Определение № 2334 от 27.07.2023 г. на ВКС по гр. д. № 2426/2023 г.

Производството е по чл. 274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба, подадена от Й. Т. И. срещу разпореждане № 497 от 27.04.2023 г. по в.гр.д.№ 295/2022г. на Софийски окръжен съд, с което е върната подадената от нея касационна жалба вх. № 3285/19.04.2023 год. срещу решение № 230/29.03.2023 год. по гр. дело № 295/2022 год. на Софийски окръжен съд, на основание чл. 286, ал. 1, т. 3 от ГПК. В частната жалба се навеждат оплаквания от жалбоподателката за неправилност поради нарушение на процесуалния закон, защото съдът е следвало да приеме за цена на иска пазарната цена на имота, предмет на завещанието, който изчерпва цялото наследство, а не данъчната оценка на същия. Върховният касационен съд, тричленен състав на първо гр. отделение, като прецени оплакванията в частната жалба и данните по делото, намира следното: Частната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против определение, което подлежи на обжалване е, поради което съдът я приема за допустима, съгласно чл. 274, ал.2, ГПК. Съдът констатира следното: Предявен е иск от Й. Т. И. срещу К. И. И. за прогласяване нищожността на основание чл. 42 от ЗН вр. чл. 26 и чл. 44 от ЗЗД на саморъчно завещание, съставено на 09.02.2019 год. от С. П. М., починала на 14.09.2020 год., обявено от нотариус Д. А. рег. № 275 от НК, с което „завещава на К. И. И. 4/6 от къща, плевня и лятна кухня в [населено място]“ и евентуален иск по чл. 30 ЗН за възстановяване на запазената част. Първият иск е отхвърлен и е уважен евентуалния иск, като е прието, че завещанието е универсално, защото изчерпва имуществото на завещателката. По делото е представена още с исковата молба данъчна оценка на имота, предмет на завещание, от която е видно, че общо данъчната оценка на трите сгради е 2985 лева. По делото е изготвено и прието и заключение за пазарната цена на имота, но с оглед постигане на спогодба. Въззивната инстанция, при администриране на касационната жалба, подадена от ищцата Й. Т. И. е констатирал, че цената на иска е под 5 000 лв. и на основание чл. 286, ал. 1, т. 3 от ГПК във вр. с чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК е върнал касационната жалба, като подадена против не подлежащо на обжалване въззивно решение. Съдът се е позовал на разясненията по т.1А и т.1Б от Тълкувателно решение № 4 от 14.03.2016 г. на ВКС по т. д. № 4/2014 г., ОСГК, според които исковете с правна квалификация чл. 42 от ЗН са оценяеми, цената им се определя по чл. 69, ал. 1, т. 4 от ГПК - от стойността на завещаното имущество, а когато завещателното разпореждане има за предмет вещни права върху конкретен имот, цената на иска се определя по чл. 69, ал. 1, т. 2 от ГПК. Определението е правилно и следва да се потвърди. Тъй като по делото още с исковата молба е представена данъчна оценка, цената на иска се определя по нея към същия момент. Въпросът за цената на иска не е повдиган до първото съдебно заседание, поради което съгласно чл. 70, ал.1 ГПК не може да се повдига по-късно. Без значение е по-късно изготвената в хода на производството пред РС експертиза за определяне пазарната цена на имота с оглед постигане на спогодба между страните, тъй като правилото на чл. 70, ал.3 ГПК е неприложимо, защото е представена данъчна оценка още с предявяване на иска. Предвид установеното, че данъчната оценка на имота, предмет на завещанието, чиято нищожност се иска да бъде прогласена е 2985 лева, т.е. цената на иска, определена по правилото на чл. 69, ал.1 т.4 ГПК е под 5000 лв., изводът на администриращият съд, че въззивното решение не подлежи на касационно обжалване е съобразен с императивното правило на чл. 280, ал.3 т.1 ГПК и със задължителната съдебна практика. Касационната жалба правилно е върната на основание чл. 286, ал.1, т.3 ГПК с обжалваното определение, поради което то следва да бъде потвърдено. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение