Определение № 3644 от 11.07.2025 г. на ВКС по гр. д. № 3212/2024 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по подадена от Й. Т. Г., Н. Т. Г. и Н. Д. Т., чрез адв. Г. К., касационна жалба против решение № 386 от 20. 03. 2024 г. по в. гр. д. № 3256/2023 г. на Пловдивския окръжен съд, с което е отменено решение № 260129 от 04. 08. 2023 г. по гр. д. № 20091/2019 г. на РС – Пловдив и е постановено решение, с което: а/. е отхвърлен предявеният от Н. Д. Т. против Н. О. Щ., В. Т. Г., А. Т. Г. иск по чл. 34 ЗС, за допускане на съдебна делба на недвижим имот –апартамент с идентификатор [№] по КККР на [населено място], находящ се на първия етаж от двуетажна жилищна сграда с идентификатор [№] по КККР на [населено място], с адрес [населено място] [улица], ет. 1, ап. 3; б/. е допусната съдебна делба на описания по-горе имот между Й. Т. Г., Н. Т. Г., В. Т. Г., А. Т. Г. и Н. О. Щ., при дялове по 1/5 идеална част за всеки от тях. Иска се допускане на касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, отмяната му и допускане съдебна делба на имота и с участието на Н. Д. Т.. Подаден е отговор на касационната жалба от съделителите Н. О. Щ., В. Т. Г. и А. Т. Г., чрез адв. М. Ш., с който се изразява становище за липса на основания по чл. 280 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, правилност на същото и неоснователност на касационната жалба. Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, при извършването на преценка за наличие на основания по чл. 280 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, съобрази следното: Исковото производство е образувано по предявен от Й. Т. Г., Н. Т. Г. и Н. Д. Т. срещу Н. О. Щ., В. Т. Г. и А. Т. Г. иск за делба на описания по-горе недвижим имот – самостоятелен жилищен обект – апартамент с идентификатор [№] по КККР на [населено място], находящ се на първия етаж от двуетажна жилищна сграда с идентификатор [№] по КККР на [населено място]. Ищците твърдят, че Н. Т. и наследодателят на страните Т. Г. са били съпрузи, като бракът им е прекратен с развод, а останалите двама ищци са деца на Т. Г. от брака му с Н. Т.. Твърдят, че ответниците са преживяла съпруга и деца на наследодателя от втория му брак. Процесната жилищна сграда била построена през време на брака на Т. Г. с Н. Т., върху имот, съсобствен между Т. Г. и брат му С. Г., като съпрузите са придобили в режим на СИО процесния жилищен обект, а след развода всеки от тях е придобил по 1/2 идеална част. Затова делбата следва да се допусна между децата на починалия, преживялата съпруга и бившата съпруга Н. Т.. Съделителите Н. О. Щ., В. Т. Г. и А. Т. Г. са възразили срещу участието на Н. Т. в делбата. Поддържат, че сградата е лична собственост на Т. Г., който е придобил 1/2 идеална част по приращение, а другата 1/2 идеална част на С. Г. – по давност. Твърдят, че делбата следва да се допусне само между децата и преживялата съпруга на починалия. Въззивният съд е приел за установено, че Т. Г. и Н. Т. са сключили граждански брак на 1. 11. 1981 г., прекратен с развод със съдебно решение, влязло в сила на 26. 02. 2003 г., като от 1991 г. до 26. 02. 2003 г. съпрузите са били във фактическа раздяла. Й. и Н. Т. Г. са деца на Т. Г. и Н. Т.. Т. Г. и Н. Щ. са сключили граждански брак на 10. 06. 2003 т., от който са родени съделителите В. и А. Т. Г..Т. Г. е починал на 18. 09. 2019 г. и е оставил за наследници четирите си деца и съпругата си Н. Щ.. Преди първия брак, с н.а. № 123/14. 02. 1978 г., Т. Н. Г. и брат му С. Н. Г. купили процесния поземлен имот с идентификатор [№] по КККР на [населено място] – тогава парцел VI – за им. 455, с площ от 455 кв.м. по регулационния план на [населено място]. Върху съсобствения имот двамата братя построили процесната двуетажна жилищна сграда. Строителните книжа – виза за проектиране, строителна линия и ниво, строително разрешение са издадени на името на двамата съсобственици. Въззивният съд е приел, че в груб строеж сградата е била построена преди 1. 11. 1981 г. (сключването на първия граждански брак), както и че двамата братя още преди построяването на къщата са си разпределили обектите на собственост – постигнали са съгласие Т. Г. да вземе жилището на първия, а С. Г. – жилището на втория етаж. Семейството на Т. Г. ремонтирало една стая на първия етаж и се преместило да живее в стаята през 1986-1987 г., след раждането на второто дете. Същият е владял идеалната част на брат си от жилището на първия етаж, като придобивният давностен срок е изтекъл по време на фактическата раздяла с Н. Т.. Последната не е била допускана в жилището след фактическата раздяла и не е упражнявала нито държане, нито владение по отношение на жилището. От правна страна въззивният съд е приел, че бившата съпруга Н. Т. не притежава идеална част от процесното жилище, тъй като същото е представлявало лична собственост на Т. Г. – 1/2 идеална част е придобита преди брака с Н. Т., на основание чл. 92 ЗС, чрез построяването му в груб строеж върху съсобствен имот, а другата 1/2 идеална част е придобита от същия по давност, като давностният срок е изтекъл през време на фактическата раздяла на Н. Т. и Т. Г.. Н. Т. не е упражнявала фактическа власт върху жилището след фактическата раздяла 1991 г., не е допускана в същото от Т. Г.. Поради това, независимо че давностният срок е изтекъл през време на брака, придобитата по давност 1/2 идеална част не е представлявала СИО. А и Н. Т. не е направила възражение за придобивна давност по отношение на жилището или идеална част от него. По тези съображения съдът е приел, че искът за делба, предявен от Н. Т., следва да бъде отхвърлен и делбата следва да бъде допусната между четирите деца и преживялата съпруга на Т. Г., при равни дялове – по 1/5 идеална част за всеки от тях. Настоящият състав намира, че решението следва да бъде допуснато до касационен контрол на основание чл. 280, ал. 2, пр. 2 ГПК, за проверка на допустимостта му и по-конкретно – спазено ли е изискването в производството по съдебна делба да участват задължително всички лица, притежаващи дял в съсобствеността към предявяване на иска, включително и съсобствениците, за чиито дялове в съсобствеността е направено възражение за придобивна давност от друг съсобственик. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,