Определение № 60390 от 05.11.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2330/2021 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Д. К. М. чрез пълномощника й адвокат Е. П. против решение № 261908 от 22.03.2021 г., постановено по гр.д. № 7418 по описа за 2020 г. на Софийски градски съд, II-Б въззивен състав, с което е потвърдено решение № 72895 от 15.04.2020 г. по гр.д. № 67544/2017 г. на Софийски районен съд, 64-ти състав за намаляване по иска по чл.30 ЗН, предявен от П. Г. К. против Д. К. М., на дарението на 4/6 ид.ч. от апартамент № 6 на втори етаж от жилищна сграда в [населено място], район „И.“, [улица], представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор *****, заедно с принадлежащите му мазе, таван и 11.89 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху поземления имот, извършено от М. А. Г. в полза на Д. К. М. с нотариален акт № 33, том I, рег. № 2202, дело № 32/2012 г., с 1/3 част, като е възстановена запазената част на П. Г. К. от наследството на М. А. Г., починала на 20.04.2017 г. в размер на 2/9 ид.ч. от описания имот. П. Г. К. е подала писмен отговор по реда и в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК чрез пълномощника си адвокат Ц. П., с който оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване и претендира възстановяване на направените разноски. За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, касационният съд съобрази следното: Първоинстанционното решение е било атакувано от Д. К. М. с доводи, че ищцата в качеството й на наследник по закон на дарителя е следвало да приеме наследството по опис, за да иска възстановяване на запазена част по отношение на ответницата, което в случая не е било сторено /като този пропуск не може да бъде саниран, тъй като е изтекъл срокът по чл. 61 ЗН за приемане наследството по опис/; процесния имот не изчерпва цялото наследство, тъй като от ангажираните по делото доказателство се установява, че М. А. Г. е притежава и други недвижими имоти, с един от които се е разпоредила в полза на ищцата; налице е злоупотреба с процесуални права, доколкото ищцата е нейна майка, която с оглед наложените порядки в обществото следва да се стреми към най-доброто за нея, като завеждането на иск от нейна страна накърнява добрите нрави; от страна на ищцата не е заявено искане дали претендира паричната равностойност на дела си или връщане на имота в наследствената маса; искът е погасен по давност, тъй като процесният имот й е дарен от баба й още на 22.03.2012 г., повече от пет години преди тя да почине, поради което за самата дарителка се е погасила възможността да се освободи от възникналата облигационна връзка, а следователно – за ищцата в качеството на неин наследник не съществува възможност да иска възстановяване на претендираната запазена част. Въззивният съд е приел за установено, че ищцата П. К. е майка на ответницата Д. М., както и че дарителката М. Г. е майка на ищцата и баба на ответницата. С нотариален акт № 42, том II, рег. № 8503, дело № 210/2007 г. от 18.12.2007 г. на нотариус рег. № * е признато правото на собственост върху апартамент № 6 на втори етаж от жилищна сграда в [населено място], район „И.“, [улица] на М. А. Г. за 4/6 ид.ч., Т. Г. Д. за 1/6 ид.ч. и П. Г. Г. /с ЕГН идентично с това на ищцата/ за 1/6 ид.ч. М. А. Г. е дарила правата си от имота на Д. К. М. с нотариален акт № 33, том I, рег. № 2202, дело № 32/2012 г. на нотариус рег.№ *. С нотариален акт № 80, том I, рег. № 11768, дело № 64/2014 г. от 17.06.2014 г. на нотариус рег. № * М. А. Г. е продала на съсобственичката си П. Г. К. същите 4/6 ид.ч. от върху апартамент № 6 на втори етаж от жилищна сграда в [населено място], район „И.“, [улица]. На 22.08.2008 г. е сключен договор за доброволна делба, с който е прекратена съсобствеността върху земеделски земи, наследени от Ф. Г. С. и С. А. Г., като М. А. Г. не е получила в дял недвижим имот, а единствено парична сума. При така възприетите факти въззивният съд е приел, че искът е основателен. Обсъдил е доводите във въззивната жалба, като е посочен, че не може да бъде споделена тезата, че предявяването на иска по чл. 30 ЗН в случая съставлява злоупотреба с право с оглед обстоятелството, че ищцата е майка на ответницата, тъй като защитимото от закона право на запазена част би могло да се яви накърнено от сочения вид разпореждания и в случаите на посочената степен на родство между страните в производството. Наред с посоченото, не могат да бъдат споделени доводите на жалбоподателката, че предявяването на процесния иск накърнява добрите нрави, доколкото законодателят урежда накърняването им като основание за нищожност на договорите по чл. 26, ал. 1 ЗЗД, какъвто не е процесният случай. На ответницата в доклада по делото е разпределена тежестта да установи, че М. Г. е притежавала и друго имущество, освен това, което й е дарила. Такива доказателства липсват, поради което възражението, че процесното дарение не изчерпва наследството, е неоснователно, а след като с него наследството е изчерпано, то нормата на чл. 30, ал. 2 ЗН не намира приложение. За неоснователен е счетен и доводът, че искът по чл. 30 ЗН е погасен по давност, тъй като давността започва да тече от датата на смъртта на наследодателя /т.3, б.“г“ ППВС № 7/73 г./, в случая от 24.04.2017 г. и до предявяване на иска на 26.09.2017 г. не е изтекла петгодишната погасителна давност. В касационната жалба на Д. К. М. се съдържат същите оплаквания, с които е бил сезиран и въззивният съд. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК Д. К. М. се позовава на основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал .1, т. 1 ГПК, поради противоречие на въззивното решение с практиката на ВКС по Тълкувателно решение № 3 от 19.12.2013 г. по т.д. № 3/2013 г. на ОСГК относно приложението на чл. 30, ал. 2 ЗН, както и на основанието по чл. 280, ал .1, т. 3 ГПК по въпросите: 1) в случаите, когато чрез извършване на един дарствен акт в полза на един надарен, наследодателят е изчерпал цялото наследство, необходимо ли е приемане на наследството по опис; 2) следва ли съдът да уважи иск, за който ответникът е навел възражение, че противоречи на добрите нрави; 3) налице ли са съществени нарушения на съдопроизводствените правила когато съдът постановява решение по иск, който не съдържа правно формулиран петитум и по-точно не съдържа искане какво ищцата моли да бъде извършено от съда със съдебното решение след като се намали дарственото разпореждане; 4) настоящият иск погасен ли е по давност, предвид факта, че искът е погасен спрямо дарителката и наследодателка на ищцата. Сочените основания за допускане на касационно обжалване не са налице. С Тълкувателно решение № 3 от 19.12.2013 г. по т.д. № 3/2013 г. на ОСГК е разяснено, че приемането на наследството по опис е материална предпоставка за реализиране правото да се иска възстановяване на запазена част от наследството спрямо заветник или надарен, който не е призован към наследяван, като в мотивите изрично е посочено, че изискването за приемане на наследство по опис е предпоставка за реализиране на правото да се иска възстановяване на запазена част от наследството само когато наследодателят е извършил дарствени разпореждания или частни завещателни разпореждания, но не и когато завещателното му разпореждане е универсално /в последната хипотеза общото завещателно разпореждане съгласно чл. 16, ал. 1 ЗН придава на лицето, в полза на което е направено, качеството наследник, а не на кредитор на наследството/. В практиката на ВКС по решение № 55 от 26.04.2016 г. по гр.д. № 6020/2015 г., II гр.о. и решение № 165 от 8.07.2014 г. по гр.д. № 568/2014 г., I гр.о., на които се е позовал въззивният съд, е дадено тълкуване, че чл. 30, ал. 2 ЗН не намира приложение в случаите, в които чрез извършване на един дарствен акт в полза на един надарен, наследодателят е изчерпал цялото наследство. Хипотезата е аналогична на разпореждането чрез универсално завещание, при което след смъртта на наследодателя в наследството не остават активи и пасиви и липсват свободни имущества, от които лицата по чл. 28, ал. 1 ЗН биха могли да получат запазената си част от наследството; при предявен иск по чл. 30, ал. 1 ЗН не се образува наследствена маса по чл. 31 ЗН, а възстановяването се извършва чрез дробта, съставляваща размера на запазената част. Така формираната практика на ВКС, на която въззивното решение съответства, обуславя липсата на предпоставките за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, както и по първия въпрос, поставен при условията на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Останалите въпроси не съставляват правни въпроси по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. Житейската теза на касаторката, че противоречи на добрите нрави и е недопустимо, с оглед на наложилите се порядки в обществото, нейната майка да предяви иск срещу нея, тъй като тя трябва да се стреми винаги към най-доброто за нея, а не да се опитва с действията си да й навреди, поради което спорът не следва да се разглежда от съда, не може да бъде свързана с нормативната уредба на гражданския процес в ГПК, нито с принципа на добросъвестност по чл. 3 ГПК. ГПК урежда процесуалните предпоставки за допустимост на иск и наличието на роднинска връзка между страните по делото не е уредено като основание за недопустимост на иска. Принципът по чл. 3 ГПК изискващ упражняването на процесуалните права да е добросъвестно и съобразно добрите нрави, не може да бъде свързан с поддържаната от касаторката теза, чиято цел е да се прекрати производството по един процесуално допустим иск на основание, което не е посочено в закона. Третият въпрос по същество е свързан с правно необоснованото виждане, че съдът е обвързан от претендирания от ищеца начина, по който да бъде възстановена запазената му част и затова липсата на петитум за този начин е нередовност на исковата молба. Начинът, по който се възстановява запазената част е въпрос на приложение на материалния закон, като в зависимост от установените по делото факти съдът възстановява запазената част съобразно някои от правилата на чл. 32 до чл. 36 ЗН или в пари по арг. от чл. 37 ЗН, поради което и за ищецът липсва задължение да посочи този начин в петитума на исковата молба. Правно необоснован се явява и четвъртият въпрос. Правото на възстановяване на запазена част възниква за наследник, посочен в чл. 28, ал. 1 ЗН, в момента на смъртта на наследодателя. Самият наследодател извършил дарението не разполага с право на запазена част от собственото си наследство, тъй като това е логически и юридически невъзможно. Поради това и въпросът дали настоящият иск погасен ли е по давност, предвид факта, че искът е погасен спрямо дарителката и наследодателка на ищцата е юридически абсурден. С оглед изхода на настоящото производство Д. К. М. следва да възстанови на П. Г. К. направените по повод касационната жалба разноски в размер на 900.00 лв., представляващи заплатено възнаграждение на адвокат Ц. П.. С оглед горните мотиви, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение