Определение № 1128 от 10.03.2025 г. на ВКС по гр. д. № 2543/2024 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Г. Ф. И. срещу въззивно решение № 183/22.02.2024 г. по в.гр.д. № 2721/2023 г. на Софийския апелативен съд, с което като е отменено решение № 4118/21.07.2023. по гр.д. № 13340/2022 г. на Софийския градски съд в една част и потвърдено в друга част искът на Г. Ф. И. срещу Прокуратурата на Република България с правно основание чл.2б ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди е отхвърлен за разликата над 3 000 лева до пълния предявен размер 120 000 лева, ведно със законната лихва върху отхвърлената част на иска от 18.12.2019 г. Ответникът по касационната жалба Прокуратурата на Република България не е подала писмен отговор. Касационната жалба е процесуално допустима: подадена е от надлежна страна в предвидения срок срещу решение на въззивен съд, което подлежи на касационно обжалване и е редовна. За мотивите на въззивния съд: От правна страна въззивният съд е приел следното: Въззивният съд е изложил мотиви за допустимостта и частичната основателност на предявения иск по чл.2б, ал.1 ЗОДОВ: По следственото дело бащата на ищеца Ф. К. И. е бил разпитван като свидетел и пострадал от възродителния процес на 03.09.2001 г. и са му разяснени правата да предяви граждански иск по чл. 60-64 от НПК от 1975 г. (отм.). Ф. К. И. е починал през 2018 г. и е оставил като свои наследници съпругата си и три деца, сред които и ищеца Г. Ф. И.. Ищецът Г. Ф. И. не е бил разпитван като пострадал по досъдебното производство. На основание чл.74, ал.2 от НПК наследниците на Ф. К. И., сред които е и ищецът, могат да предявят иск с правно основание чл.2б ЗОДОВ вр. параграф 6 ЕКПЧ. Въззивният съд е изложил съображения как следва да бъде определено обезщетението за неимуществени вреди по справедливост, изброил е по вид обстоятелствата, които следва да се съобразят от съда при непозволено увреждане, изразяващо се в нарушаването на правото на ищеца за разглеждане и решаване на съответното дело в разумен срок. Въззивният съд е приел, че справедливостта изисква сходно разрешаване на аналогични случаи, като израз на общоприетата оценка и възприетото в обществото разбиране за обезвреда на неимуществени вреди от един и същи вид, поради което следва да се съобразява съдебната практика в сходни хипотези, като обезщетението при сходните случаи да не се различава съществено, а не да е еднакво (решение № 241 от 20.12.2023 г. на ВКС по к. гр. д. № 3717/2022 г.). За да определи справедливия размер на обезщетението по разглеждания случай, въззивният съд е приел, че решаващ мотив е нуждата от предвидимост на съдебните решения и обезщетяване на вредите от забавеното производство по сл.д. № 1/1991 г. на ВОП на всички пострадали по сходен начин. Следва да се съобрази, че по реда на чл. 2б ЗОДОВ държавата е длъжна да обезщети само вредите, които са пряка последица от неразумно бавните действия на правозащитните органи, но не и вредите от престъплението (решение № 60265 от 20.12.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1701/2021 г., IV г.о.). Ето защо ищецът не може да търси обезщетение за страха, които той е изпитвал, че може да го отведат и да го лишат от свобода, нито за нарушеното право на личен и семеен живот в резултат на задържането на баща му. Тези вреди, освен че са свързани със самото престъпление, са настъпили в периода преди приемането на ЕКПЧ от България, и на това основание също не могат да бъдат обезщетени. По делото категорично не се доказват вреди, по-големи от обичайните спрямо утвърдената практика на ВКС и в този смисъл жалбата на Прокуратурата е основателна. Ето защо, на наследниците на Ф. К. И. следва да се определи обезщетение от общо 12 000 лева, което да се разпредели поравно между преживялата съпруга и трите му деца. Предявеният иск на Г. Ф. И. е частично основателен и следва да се уважи за сумата от 3 000 лева, а за разликата - отхвърлен като неоснователен. Обезщетението се дължи със законната лихва от деня на подаване на исковата молба – 19.12.2022 г., а не от момента, посочен в исковата молба. По наличието на основания за допускане на касационно обжалване: Настоящият съдебен състав намира, че следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение в частта, с която искът по чл.2б ЗОДОВ за неимуществени вреди е отхвърлен за сумата над 3 000 лева по поставения от жалбоподателя правен въпрос: Как се прилага и отчита критерият за справедливост по смисъла на чл.52 ЗЗД относно изискването за сходно разрешаване на аналогични случаи и съобразяване на съдебната практика в сходни хипотези, като израз на общоприетата оценка и възприетото в обществото разбиране за обезвреда на сходни неимуществени вреди от един и същи вид и източник? Жалбоподателят твърди, че въпросът е разрешен в противоречие с решение № 72 /01.06.2022 г. по гр.д. № 4037/2021 г. на III г.о. на ВКС, решение № 50062 /02.02.2024 г. по гр.д. № 1080/2022 г. на IV г.о. на ВКС, решение № 117/22.02.2024 г. по гр.д. № 1194/2023 г. на III г.о. на ВКС. Както и с определения на ВКС по чл.288 ГПК и с решения на апелативни съдилища. Видно от мотивите на въззивния съд въпросът е обуславящ. Настоящият съдебен състав намира, че следва да извърши преценка дали разрешението на въззивния съд съответства на приетото с посочените от жалбоподателя с касационната жалба решения на ВКС по сходни спорове, или им противоречи, което представлява допълнително основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Съгласно приетото с т.2 от ТР № 1/2010 г. по т.д. № 1 /2009 г. на ОСГТК на ВКС посочените от жалбоподателите въззивни решения и определения на ВКС не попадат между актовете, визирани чл.280, ал.1, т.1 ГПК и не могат да обосноват допълнително основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване, поради което настоящият съдебен състав не ги обсъжда. Поради това, че допуска касационно обжалване в частта, с която е отхвърлен искът на жалбоподателя за неимуществени вреди, настоящият съдебен състав не обсъжда останалите поставени въпроси. Настоящият съдебен състав намира, че не следва да се допуска касационно обжалване по изведения въпрос: Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички доводи във въззивната жалба и доказателства по делото? Въпросът е обуславящ, но не е разрешен в противоречие, а в съответствие с установената практика. Въззивният съд е разгледал доводите на жалбоподателя и е изложил самостоятелни мотиви по тяхната основателност. Воден от изложеното съдът