Определение № 60650 от 25.11.2021 г. на ВКС по т. д. № 583/2021 г.

Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на В. Ц. К., срещу решение №12546 от 23.12.2020г. по т.д.5189/19г. на Софийски апелативен съд. Ответникът по касационната жалба – ЗД „ Бул инс“ АД, [населено място] е на становище, че не са налице пердпоставки за допускане на решението до касационно обжалване. Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като прецени данните по делото приема следното: Касационната жалба е постъпила в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима. В приложеното към жалбата изложение по чл.284,ал.3,т.1 ГПК на основанията за допускане на касационно обжалване, касаторът, чрез пълномощника си – адв. С. Ч. е поддържал основание по чл.280, ал.1, т.1,2 и 3 ГПК, като е поставила въпросите – „Следва ли въззивният съд да обсъди всички доказателства, възражения и защитни позиции на страните, като изложи мотиви в тази връзка? Следва ли съдебното решение да бъде постановено въз основа на всички събрани по делото доказателства и след тяхната съвкупна преценка, а когато някое доказателство се приема за недостоверно, следва ли да изложи мотиви за това.“ и 2 / „Спадат ли братята към кръга на лицата, имащи право на обезщетение за неимуществени вреди при смърт на близък, причинена от деликт, в случай че е налице особена близост между ищеца/ сестра/ и починалия?“ Страната е поддържала противоречие при разрешаване на първия въпрос с редица решения на ВКС, цитирани и приложени.Страната е изложила и кратки оплаквания за неправилност на решението като е посочила, че съдът не е отчел установените по делото факти указващи особена близост между пострадалия и ищцата, както и обстоятелствата относно състоянието му след неговата смърт. След възпроизвеждане на нормата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК е поставен въпроса: „При изследване на въпроса дали ищецът попада в кръга на лицата имащи право на обезщетение съгласно постановеното в Тълкувателно решение № 1/18г. на ОСНГТК на ВКС, допустимо ли е съдът да изхожда изцяло от общите принципни положения и житейски достоверното в отношенията между братя и сестри без да отчете спецификите на процесния случай“. Страната не е развила по този въпрос поддържаното основание, а се е задоволила с това отново да възпроизведен текста на нормата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК.. Други доводи не са развити. Касаторът не обосновава довод за приложно поле на чл.280, ал.1 ГПК. Материалноправният, респективно процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, се дефинира като такъв, включен в предмета на спор и обуславящ правните изводи на съда по конкретното дело / т.1 на ТР ОСГТК на ВКС на РБ №1/2009г./. С оглед така възприетата със задължителна практика дефинитивност на основанието, първият въпрос не е релевантен, поради това, че касаторът не го е обосновал с конкретни доводи, свързани с посочване на необсъдените доказателства от състава и тяхната рефлексия върху постановения правен резултат. Противно на оплакванията на страната, които по своето съдържание са такива по правилността на акта, въззивният съд подробно е обсъдил свидетелските показания и също така подробно е мотивирал в каква степен ги кредитира. В този контекст е обсъдил подробно наличието на други родственици от същата степен, които са се събирали, помагали са на починалата и тя на тях т.е. установени са нормални и близки отношения с всички нейни братя и сестри, като ищецът също е имал такива отношения с пострадалата, неотличаващи се с изключителност на връзката, поради което общо поставеният въпрос / относим към всяко съдебно производство/ при липса на конкретика не може да бъде възприет като релевантен. Следва да се отбележи и това, че към посоченото основание за допускане на касационно обжалване е неотносимо несъгласието с правните изводи на съда, направени след обсъждане на неудовлетворението на страната от постановения резултат. Вторият поставен въпрос, също не релевантен, тъй като съдържателно е обоснован с твърдението на касатора / неустановено по спора/, че е налице доказана особена близост между пострадалата и ищеца. Доколкото от него, обаче може да бъде изведен правен въпрос, който може да бъде възприет като относим към общото основание, то следва да се обсъди поддържаното общо противоречие с ТР ОСНГТК № 1 /18г. С това твърдение, страната, не обосновава наличие на основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, поради това, че липсва противоречие между приетото от въззивния съд и приетото с цитираната тълкувателна практика. Касаторът, възпроизвеждайки своите оплаквания за неправилност на решението, с оглед защитната му теза,е поддържал, че е установена емоционална връзка между брат и сестра, надхвърляща обичайната, като е развил разбирането си, че това било доказано по спора, а съставът неправилно ценил доказателствата. Съдът, обаче, както вече бе отбелязано с оглед фактите, установени по делото изрично е мотивирал недоказаност на тези твърдения.Позовавайки се на цитираната от касатора задължителна практика, е приел, че за да е налице, основание да бъде приложено изключението, с оглед очертания от ППВС № 4/61 и ППВС№5/69 кръг лица, които следва да бъдат обезщетени, следва да бъдат доказани от ищеца отношения извън обичайните отношения в семейството, считани за традиционни за българското общество- отношенията на обич и привързаност между братя и сестри. Изключение, според даденото от ОС НГТК разрешение е само в хипотези, при които поради конкретни житейски обстоятелства тази привързаност е надхвърлила обичайните си рамки на взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост и поради това е довела при смъртта на брата до морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет нормално присъщите за съответната родствена връзка. В конкретния случай, е приел съставът, с оглед тези разрешения, всички установени факти обосновават, че отношенията между брата и сестрата съставляват обичайните отношения между лица израстнали в едно и също семейство и не са израз на такава дълбока връзка, установяваща изключението, определящо ищеца като лице извън кръга на очертан от двете цитирани постановления на Пленума на ВС. Следователно, като е приел, липса на доказаност за връзка между ищеца и починалата,надхвърляща нормалните отношения на привързаност между брат и сестра, съдът не е постановил акта си в противоречие с разгледаната задължителна практика на ВКС. Наличието на тази практика изключва приложението на соченото от страната основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК дори и да се приеме че някой от множеството поставени по това основание въпроси е релевантен. Следователно, съобразно изложеното от касатора по реда на чл.284, ал.3, т.1 ГПК, не са налице предпоставките за приложно поле на нормата на чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК и решението на Софийски апелативен съд не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.