Определение № 1875 от 28.06.2023 г. на ВКС по гр. д. № 943/2023 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на В. К. Н., със съдебен адрес – [населено място], подадена чрез процесуалния ѝ представител адвокат К. Б., срещу решение № 260 от 12.10.2022 г. по в.гр.д. № 214/2022 г. на Окръжен съд – Монтана, с което е отменено решение № 89 от 12.04.2022 г. по гр.д. № 1598/2021 г. на Районен съд - Монтана в частта, с която е определен режим на лични контакти между Р. Д. Ф. и малолетната му дъщеря А. Р. Ф., и вместо това е определен друг: всяка първа и трета седмица от месеца от 10 ч. в събота до 16 ч. в неделя, като бащата взема и връща детето в дома, където то живее заедно с майката, както и да прекарва един месец с детето през лятото, като това време да не съвпада с годишния отпуск на майката. В подадената касационна жалба се поддържа, че въззивното решение е необосновано и неправилно, постановено при съществени процесуални нарушения и нарушения на материалния закон.

В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от Р. Д. Ф., със съдебен адрес [населено място], подаден чрез адвокат Р. Б., в който се поддържа становището, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, а по същество се моли обжалваният съдебен акт да бъде оставен в сила.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, приложено към жалбата, са формулирани следните въпроси, по които жалбоподателката счита, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС на осн. чл. 280, ал. 1, т.1 ГПК:

1. „Длъжен ли е въззивният съд при формиране на изводите си по предмета на спора да обсъди поотделно и в тяхната съвкупност всички събрани пред двете инстанции доказателства и всички изложени от страните доводи и възражения, да посочи защо приема едни доводи и доказателства, а други не приема, и необсъждането им представлява ли съществено процесуално нарушение?“.

2. „При определяне на режима на лични отношения между неотглеждащия родител и малолетното дете длъжен ли е въззивният съд да положи максимални усилия, за да бъдат установени във възможно най-пълен обем тези обстоятелства, които в конкретния случай са от значение за интересите на детето, респективно длъжен ли е съдът да прояви активност и служебно да събере доказателства в подкрепа или опровержение на правнорелевантните факти, както и да допусни поисканите от страните допустими и относими доказателства без ограничение във времето?“.

3. „Кои са критериите, от които съдът следва да се ръководи при определяне на режима на лични отношения и по-конкретно длъжен ли е съдът служебно да следи за най-добрия интерес на детето и в тази връзка преценката му да се основава на съвкупния анализ на всички обстоятелства, имащи значение за постановяване на мерките за лични отношения между родителя и детето?“.

Представени са решения на състави на ВКС относно правомощията на въззивния съд, както и по приложението на чл. 127 СК.

За да се произнесе по допустимостта на жалбата до касационно разглеждане, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като прецени изложените доводи и данните по делото, намира следното:

Въззивният съд е приел, че е сезиран с иск по чл. 127, ал. 2 СК за определяне на режим на лични контакти между Р. Д. Ф. и малолетната му дъщеря А. Р. Ф.. От показанията на свидетелите и обясненията на страните е установил, че страните в производството - родители на детето А. - не живеят заедно, като са се разделили скоро след раждането на детето. То е останало да живее с майка си, като срещите между бащата и детето са се провеждали в дома на бащата всяка събота. Установено е, че при тези срещи детето прекарва времето с баба си, а в присъствието на баща си е несигурно и дистанцирано. Въз основа на съдебно-психологическата експертиза, съдът е приел, че е от съществено значение за детето да продължи да общува с баща си, но без да се чувства притиснато и насилствено отделяно от обичайната му среда и от майка му, към която безспорно е привързано. Разширяването на контактите на А. с баща ѝ следва да стане постепенно, като е взел предвид и изострените отношения между родителите, допринасящи за раздвоението на детето между тях. При положение, че родителите не разговарят помежду си, а детето никога не е живяло с баща си до настоящия момент, съдът е счел за неразумен режимът с две пренощувания, постановен от първоинстанционния съд, затова е постановил нов, който да позволи формирането на адекватна представа на детето за отношенията ѝ с всеки един от родителите.

Имайки предвид така изложените мотиви, настоящият съдебен състав намира, че касационно обжалване не следва да се допуска, поради липса на посочените от касатора основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Формулираните от касатора въпроса са обусловили изхода на делото при постановяване на обжалваното решение, но не е налице твърдяното противоречие с представените решения. По отношение на задължението на въззивния съд да обсъди всички твърдения, доводи, възражения и оспорвания на страните, да установи правилно фактите и да ги прецени от гледището на закона като конкретно, точно и ясно да каже какво приема за установено относно фактическите положения, да посочи върху кои доказателства основава приетата за установена фактическа обстановка, а когато по делото са събрани противоречиви доказателства, мотивирано да каже защо и на кои вярва, на кои – не, кои възприема и кои – не, е налице трайна практика на ВКС – ППВС № 1 от 13.07.1953 г., решение по гр. д. № 2296/2019 на ВКС, III г. о., решение по гр. д. № 4566/2018 на I г. о., решение по търг. д. № 2857/2013 г. на ВКС, I т. о., решение по гр. д. № 1411/2019 г. на III г. о. и др. Въззивният съд е постановил решението си в съответствие с тези разрешения. Задължението на съда служебно да следи за защитата на интересите на детето е изрично установено в т. 1 от в т. 1 на ТР 1/2013 г., ОСГТК. В конкретния случай съдът е взел предвид всички конкретни, установени по делото обстоятелства, които са от значение за интересите на детето - в тяхната съвкупност. Положил е максимални усилия, за да бъдат установени във възможно най-пълен обем тези обстоятелства, които в конкретния случай са от значение за интересите на детето, като следва да съобразява указанията, дадени в т. 1 и т. 3 от ТР № 1/2013 г. по т. д. № 1/2013 г. ОСГТК на ВКС във връзка със служебното начало, което има превес пред диспозитивното и състезателното начало в процеса, щом се касае за интересите на дете.

По отношение на интереса на детето и критериите, от които съдът следва да се ръководи при установяването му е налице трайна и непротиворечива практика на ВКС, като основно може да се посочи ППВС № 1 от 12.11.1974 г. по гр. д. № 3/1974 г. При конкретната преценка, която зависи от установената от съда фактическа обстановка във всеки отделен случай, за да стигне до извод какъв е най-добрият интерес на детето, съдът следва да съобразява в съвкупност редица обстоятелства от най-разнообразно естество, като по-съществените от тях са изброени примерно: възпитателските качества на двамата родители, техният морален облик, полаганите грижи и отношение към децата, желанието на родителите да отглеждат и възпитават децата след развода, привързаността на децата към родителите, полът и възрастта на децата, възможността трети лица да оказват помощ при тяхното отглеждане и възпитание, социалното обкръжение на родителя, на когото ще се предоставят родителските права, жилищно битовите и други материални условия на живот, с които всеки от родителите разполага и др. Въззивният съд не се е отклонил от тези разрешения – видно от обжалваното решение, той е съобразил всички факти, които в конкретния случай са от значение за определяне на най-добрия интерес на детето.

С оглед изхода от спора, направеното искане и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, в полза на ответната страна следва да се присъдят установените като реално направени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1 200 лв..

По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г. о.