Определение № 1920 от 29.06.2023 г. на ВКС по гр. д. № 4809/2022 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Е. Ф. С. и Б. Риза А. са предявили срещу „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД искове по чл.45 ЗЗД в размер на по 200 000 лв. всеки, представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на сина им Ш. Б. Риза, настъпила при ПТП на 14.06.2016 г.

С решение № 3193/22.05.2018 г. по гр. д. № 965/2017 г. на Софийски градски съд исковете са били уважени изцяло. С решение № 280 от 30.01.2020 г. по гр. д. № 146/2019 г. на Софийския апелативен съд присъденото обезщетение е намалено до размер на по 120 000 лв. за всеки от ищците. С решение № 18 от 04.03.2021 г. по т. д. № 454/2021 г. на ВКС въззивното решение е отменено и делото е върнато за ново разглеждане с указание да се допусне втори свидетел, своевременно поискан от ищците. При новото разглеждане на делото от въззивния съд, след разпит на втори свидетел на ищците, е постановено решение № 997 от 05.07.2022 г. по в. гр. д. № 1299/2022 г. на Софийския апелативен съд, с което е присъдено обезщетение в размер на по 130 000 лв. за всеки от ищците.

При новото разглеждане на делото, определяйки размера на справедливото обезщетение по чл.52 ЗЗД, въззивният съд е коментирал показанията на свидетелите Н. И. Т. и Ф. Ф. С.. Приел е, че според свидетеля Н. Т., приятел на ищците, преди инцидента Ш. живеел в една къща с родителите си; нямало никакви проблеми във взаимоотношенията им, разбирали се невероятно добре; Ш. бил много добро момче, възпитано, усмихнато; завършил английска филология, работил известно време в Англия, след това се оженил, имал син и продължил да живее със семейството си при родителите си; в момента съпругата му с детето живеела при родителите на Ш.; след смъртта на Ш. родителите много се променили, били замислени, плачели; внукът им ги държал на крака. Според свидетеля Ф. С., брат на ищцата Е., когато починал, Ш. бил на 30 години; той израснал с много обич от родителите си, бил много добре възпитан, завършил английска гимназия в Глоджево, имал много приятели; не могъл да се реализира в България и затова заминал първо в Чехия около три години, а после в Англия; после се върнал в България и се оженил, като и преди и след сватбата живеел с родителите си и сестра си в една къща; всичко правели заедно и по празници и в делници; родителите много се грижели за децата си с обич и внимание; след смъртта на Ш. в семейството настъпил трагичен обрат; те спрели да се усмихват и да се радват на живота, даже се поболели; единствено внукът им крепял ищците; бащата имал кръвно, а майката винаги плачела; мъката им не е намаляла през годините.

Съдът е обсъдил амбулаторните листове за преглед на ищците от 22.11.2018 г. и поставената диагноза „посттравматично разстройство“, както и заключението на съдебнопсихологическа експертиза, приета във въззивния съд. Според вещото лице и при двамата ищци са налице данни за негативно отражение върху психиката и промяна в психологичното и емоционалното състояние вследствие загубата на сина им при процесното ПТП. Сегашното им състояние се характеризира с типични за реакция на загуба емоции – болка, мъка, отчаяние, гняв, страх, напрежение, потиснатост. Препоръчана е психотерапия.

При тези данни въззивният съд е приел от правна страна следното:

Позовал се е на разясненията на ППВС № 4/23.12.1968 г. и на последвалата практика на ВКС по чл.290 ГПК по въпроса как се определя справедливото обезщетение по чл.52 ЗЗД. Приел е, че застрахователните лимити нямат самостоятелно значение и не са абсолютен критерий за икономическите условия в страната; те не са критерий за самото обезщетение за неимуществени вреди, но имат значение при произнасяне по отговорността на застрахователя при предявен пряк иск. Прието е, че от изслушаните свидетелски показания, които са логични и безпротиворечиви, а и не противоречат на други доказателства по делото, се установяват близки отношения между ищците и техния син, те са живели заедно, били са в добри отношения, родителите са отгледали с любов сина си, с когото живеели до смъртта му и всичко правели заедно. Между тях имало отношения на привързаност и разбирателство. След смъртта на Ш. родителите много са страдали. Превърнали се в затворени и некомуникативни хора, отдали се на скръбта си. И сега се разстройват при споменаването му, плачат, особено майката. Прието е, че според писмените доказателства ищците са развили посттравматично стресово разстройство, а според заключението на СПЕ те толкова силно скърбят, че и до сега при тях се наблюдават симптоми, които водят до извод за необходимост от лечение. Съобразено е, че ищците са в най-близката възможна родствена и емоционална връзка с починалия при ПТП, че са живели в любов и разбирателство, родителите безвъзвратно са загубили в негово лице подкрепа и надежда за бъдещето. Преценени са икономическите условия към момента на ПТП през 2016 г. и възрастта на ищците по това време (50 г. и 53 г.) и на пострадалия (30 г.), която възраст обуславя изключителна преждевременност на смъртта на сина, като тази скръб надхвърля нормалните прояви. Съобразени са и действащите лимити на застраховките към този момент. Като резултат съдът е приел, че справедливият размер на обезщетенията за неимуществени вреди възлиза на по 130 000 лв. за всеки от ищците.

Касационна жалба срещу въззивното решение в отхвърлителната част е подадена от ищците.

Жалбоподателите считат, че въззивният съд неправилно е приложил принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД, като безпричинно и без каквито и да е мотиви за намалението е приел много по-нисък размер от обезщетението, определено от първата инстанция. Не било съобразено установеното по делото, че в случая скръбта надхвърля нормалните прояви. Въззивният съд формално изпълнил указанията на ВКС за събиране на доказателства, но фактически напълно игнорирал тези доказателства, като правните му изводи не кореспондирали с фактическите. Това правело въззивното решение очевидно неправилно по смисъла на чл.280, ал.2, предл.3 ГПК. Неправилно бил приложен принципът за справедливост. Не бил съобразен правилно лимитът на отговорност на застрахователите, който за процесното събитие от 2016 г. е 2/10 000 000 лв. Лимитите са установени, за да може да се присъжда и да се плаща, в противен случай е безпредметно увеличението им. Позовават се на практика на САС и на ВКС, според която присъдените обезщетения са много по-големи от претендираните по настоящото дело, при това за събития, настъпили по-рано при по-ниски лимити. Считат, че ако два поредни съдебни състава имат различни критерии за справедливост, трябва второинстанционният съд да изложи мотиви кои факти и обстоятелства са обосновали огромното различие и предпоставят намаляване на обезщетението. Изброяват обстоятелствата, които съдът следва да съобрази при прилагането на чл.52 ЗЗД.

В изложението към жалбата се поддържат основанията по чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 и чл.280, ал.2, предл.3 ГПК. Поставят се следните въпроси:

1. Несъответствието на фактическите изводи на съда, изведените правни изводи за предпоставки за намаляване на обезщетенията и на установените по делото доказателства и факти представлява ли нарушение на съществени процесуални правила; длъжен ли е съдът да обсъди в съвкупност и логическа връзка всички налични по делото доказателства и да изведе правилни правни изводи – в съответствие с изрично сочени доказателства и логическо обсъждане на фактическите обстоятелства;

2. Липсата на обсъждане в пълнота и при съвкупна и логическа последователност на налични по делото доказателства представлява ли съществено нарушение;

3. За приложение на принципа за справедливост, въведен в чл.52 ЗЗД:

3.1. Как следва да се прилага принципът да справедливост, въведен в чл.52 ЗЗД и кои са критериите които трябва да се съобразят и как се оценят и съобразяват при определяне на дължимо обезщетение за неимуществени вреди от причинена в резултат на деликт смърт, в хипотеза на предявен пряк иск срещу застрахователя;

3.2.Длъжен ли е съдът да посочи всички относими критерии и реално да ги съпостави с всички конкретни факти и обстоятелства, обуславящи търпените болки и страдания от ищците и настъпили последици и да ги съобрази в тяхната съвкупност, като оцени значението им за размера на вредите;

3.3. Длъжен ли е съдът да извърши задълбочено изследване на общите и специфичните факти които формират съдържанието на понятието справедливост, за да се изпълнят изискванията на задължителната съдебна практика – ППВС 4/68 г.;

3.4.Длъжен ли е въззивният съд да вземе под внимание всички конкретни обстоятелства и да съобрази в тяхната съвкупност и в пълен обем значимостта им за размера на обезщетението за неимуществени вреди и достатъчно ли е формално позоваване на част от задължителните критерии, без да са преценени в тяхната съвкупност и значимост;

3.5. За да се гарантира правилно приложение на принципа за справедливост и изпълнение на задължителните критерии, въведени в ППВС № 4/1968 г., длъжен ли е съдът да направи преценка на обективно съществуващи, конкретни обстоятелства, като ги прецени адекватно в тяхната съвкупност, с мотивирано изложение за точната преценка на значението на всяко от обстоятелствата спрямо справедливото обезщетение, а не само да се изброят фактите;

3.6. Критериите на чл.52 и икономическата конюнктура в страната към датата на ПТП – м. юни 2016 г., обосновават ли завишени размери на определените от първоинстанционния съд обезщетения от по 200 000 лв. и намаляването им до 130 000 лв., за да са съобразени тези критерии;

3.7. С оглед правилно решаване на въпроса кои са критериите за правилно приложение на принципа за справедливост при намаляване на обезщетението, позовал ли се е съдът на неотносими критерии и обстоятелства; Длъжен ли е съдът да търси точен еквивалент на търпените морални вреди и длъжен ли е да намери справедлив еквивалент на същите, или е достатъчно да се търси известно компенсиране на загубеното; Кои са критериите за определяне съдържанието на връзката между починалия и ищците и необходимо ли е да се обсъди степента на родство и факта, че ищците са загубили дете в една изключително млада възраст – успешна, можеща, амбициозна личност, с изградени семейни традиции и привързаност и тази загуба има тежко отражение за психиката на ищците пожизнено, и факта, че загиналият в една нормална възраст е създал семейство и дете, както и че е навършил пълнолетие и известно време е работил извън България, но е запазил връзката в семейството с родителите и продължил да живее с тях, представляват ли предпоставки, обосноваващи намаляване на размера на обезщетението – тези факти представляват ли критерии, водещи до основания за присъждане на по-ниски по размер обезщетения; Длъжен ли е съдът да посочи какви са предпоставките, въз основа на които приема за неоснователни исковете до предявения размер, при обичайна съдебна практика за компенсиране на тези вреди в по-висок от предявения размер и пълнолетието и създаването на семейство при запазване връзката на съвместно живеене с родителите обосновават ли присъждането на по-ниски от обичайните обезщетения;

3.8 Релевантни ли са за критериите по чл.52 ЗЗД лимитите на застраховане съобразно § 27 ПЗР на КЗ и обществено-икономическите и социални условия в страната и тези условия към 2016 г. налагат ли присъждане на по-ниски обезщетения от такива, присъждани години преди това и след това;

4.1. Ако два съдебни състава имат абсолютно различни критерии за справедливост, трябва ли второинстанционният съд да изложи мотиви кои факти и обстоятелства са обосновали огромното различие и предпоставят намаление на обезщетението и трябва ли тези факти да са от кръга на задължителните и вярно ценени, за правилно определяне размера на обезщетението и да са отрицателни – доказващи предпоставки за определяне на по-ниско такова;

4.2.Процесуалноправният въпрос за дължимото от въззивната инстанция мотивиране и излагане на съображения при отхвърляне на иска за обезщетяване на неимуществени вреди в обжалвания размер /чл.269, изр.2 ГПК/ и за необходимост за преценка съответствието на решението на САС със задължителната за него практика по чл.280, ал.1, т.1 ГПК;

4.3.Възпроизвеждането на релевантните факти и обстоятелства и посочването на размера на обезщетението, дължимо от застрахователя и от другите субекти, дължащи плащане по КЗ, изчерпва ли задължението за излагане на мотиви, или е необходимо да се обосноват и изложат съображения, формирали вътрешното убеждение за неоснователност на претенцията и за отхвърляне на иска за обезщетяване на неимуществени вреди;

4.5. Ако намаляването на обезщетението се обосновава с неотносими и неверни обстоятелства, предвид задължителната съдебна практика,налице ли е мотивиране и излагане на относими и верни съображения относно правилно приложение на принципа за справедливост.

Ответникът в производството „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД не взема становище по жалбата.

Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок, от надлежна страна, срещу решение на въззивен съд по гражданско дело с цена на иска над 5000 лв., което е в обхвата на касационния контрол.

Налице е основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване по въпрос № 3 за приложение на принципа за справедливост, въведен в чл.52 ЗЗД, поради необходимостта въззивното решение да бъде съобразено с практиката на ВКС по сходни случаи, посочена от жалбоподателя – решение № 66/29.05.2017 г. по т. д. № 1464/2016 г. на ВКС, II-ро т.о.; решение № 78 от 07.05.2013 г. по т. д. № 490/2012 г. на ВКС, II-ро т.о.; решение № 215 от 03.02.2017 г. по т.д. № 2908/2015 г. на ВКС, I-во т.о.; решение № 1/05.02.2019 г. по тълк. д. № 1002/2018 г. на ВКС, I-во т.о.; решение № 141 от 30.11.2017 г. по гр. д. № 60360/2016 г. на ВКС, I-во гр.о.

Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,