Определение № 1313 от 21.03.2024 г. на ВКС по гр. д. № 3539/2023 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на М. Т. К., чрез адв. Н. Д. срещу решение № 217/26.05.2023г., постановено по в.гр.д. № 224/2023г. по описа на Окръжен съд – Плевен. С обжалваното въззивно решение като е отменено първоинстанционното решение № 129 от 22.12.2022г. постановено по гр.д. № 292/2022г. по описа на Районен съд – Никопол, като е постановено друго, с което на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ вр. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД е отхвърлен предявеният от касаторката срещу ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК 831830482 иск за осъждане на ответника да заплати на ищцата М. Т. К. сумата от 20 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени от нея неимуществени вреди от смъртта на сестра й Е. Т. С., настъпила вследствие ПТП на 26.10.2018г., причинено поради виновно поведение на водач на лек автомобил „Рено Еспейс“, с рег. №.......... – В. М. П., застрахован по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, сключена с ответника – застраховател, ведно със законната лихва за забава, считано от 03.06.2022г. – датата на уведомяване на застрахователя до окончателното плащане на задължението. В жалбата се излагат оплаквания и доводи за неправилност на обжалваното решение, поради допуснати нарушения на материалния закон и необоснованост на правните изводи – касационни основания по чл. 281, т. 3 от ГПК, с оглед на което моли същото да бъде допуснато до касационно обжалване и предявената искова претенция да бъде уважена. В писмен отговор на касационната жалба ответникът по касация ЗД „Бул Инс“ АД, представляван от адв. М. Г. изразява становище, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване. Оспорва касационната жалба като неоснователна. Поддържа, че въззивното решение е постановено в съответствие с доказателствата по делото и при правилно прилагане на материалния и процесуален закон. Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл. 283 от ГПК, от процесуално легитимирана страна – ищец по делото с правен интерес от обжалване срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт и отговаря на съдържателните изисквания на чл. 284 от ГПК. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, относно наличието на предпоставки за допускане на касационно обжалване приема следното: М. Т. К. предявила срещу ЗД „Бул Инс“ АД осъдителен иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ вр. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 20 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени от нея неимуществени вреди от смъртта на сестра й Е. Т. С., настъпила вследствие ПТП на 26.10.2018г., причинено поради виновно поведение на водач на лек автомобил „Рено Еспейс“, с рег. № ....................... – В. М. П., застрахован по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, сключена с ответника – застраховател, ведно със законната лихва за забава, считано от 03.06.2022г. – датата на уведомяване на застрахователя до окончателното плащане на задължението Исковете са основани на фактически твърдения за настъпило на 26.10.2018г. в [населено място] ПТП, причинено виновно и противоправно от водача В. М. П., причинило смъртта на пътничката Е. Т. С. – сестра на ищцата. С влязла в сила на 19.04.2022г. присъда по ВНОХД № 359/2021г. по описа на АС – Велико Търново водачът е признат за виновен в това, че в нарушение на правилата за движение по пътищата по непредпазливост причинил смъртта на Е. Т. С.. Към момента на настъпване на пътното произшествие между виновния водач и ответника е съществувало валидно застрахователно правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, учредена с полица № BG/02/118002060771. В качеството й на сестра на починалата, с която били в изключително близки отношения на взаимна обич, привързаност и подкрепа, ищцата понесла неимуществени вреди – болки и страдания, за обезщетяване на които отправила към застрахователя писмена застрахователна претенция по реда на чл. 380 от КЗ, плащане по която е отказана от ответника с писмо от 16.06.2022г. В отговор на исковата молба ответникът оспорил легитимацията на ищцата по предявения пряк иск за обезвреда, както и твърденията за изключително близки отношения с починалата, както и факта на действително понесените вреди и техния интензитет, както и размера на претенцията. За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че от съвкупната преценка на събраните по делото доказателства следва извод, че по делото не е доказана твърдяната по делото дълбока и изключителна близост между ищцата и починалата й сестра, за да се приеме, че вследствие смъртта на близкия човек, преживелият родственик е понесъл болки и страдания, подлежащи на обезщетяване. Съобразил установеното по делото, че починалата има три деца, живи родители, както и още две сестри, като не е доказано отношенията между ищцата и Е. С. да са се характеризирали с особено близка привързаност, вследствие на която понесените от ищцата мъка и скръб от загубата на сестра да надхвърлят по интензитет характерните страдания на всеки човек при загуба на близък човек, обосноваващи извод за приложение на изключение от разрешението, залегнало в приетото в ППВС № 4/1961г. и № 5/1969г. В тази връзка преценявайки събраните по делото свидетелски показания на роднини при условията на чл. 172 от ГПК, приел за установено, че ищцата и починалата й сестра живели в различни населени места, след като ищцата заминала за Кипър, а преди това всяка в самостоятелен дом. Съобразил, че не е доказана силна и трайна във времето привързаност между ищцата и починалата й сестра, породена от конкретни житейски обстоятелства, че смъртта на сестра й действително е причинила на ищцата морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене присъщите за съответната родствена връзка, за да се признае за справедливо право на обезщетение за неимуществени вреди в полза на ищцата. В изложение към касационната жалба касаторът поддържа, че са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по следния правен въпрос, който сочи като значим за предмета на делото и по който въззивният съд се е произнесъл: Между сестри и/или братя може ли да възникне такава трайна и дълбока емоционална връзка, заради съдържанието на която да търпят морални болки и страдания, които в достатъчна степен да дават основание да се счете, че преживелият брат или сестра да бъде материално легитимиран да претендира обезщетение за неимуществени вреди от смъртта им по смисъла на ТР № 1/2016г. от 21.06.2018г. на ОСНГТК на ВКС, при положение че съществуват други живи родственици на същите, родители, деца, други братя и/или сестри? Касаторът поддържа, че така формулираният въпрос е разрешен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в цитираното Тълкувателно решение – чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК. При тези данни и преценявайки изложените от въззивния съд съображения, настоящият състав намира, че не са налице предпоставките по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване по поставения от касатора правен въпрос. За да е налице общото основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1 от ГПК, следва жалбоподателят да формулира правен въпрос, който да е от значение за изхода на спора, да е включен в неговия предмет и да е обусловил правните изводи на съда, обективирани в решението. Съгласно т. 1 от ТР № 1 от 19.02.2010г. по т.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Поставеният в случая в изложението по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК въпрос свързан с възможността сестри и/или братя да търпят морални болки и страдания поради установена трайна и дълбока емоционална връзка, заради съдържанието на която да бъде материалноправно легитимиран да претендира обезщетение за неимуществени вреди от смъртта им, при положение че съществуват други живи родственици на същите, родители, деца, други братя и/или сестри е хипотетичен и не е във връзка с изводите на въззивния съд, направени в обжалваното решение. Въпросът поначало е от значение за изхода на спора, включен е в неговия предмет, но отговорът му не е обусловил правните изводи на съда, обективирани в решението, поради което не е налице общата предпоставка за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК. В т. 1 от Тълкувателно решение № 1/2016г. от 21.06.2018г. на ОСНГТК на ВКС е дадено разрешение, че материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в Постановление № 4 от 25.05.1961г. и Постановление № 5 от 24.11.1969г. на Пленума на Върховния съд, и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. Прието е, че обезщетение се присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му вреди. В обжалваното въззивно решение на Плевенския окръжен съд не са обективирани правни изводи, които да противоречат на това разрешение. Въззивният съд в правните изводи до които е достигнал не е отрекъл възможната материалноправна легитимация на ищцата – сестра на починалата да получи обезщетение за неимуществени вреди, понесени от смъртта на последната. Обратно, съдът е формирал правен извод, че ищцата, в качеството й на сестра на починалата Е. С. е от кръга на материалноправно легитимираните лица да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък, но въз основа на обсъждане на събраните по делото доказателства е стигнал до извод, че по делото не е доказано да е създадена такава трайна и дълбока емоционална връзка между нея и починалата, както и че от смъртта на сестра й ищцата действително е претърпяла продължителни болки и страдания, които в конкретния случай и по изключение е справедливо да бъдат обезщетени. Предвид липсата на общата предпоставка на чл. 280, ал. 1 от ГПК не следва да се извършва преценка относно наличието на специалната такава по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК. Съдът намира, че не са налице и основанията по чл. 280, ал. 2 от ГПК за служебно допускане на касационното обжалване на решението. Няма вероятност решението да е нищожно или недопустимо. Същото е постановено от съд в надлежен състав; в пределите на правораздавателната власт на съда; изготвено е в писмен вид и е подписано; изразява волята на съда по начин, от който може да се изведе нейното съдържание; постановено е по редовна искова молба и по предявения пряк иск за обезщетение, без да са били налице процесуални пречки за разглеждането му. Решението не е и очевидно неправилно – основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК. За да е налице очевидна неправилност на решението като предпоставка за допускане до касационен контрол по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК, е необходимо неправилността на решението да е дотолкова съществена, че да може да бъде констатирана от съда само при прочита на решението, без да е необходимо запознаване и анализ на доказателствата по делото. Очевидната неправилност е квалифицирана форма на неправилност, която предполага наличието на видимо тежко нарушение на закона – материален или процесуален, или явна необоснованост. В случая обжалваното решение не е очевидно неправилно. То не е постановено нито в явно нарушение на материалния или процесуалния закони /такова нарушение, което да е довело до приложение на законите в техния обратен, противоположен смисъл/, нито извън тези закони /въз основа на несъществуваща или несъмнено отменена правна норма/, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. За да постави решението си, съдът е приложил относимите към спора норми на КЗ в действащите им редакции и съобразно с техния точен смисъл. Изводите, до които е достигнал съдът, не са в противоречие и с правилата на формалната логика и в този смисъл не са явно необосновани. С оглед изхода на спора в полза на ЗД „Бул Инс“ АД следва да се присъдят направените в настоящето производство разноски в размер на 2640 лв. – платено адвокатско възнаграждение за касационната инстанция. Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение