Определение № 24 от 03.02.2012 г. на ВКС по т. д. № 48/2012 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано е по касационна жалба на Д. Б. Д., приподписана от адвокат Л. Д. срещу решение № 230/02.11.2011 г. на Сливенски окръжен съд /СОС/ по в.гр.д. № 397/2011 г. Ответникът по жалбата – [фирма] оспорва допускането на касационнатка жалба и същата по същество, по съображения в писмен отговор. Касационната жалба е недопустима. Решението на СОС не подлежи на касационно обжалване. С нормата на чл.280 ал.2 ГПК, изменена със ЗИДГПК /ДВ брой 100/21.12.2010 г. / е въведен нов обективен критерий за ограничаване достъпа до касационно обжалване, а именно - не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5000 лв. за граждански дела и до 10000 лв. за търговски дела. Настоящото дело е образувано по иск на Д. Б. Д. срещу [фирма] по чл.28 ал.2 ЗАЗ във връзка с чл.87 ЗЗД с цена на иска 3452.20 лв. /молба от Д. от 17.12.2010 г. с приложена данъчна оценка на имота, предмет на договора, чието разваляне се иска/. Касае се за предявен иск с цена 3425.20 лв., която е под пределните размери на искове, въззивните решения по които подлежат на касационен контрол по граждански и търговски дела, съгласно чл.280 ал.2 ГПК, поради което касационната жалба следва да се остави без разглеждане, а производството по делото пред ВКС да се прекрати. Независимо от изхода на спора съдът не присъжда разноски на ответната страна за настоящата инстанция, тъй като такива не са поискани и няма данни да са сторени. Мотивиран от горното, съдът: