от „женски“ на „мъжки“; промяна на ЕГН и промяна на собственото, бащиното и фамилното име от А. Г. Д. на С. Г. Д.. В подадената от А. Г. Д. касационна жалба се излагат доводи за това, че решението на Окръжен съд Бургас е постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано. Поискано е същото да бъде отменено и да се постанови ново, с което искането й му по чл. 73, във връзка с чл. 76, ал. 4, във връзка с чл. 45, ал. 1, т. 8, пр. 1 от ЗГР и по чл. 19, ал. 1 от ЗГР за допускане промяна на пола й от „женски“ на „мъжки“ и съответстващата на това промяна на ЕГН, както и за допускане на промяната на имената й от А. Г. Д. на С. Г. Д. да бъде уважено. В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК касаторът твърди, че са на налице основанията за допускане на касационно обжалване на решението на Окръжен съд Бургас по чл. 280, ал. 1, т. 2 от ГПК. Насрещните страни по касационната жалба не са подали отговор на същата, като не са изразили становище по допустимостта и основателността й. А. Г. Д. е била уведомена за обжалваното решение на 04.01.2024 година, а подадената от нея срещу същото касационна жалба е с вх. № 15 804/11.09.2024 година. Поради това е спазен предвидения от чл. 283, изр. 1 от ГПК преклузивен срок за обжалване като жалбата отговаря на формалните изисквания на чл. 284 от ГПК. Същата е подадена от надлежна страна, поради което е допустима. Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, преценявайки въпросите посочени от жалбоподателя в подаденото от него изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК, намира следното: Съставът на Окръжен съд Бургас е изложил мотиви, че производството пред Районен съд Бургас било образувано по молба на А. Г. Д. с правно основание чл. 73, във връзка с чл. 45, ал. 1, т. 8, пр. 1, във връзка с чл. 19, ал. 1 от ЗГР. Д. твърдяла, че в акта й за раждане била записана като лице от женски пол, което било в съответствие с външните й полови белези, но от ранна детска възраст се чувствала като момче. Когато навлизала в пубертета, тя започнала да мрази тялото си, заради настъпилите в него хормонални и физически промени. На 14 години, казвала на приятелите си, че се възприемала като лице от мъжки пол и те започнали да я наричат С.. На 18 години, А. Г. Д. уведомила семейството си и след множество разговори, брат й приел промяната, но майка й все още не я приемала. Твърдяла, че от година и половина приемала Testosteron Ormadern без да се била консултирала с еднокринолог. В резултат на това, менструацията й била спряла, гласът й се задълбочил, а тялото и мускулатурата й се променили. Също така заявявала, че несъответствието между външния й вид и имената й създавало проблеми при пътуване в чужбина и при намиране на работа. Твърдяла, че след смяната на пола, ЕГН-то и името, ще се подложи на операция. А. Г. Д. определяла състоянието си като „транссексуалност“, осъзнавала избора си и искала от съда за допусне поисканите промени. Заинтересованата страна [община] не изразявала становище по молбата, както и Районна прокуратура Бургас, която също не изразявала становище. В хода на първоинстанционното производство било представено удостоверение за раждане, в което А. Г. Д. била записана като лице от женски пол с ЕГН: [ЕГН] и имена А. Г. Д.. По делото били представени доказателства за извършени от Д. хормонални изследвания, от които било видно, че към 26.06.2019 година нивото на тестостерон в тялото й бил в норма, но към 21.02.2020 година, то било изключително завишено–108.40 nmol/L при референтни стойности между 0,29 и 1,67. С определение № 6341/07.11.2023 година Районен съд Бургас бил допуска събиране на гласни доказателства чрез разпит на свидетел и съдебнопсихиатрична експертиза. В нарочна писмена молба, депозирана преди проведеното съдебно заседание, процесуалният представител на А. Г. Д. заявил, че няма да сочи доказателства. В резултат на това, съдът отменил определението, с което била допусната съдебно-психиатричната експертиза поради невнесен депозит за извършването й. Районен съд Бургас постановил решение № 42/08.01.2024 година, с което отхвърлил искането на Д. като приел, че тя не била доказала твърденията си. Според съда, представените от Д. резултати от лабораторни изследвания не били достатъчни, за да се направел извод, че тя била лице от мъжки пол. В допълнение към това, първоинстанционният съд посочвал, че обективното материално право, действащо на територията на Република България, не предвиждало възможност съдът, в производството по реда на глава ІІІ, раздел VІІІ от ЗГР да допусне промяна на данните относно пола, името и ЕГН в актовете за гражданско състояние на молител, който твърдял, че бил транссексуален, т. е., дори да се установяло, че твърдяната от молителката промяна в пола била настъпила фактически, съдът не можел да постанови промяна в данните, вписани в акта за раждане относно пола и ЕГН-то по този процесуален ред (ТР № 2/20.02.2023 година, постановено по тълк. дело № 2/2020 година на ОСГК на ВКС) В резултат на това, първоинстанционният съд отхвърлил и молбата на Д. за промяна на името. Въз основа на тези факти, въззивният съд достигал до правните изводи, въззивната жалба била подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 от ГПК от надлежна страна, за която първоинстанционното решение пораждало неблагоприятни правни последици. Поради това, въззивната жалба било процесуално допустима, а разгледана по същество, същата била неоснователна. Молбата на А. Г. Д. била с правно основание чл. 73, във връзка с чл. 45, ал. 1, т. 7 и т. 8, пр. 1, във връзка с чл. 19, ал. 1 от ЗГР, вр. чл. 530 и следващите от ГПК. Съгласно разпоредбата на чл. 73 от ЗГР промяната в данните за гражданско състояние на лицата в съставени актове за гражданско състояние се извършвала по съдебен или административен ред. Според чл. 45, ал. 1, т. 7 и т. 8 от същия закон актът за раждане съдържал ЕГН за детето-български гражданин, пол и гражданство. В чл. 19, ал. 1 от закона било посочено, че промяната на собствено, бащино или фамилно име се допуска от съда въз основа на писмена молба на заинтересования, когато то било осмиващо, опозоряващо или обществено неприемливо, както и в случаите, когато важни обстоятелства налагали това. Възраженията в жалбата на Д. се основавали на решение Я. Т. срещу България, № 41701/16, 6 октомври 2020 година и на ТР № 2/20.02.2023 година, постановено по тълк. дело № 2/2020 година на ОСГК на ВКС. Въззивният съдебен състав бил запознат с решението на ЕСПЧ, постановено по делото „Я. Т. срещу България“, което поставяло основния въпрос дали Република България, с оглед на свободата на преценка, с която разполагала, била постигнала справедлив баланс между обществения интерес и частния интерес на жалбоподателя да постигне промяна в посочването на пола му в официалните документи. Преди постановяването на това решение (09.10.2020 година), било образувано тълк. дело № 2/2020 година. на ОСГК на ВКС по въпроса „Допустимо ли е и при какви предпоставки, да бъде допусната юридическа промяна на пола при установено транссексуалност на молителя?“ В хода на делото било направено искане до Конституционния съд на Република България за обяснение на понятието „пол“, възприето от Конституцията и има ли то самостоятелно психологическо и/или социално изражение, различно от биологичното?. С решение № 15/26.10.2021 година, постановено по к. д. № 6/2021 година и обнародвано в ДВ, бр.93/09.11.2021 година Конституционният съд на Република България извършил задължително тълкуване на понятието „пол“ и приел, че същото трябва да се разбира само в биологичния му смисъл. В това решение, Конституционният съд подчертавал, че понятието „пол“, използвано в КРБ не се свеждало до това да се признае или отрече правото на лицето да се самоопредели полово по един или по друг начин, тъй като съдът не поставял под съмнение правото на човека да се чувства, да живее и да се изявява социално според половата си идентичност, т. е. според усещането си за мъж или жена. Понятието „пол“, използвано в Конституцията се свързвало единствено до задължението на държавата да зачете самоопределянето му към пол, различен от биологичния. В този смисъл КС отбелязвал, че въпросът, поставен пред него за тълкуване на понятието „пол“ не бил свързан с необходимостта да се гарантира правото на равно третиране на транссексуалните лица и защитата им от дискриминация по този признак, а с изясняването на понятието в контекста на релевантната конституционна уредба, т. е. уредбата на брака и семейството, тълкувана според духа и принципите на Конституцията и утвърдените ценностни разбирания в българското общество. С ТР № 2/20.02.2023 година, постановено по тълк. д. № 2/2020 година на ОСГК на ВКС се приемало, че обективното материално право, действащо на територията на Република България, не предвиждало възможност съдът да допуснел в производството по реда на глава III, раздел VIII от ЗГР промяна на данните относно пола, името и единния граждански номер в актовете за гражданско състояние на молител, който твърдял, че е транссексуален. В мотивите на тълкувателното решение, съдът анализирал решенията на ЕСПЧ по делото Я. Т. срещу България, № 41701/16, 6 октомври 2020 година, П. Х. срещу България, № 46509/20, 27 септември 2022 г .и Christine Goodwin v. The United Kingdom, № 28957/95, 11 юли 2002 година, според които при определянето на положително или отрицателно задължение на държавата по чл. 8 от Конвенцията трябвало да се вземе правилният баланс между общия интерес и интересите на отделния човек т. е. трябвало да се докаже наличието на конкретни и съществени затруднения или увреждания на обществения интерес, които биха могли да произтекат от каквато и да било промяна в статуса на транссексуалните хора. ОСГК на ВКС отчитал обстоятелството, че нарушението на чл. 8 от КЗПЧОС, което ЕСПЧ констатирал в решенията по дело Я. Т. срещу България, № 41701/16, 6 октомври 2020 година и П. Х. срещу България, № 46509/20, 27 септември 2022 година се състояло в това, че националният съд не бил обосновал със солидни причини от обществен интерес отказа си да приведе данните от гражданските регистри в съответствие със статуса на молителя. Освен това ЕСПЧ бил констатирал разнородната практика на съдилищата в България, което, в съвкупност с липсата на мотиви за отказа, било поставило молителя в тревожна ситуация за неоправдан и непрекъснат период от време. ОСГК на ВКС приемал, че разнородната практика на съдилищата щяла да се преодолее с постановяване на тълкувателното решение. Относно първия аргумент, ОСГК приемал, че бил налице надделяващ обществен интерес над интереса на транссексуалните молители да бъде допусната промяна на пола им в регистрите за гражданско състояние, което следвало от мотивите към решение № 15/26.10.2021 година по к. д. № 6/2021 година. Според тези мотиви, ценностните разбирания на обществото, формирани от религията и морала, се характеризирали със стабилност и устойчивост като регулатор на поведението, при което налагането от страна на държавата на правни разрешения, намиращи се в колизия с установени морални и/или религиозни норми и принципи, би се характеризирало със спорна легитимност и би компрометирало регулативния им потенциал. Промяната на данните в съставените актове за гражданско състояние на молител, който твърдял, че е транссексуален, щяло да се отрази на гражданскоправния статус и на други лица, включително непълнолетни и недееспособни (децата на молителя), както и на брачния му партньор. Това щяло да има за последица определяне на произхода на детето не от лица, с различен пол (майка и баща), а от лица от един и същи пол по рождение, което обективното право на Република България не позволявало. Надделяващият обществен интерес, според въззивният съд, следвало от анализа на действащото в страната материално право. Нито в ЗГР, нито в друг закон било предвидено как промяната на данните относно пола, името и единния граждански номер на молител, който твърдял, че е транссексуален ще рефлектира върху актовете за гражданско състояние на детето на молителя и по специално на вписания в акта за раждане на детето произход, в който бил вписан като баща/майка. Промяната щяла да засегне чужда правна сфера без да били уредени изрично последиците за детето от така извършената промяна. В конкретния случай молбата на Д., въз основа на която била образувано производството пред Районен съд Бургас се основавала на твърдението, че тя била транссексуална, а несъответствието между външния й вид и имената й създавало проблеми при пътуване в чужбина и при намиране на работа. За установяване на това твърдение по делото били представени само доказателства, които обективирали резултатите от проведени хормонални изследвания на Д. през 2019 година и през 2020 година, когато била приемала Testosteron Ormadern. Според тези доказателства, нивата на тестостерон в тялото на молителката към 21.02.2020 година били значително завишени-108.40 nmol/L при референтни стойности между 0.29 и 1.67. Тези доказателства обаче, сами по себе си не били достатъчни, за да се направел извод за състоянието на молителката, тъй като въззивният съд не разполагал със специални медицински познания. Въпреки предоставената от първоинстанционният съд възможност, по делото не била извършена допусната съдебно-психиатрична експертиза. Не били събрани и допуснатите от съда гласни доказателства, от които можело да се установи, че молителката се чувствала като момче от ранна детска възраст, че се представяла пред приятелите си като лице от мъжки пол и с името С.. По делото не било установено и твърдението на молителката, че се чувствала изключително некомфортно при пътуване извън Република България и при намиране на работа. При това положение, изводът на районния съд, че Д. не била установила твърденията си в молбата си бил правилен и обоснован. С изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК А. Г. Д. е поискала въззивното решение на Окръжен съд Бургас да бъде допуснато до касационно обжалване по следните правни въпроси: (1.) Представлява ли нарушение на чл. 2 от ГПК отказът на съда да уважи молба за допускане на юридически промени в данните за гражданско състояние по отношение на вписания в акта за раждане „пол“, с твърдения за транссексуалност, поради липса на законодателство, което я урежда?; (2.) Кои са материалноправните предпоставки за уважаване на молба за юридическа промяна в данните за гражданско състояние по отношение на вписания в акта за раждане „пол“?; (3.) Необходимо ли е извършване на хирургическа операция за модификация на транс хората като предпоставка за промяна на вписания в акта за раждане пол? и (4.) Необходимо ли е транс хората да са започнали хормонална терапия, преди да заведат дело за промяна на вписания в акта за раждане пол?. Изложени са съображения, че по отношение на тези въпроси са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване по реда на чл. 280, ал. 1, т. 2 от ГПК. Съставът на ІV г. о. на ГПК на ВКС е посочил, че му е служебно известно, че с преюдициално запитване отправено на 23.01.2024 година по гр. д. № 698/2020 година по описа на ВКС, ГК, ІІІ г. о. съдебния състав по делото е поискал от СЕС отговор на въпросите: допускат ли установените в чл. 9 от Договора за Европейския съюз (ДЕС), чл. 8 и чл. 21 от консолидирания текст на Договора за функциониране на Европейския съюз (ДФЕС), принципи на равенство на европейските граждани и на свободно движение, утвърдени с разпоредбите на чл. 7 от Хартата на основните права на Европейския съюз и чл. 8 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, национална правна уредба на държава членка, която изключва всякаква възможност за извършване на промяна във вече вписаните данни относно пола, името и ЕГН в актовете за гражданско състояние на молител, който твърди, че е транссексуален?; допускат ли, установените в чл. 9 от Договора за Европейския съюз (ДЕС), чл. 8 и чл. 21 от консолидирания текст на Договора за функциониране на Европейския съюз (ДФЕС), принципи на равенство на европейските граждани и на свободно движение, както и установената в чл. 10 ДФЕС забрана на всякаква форма на дискриминация, основана на пол, раса или етническа принадлежност, религия или убеждения, увреждане, възраст или сексуална ориентация, утвърдени с разпоредбите на чл. 7 от Хартата на основните права на Европейския съюз и чл. 8 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, както и принципът на ефективно правно средство за защита, установяване на национална съдебна практика (в случая с Тълкувателно решение № 2/2023г. на ОСГК на ВКС), съгласно която се приема, че обективното материално право, действащо на територията на една държава-членка на ЕС, не предвижда възможност за промяна на пола, името и единния граждански номер в актовете за гражданско състояние на молител, който твърди, че е транссексуален, след като по този начин го поставя в различно положение, в сравнение с това, което би имал в друга държава членка, чиято национална съдебна практика приема обратното? Допустима ли е и национална практика, която поради религиозни ценности и морални норми не допуска промяна на половата идентичност освен в случаи на наложителност по медицински причини само за определени лица-интерсексуалните? Допустима ли е и национална практика, която приема, че е възможна промяна на пола само в определени случаи поради религиозни ценности и морални норми и по медицински причини само за определени лица (интерсексуалните), но не и в останалите случаи на промяна на половата идентичност поради други, различни медицински причини?; установеното с практиката на СЕС във връзка с приложението на Директива 2004/38/ЕО и чл. 21, §1 ДФЕС (съобразно приетото в решения по дела С-673/16, С-490/20 задължение на държава-членка на ЕС, да признае гражданското състояние на лицата, установено в друга държава членка, съгласно правото на последната, важи ли и по отношение на пола като един от основните елементи на гражданска регистрация и налага ли при установена настъпила промяна на пола в друга държава членка на лице, което е и български гражданин, извършване на вписване на това обстоятелство в съответните регистри в Република България? и допустимо ли е-с оглед правата, произтичащи от Хартата на основните права на Европейския съюз и Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи за справедлив съдебен процес, възприемане на задължително тълкуване на Конституцията, дадено с решение на Конституционен съд, съгласно което понятието пол се възприема само в неговия биологичен смисъл, съобразено ли е то с изискванията на правото на Съюза и може ли да съставлява юридическа пречка за отразяване на смяната на пола?, като по това искане е образувано дело С-43/2024 година. С оглед на това и след като е преценил, че отговорът на поставените с отправеното преюдициално запитване въпроси е от значение и за настоящото дело, с определение № 4155/18.09.2025 година съдът, на основание чл. 631, ал. 1 от ГПК, е спрял производството по делото до приключване на производството по отправеното преюдициално запитване по гр.д. № 698/2020 г. по описа на ВКС, ГК, ІІІ г. о., по което е образувано дело С-43/2024 година на СЕС. Към настоящия момент по посоченото дело на СЕС е постановено решение на Съда (втори състав) от 12.03.2026 година, поради което основанието за спиране е отпаднало и производството по настоящето дело трябва да бъде възобновено, като същото се докладва за насрочване в закрито съдебно заседание по допустимост. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение