Определение № 4561 от 11.10.2024 г. на ВКС по гр. д. № 9/2024 г.

Производство по чл.288 ГПК. Образувано по касационна жалба на Н. А. Н. чрез адвокат В. М. от АК-Варна срещу решение № 175/17.10.2023 г. по в.гр.д.№ 305/2023 г. на Апелативен съд Варна, с което се потвърждава решение № 791/28.06.2023 г. по гр.д.№ 2431/2022 г. на Окръжен съд Варна и е отхвърлен иск на Н. А. Н. против Варненския районен съд, на основание чл.2б ЗОДОВ, за сумата 25 100 лева, като обезщетение на причинените му неимуществени вреди от нарушаване правото на разглеждане и решаване на ч.гр.д.№ 14285/2020 г. в разумен срок. В касационната жалба се твърди, че решението е необосновано и неправилно поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, а в изложение към жалбата се поддържа, че са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 и 2 ГПК по въпросите: 1. „Когато е назначена съдебно-психиатрична експертиза и страната отказва да се яви при вещото лице, може ли съдът да заличи или отмени експертизата и да се позове на чл.161 от ГПК, без да е информирал страната за неблагоприятните последици, съгласно чл.99 от ГПК?“; 2. „При искане от ищец по делото, заведено по реда на чл. 2б от ЗОДОВ на отводи на съдии, заради съмнения на ищеца в тяхната безпристрастност по делото и евентуална заинтересованост от изхода на спора, следва ли делото да продължи да се разглежда от същите съдии, които не са уважили отвеждането си, и следва ли съдебното производство да продължи в същия ден, или следва да се гледа от друг съд и съдебен състав?“. Според касатора въпросите са разрешени от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС и са от значение на точното прилагане на закона и за развитието на правото, като отделно поддържа, че решението е недопустимо и неправилно на основание чл.280, ал.2 ГПК. От Районен съд Варна, представляван от административния ръководител, е подаден писмен отговор, в който се оспорват доводите в касационната жалба по съображения, че постановеното решение е правилно и обосновано, поради което се счита, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 и 2 ГПК. Прокуратурата на Република България не взема становище. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че не е налице хипотезата на чл.2б ЗОДОВ да се ангажира отговорността на ответната страна поради нарушаване правото на ищеца да бъде разгледано и решено в разумен срок конкретно дело, по което той е страна. Производството по ч.гр.д. № 14285/2020 г. на РС Варна, което се твърди да е забавено, е било образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от Н. А. Н., подадено по електронната поща на съда на 05.11.2020г., с приложени към него молба за освобождаване от дължимата държавна такса и декларация за семейно състояние и материално положение. При преценката за допустимост на заявлението, съдията-докладчик е констатирал, че валидността на електронния подпис на документите не може да бъде удостоверена, поради което с разпореждане от 10.11.2020 г. са дадени указания на заявителя да подпише собственоръчно книжата. Междувременно, на ел.поща на съда са били изпратени множество молби със същия ел.подпис, които също са приети за нередовни. След последвалата размяна на електронни съобщения и отказ да се изпълнят дадените указания, съдът е оставил без разглеждане исканията /за отвод на съдебния състав и освобождаване от дължимата държавна такса/, а заявлението за издаване на заповед по чл.410 ГПК е оставено без уважение с разпореждане от 23.11.2020г. Заявителят е отстранил нередовностите на същата дата и е подписал саморъчно всички подадени от него молби, вкл. заявлението по чл. 410 ГПК, а на 24.11.2020г. е подал частна жалба, която е била уважена на 31.12.2020г. от по-горния окръжен съд. Според въззивния съд не е допуснато необосновано забавяне при издаването на заповед за изпълнение, тъй като продължителността на производството в случая изцяло зависи от редовността на подадените молби с искания на заявителя и своевременното изпълнение на указанията на съда за отстраняване на нередовностите. При тези данни, съдът е достигнал до извод, че претенцията на ищеца за обезщетение в размер на сумата 25 100 лева, поради нарушаване правото му на разглеждане на ч.гр.д.№ 14285/2020 г. в разумен срок, е неоснователна. При тези мотиви на въззивния съд не е налице поддържаното основание за очевидна неправилност на решението по смисъла на чл.280, ал.2 ГПК, тъй като липсват нарушения на основните начала в гражданския процес, възприети и утвърдени в съдебната практика на Върховния касационен съд, във връзка с отговорността за вреди при забавени действия на правозащитните органи, на основание чл.2б ЗОДОВ. От мотивите и диспозитива на съдебния акт е видно, че решението е израз на предоставената от закона правораздавателна власт на съда, във връзка с разрешаването на конкретния правен спор и в този смисъл, декларативното позоваване на „очевидна неправилност“ на въззивното решение не дава основание за допускане на касационно обжалване. Изложените в тази връзка съображения за процесуална недопустимост при решаването на правния спор не могат да бъдат споделени. Служебно задължение на администриращия съд е да прецени надлежното му сезиране и редовността на подадените книжа /искова молба, жалба, заявление и др./, независимо от вида и обема на търсената защита. Когато изявления в електронна форма не могат да бъдат удостоверени като технически редовни, даването на указания от съда за отстраняване на нередовността, не може да се приеме, че нарушава правото на страната да сезира съда или опорочава надлежно постановения съдебен акт. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че не са налице и основанията по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касация поради следните съображения: Съгласно ТР № 1/19.02.2010г. по тълк.д. № 1/2009г. на ВКС, ОСГТК, материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. В случая са формулирани въпроси, отговорът на които зависи от приетите фактически обстоятелства по делото, поради което не покриват изискванията за поставен правен въпрос, като обща предпоставка за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ГПК. По своята същност това са доводи по съществото на спора, във връзка с правилността на решението по смисъла на чл.281, т.3 ГПК – първият въпрос е за обстоятелства, които изобщо не са били предмет на обсъждане в мотивите на обжалваното решение, с оглед на което не може да обоснове допускане до касация в хипотезите на чл.280, ал.1 ГПК. Вторият поставен въпрос е за фактическите обстоятелства, които са били предмет на установяване по приключилото дело, за което се претендира обезщетение, а не по настоящото дело, поради което също е неотносим. В случая, въззивният съд е преценявал налице ли е необосновано забавяне на производството по ч.гр.д.№ 14285/2020г. за издаване на заповед по чл.410 ГПК, т.е. дали процесуалните права са били упражнени добросъвестно, а не дали отказът на съдебния състав да се отведе от разглеждане на делото е опорочило постановения съдебен акт. Независимо от изложеното, съдът е съобразил и установената съдебна практика на ВКС, във връзка с отговорността за вреди по чл.2б ЗОДОВ, вкл. практиката на СЕС (Castillo Algar v. Spain, § 45; Morice v. France [GC], § 78; Surlj v. Croatia, § 43), която приема, че участниците в производството могат да се позоват на предвидените в националната правна уредба механизми за осигуряване правото на разглеждане на делото от безпристрастен съд, като преценката за основателността на направените искания се извършва от съда. Когато искането за отвод е основано на общи и абстрактни основания, без страната да се е позовала на конкретни и/или съществени факти, които биха могли да предизвикат основателни съмнения относно безпристрастността на съдията, неговите действия могат да бъдат квалифицирани като злоупотреба, когато се използват за забавяне на делото, избор на съдия или съдебен район. Предвид изложените съображения, въпросите в изложението не могат да обосноват допускане на касационно обжалване поради противоречие с практиката на ВКС, а при липсата на доводи за изменение на съществуващата практика поради промяна на законодателството или в обществените отношения не може да се приеме, че е налице хипотезата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение