Определение № 379 от 27.07.2015 г. на ВКС по гр. д. № 3584/2015 г.

Образувано е по частна жалба на И. Г. Гълбулев срещу определение № 850 от 12.03.2015 г. по гр.д. № 163 /2015 г. на Софийския окръжен съд, г.о., с което е потвърдено определение от 27.10.2014 г. по гр.д. № 1314 /2011 г. на Ихтиманския районен съд, с което е оставена без уважение молбата на жалбоподателя по чл.248,ал.1 ГПК за допълване на решението от 21.05.2014 г. по делото по извършване на съдебна делба в частта за разноските. В. съд е приел за правилни изводите на районния съд по приложението на разпоредбата на чл.355 ГПК в делбеното производство – че при липса на оспорване на правата на останалите съделители, респ. оспорване на самия факт на съществуване на съсобствеността, страните заплащат разноски съобразно стойността на дяловете им. Насрещната страна – съделителят А. Г. Гълбулев оспорва основателността на частната жалба, останалите съделители не са изразили становище. Подадената частна жалба попада в хипотезата на чл.274,ал.3,т.2 ГПК. Разпоредбата изисква жалбоподателят в писмено изложение към частната си касационна жалба да обоснове предпоставките за допускане на касационно обжалване, които са предвидени в правилото на чл.280,ал.1 ГПК. Към частната жалба не е приложено изложение на основания за допускане на касационно обжалване, такова не се съдържа и в нея. С разпореждане от 23.03.2015 г. въззивният съд е дал на жалбоподателя И. Г. Гълбулев законосъобразни указания за отстраняване на нередовности, между които и изрично да представи такова изложение по чл.280,ал.1 ГПК с 10 броя преписи (според числото на съделителите). С молба от 16.04.2015 г. по отстраняване на нередовности процесуалният представител на И. Г. Гълбулев твърди, че основание за допускане на касационно обжалване е чл.280,ал.1,т.3 ГПК във връзка с чл.281,ал.1,т.3 ГПК или решението на съда е незаконосъобразно поради нарушение на материалния закон и е необосновано. Настоящият състав намира, че с позоваване на разпоредбата на чл.280,ал.1,т.3 ГПК не са обосновани предпоставките по чл.280,ал.1 т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване, така, както са предвидени в закона и в приетото с ТР № 1 /2010 г. по т.д. № 1 /2009 г. ОСГТК на ВКС. С цитираното твърдение частният жалбоподател (процесуалният му представител) не е извел правен въпрос, който да е обусловил изхода от произнасянето по искането за изменение на решението в частта за разноските, нито е обосновал значението му за точното прилагане на закона и за развитие на правото, съгласно приетото с т.4 от цитираното вече ТР №1 /19.02.2010 г. по т.д. № 1 /2009 г. на ОСГТК на ВКС, според което обуславящ правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни, или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането или за да бъде тя осъвременена, предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. Не представлява основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1 ГПК и наличието на оплаквания за неправилност - бланкетни неконкретизирани твърдения за наличие на пороци на решението по чл.280,т.3 ГПК - нарушение на материалния закон и необоснованост. Тъй като жалбоподателят не е обосновал предпоставките за допускане на касационно обжалване, обжалваното определение не следва да се допуска до касационно обжалване. С оглед изхода от това производство жалбоподателят няма право на разноски. Насрещните страни не претендират разноски и не са доказали, че са направили такива, поради което разноски не следва да им бъдат присъждани. Воден от изложеното съдът