Определение № 181 от 26.04.2022 г. на ВКС по т. д. № 724/2022 г.

Производството е по чл.274, ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на А. Н. Д. и К. Х. М., упражняващи правомощията на синдик на „Корпоративна търговска банка“ АД /н./, срещу Определение № 355/ 09.02.2022г. по в.ч.гр.д. № 254/2022г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено Определение № 265099/03.11.2021г. за прекратяване на т.д. № 637/2020г. на Софийски градски съд, Търговско отделение. Частният касационен жалбоподател поддържа, че определението е неправилно и незаконосъобразно. Твърди, че не е налице основание за прекратяване на делото, тъй като не е установено кой е приложимият по делото закон, с оглед липсата на изготвен доклад по чл.146 от ГПК и определяне на правната квалификация от съда. Счита, че обявяването на противоконституционността на разпоредбата на чл.60а от ЗБН няма за последица недопустимост на производството, а има отношение към основателността на иска. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК частният касационен жалбоподател поставя следните въпроси: „1. Какъв е характерът на нормата на чл.60а, ал.1 ЗБН – процесуален или материален? 2. Намира ли правното си основание в чл.124, ал.1 от ГПК предявеният иск?; 3. Обявяването на противоконституционността на чл.60а, ал.1 от ЗБН води ли до недопустимост на процесния иск или има отношение към неговата основателност, доколкото се касае до осъдителен иск, какъвто може да води всеки срещу всеки?; 4. Доколкото спорът все още не е квалифициран от съда като такъв по чл.60а от ЗБН, предвид липсата на доклад по делото, допустимо ли е прекратяване на същото и връщане на исковата молба заради отменен закон?; 5. Дължат ли се разноски от ищеца при прекратяване на производството по делото въз основа на обявена противоконституционност на правна норма, за което вина няма ищецът, т.е. не е причина за неоснователно завеждане на делото?“ Сочи, че са налице основанията за допустимост на касационното производство, установени в чл.280, ал.1, т.3 от ГПК, тъй като въпросите са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Поддържа също наличие на предпоставката по чл.280, ал.2, пр.3 от ГПК, поради очевидна неправилност на обжалваното определение. Ответникът „Агримарт“ ЕООД оспорва жалбата, като я намира за неоснователна. Излага съображения, че не са налице посочените основания за допускане на касационен контрол по чл.280, ал.1 и ал.2 от ГПК. Върховният касационен съд, Търговска колегия, IІ отделение констатира, че частната касационна жалба е подадена от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на обжалване по реда на чл.274, ал.3 от ГПК, като е спазен преклузивният срок по чл.275, ал.1 от ГПК. За да постанови обжалваното определение, въззивният съд се е позовал на обявената с Решение №8/27.05.2021г. по к.д. №9/2020г. на Конституционния съд на Република България противоконституционност на разпоредбата на чл.60а, ал.1 от ЗБН, както и на чл.151, ал.2, изр.трето от Конституцията на РБ, съгласно който заварените от решението на КС неприключили правоотношения, както и за правоотношенията по неприключили съдебни производства, противоконституционният закон не се прилага. След съобразяване с обявената противоконституционност на разпоредбата на чл.60а, ал.1 от ЗБН, съставът на апелативния съд е приел, че за лицата, осъществяващи функцията на синдик на „КТБ“/н/, е отпаднало правото на иск за връщане на претендираната от ответника сума на заявеното за това фактическо основание, поради което исковото производство за присъждането й е станало недопустимо. С оглед на това решаващият съд е споделил извода на първоинстанционния съд за прекратяване на производството по делото поради недопустимост на предявения иск Допускането на касационно обжалване на въззивния съдебен акт съгласно чл.280, ал.1 от ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по релевантен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода на спора и по отношение на който е налице някое от основанията по чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от ГПК. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма. Формулираните от частния касатор въпроси, с изключение на третия, не попадат в обхвата на основния селективен критерий за допускане на касационно обжалване на въззивното определение, тъй като не съответстват на мотивите на въззивния съдебен акт и правната воля на съда. По нито един от тях съдът не е изложил съображения, които да са обусловили изхода на делото. Първите два въпроса, както и въпрос № 4 изобщо не са обсъждани от въззивния съд. Доколкото в обжалваното определение липсва произнасяне по отговорността на страните за разноски, последният пети въпрос също е извън предмета на преценката за допускане на касационния контрол. Следователно, по отношение на тези въпроси не следва да бъде обсъждано заявеното допълнително основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Третият въпрос, поставен в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, е включен в предмета на делото и е обусловил решаващата воля на въззивния съд, с оглед на приетото, че обявената противоконституционност на разпоредбата на чл. 60а ЗБН обуславя недопустимост, а не неоснователност на иска по чл. 60а ЗБН. Независимо от наличието на общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК, касационният контрол и по този въпрос не може да бъде допуснат, тъй като не е налице наведеният допълнителен критерий по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Съгласно разясненията, дадени в т. 4 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, посоченото основание е налице, когато се прилага неясна, непълна или противоречива законова разпоредба и тълкуването й е наложително, тъй като липсва съдебна практика в тази насока или когато, макар и непротиворечива, създадената по прилагането й съдебна практика се преценява впоследствие като неправилна и следва да бъде изоставена. По въпроса дали обявяването на противоконституционността на правна норма и в частност тази на чл. 60а от ЗБН рефлектира върху правото на иск или е съобразимо като обстоятелство при произнасяне по съществото на спора, е формирана практика, с която въззивният съд се е съобразил изцяло. Съобразно дадените от различни състави на ВКС в решения по чл. 290 от ГПК разяснения – решение № 60167 от 22.12.2021 г. по т. д. № 1284/2019 г. на ВКС, II т. о., решение № 60131 от 15.12.2021 г. по т. д. № 2676/2019 г. на ВКС, I т. о., решение № 60158 от 03.12.2021 г. по т. д. № 763/2020 г. на ВКС, I т. о., решение № 60142 от 25.11.2021 г. по т. д. № 2675/2019 г. на ВКС, I т. о. и други, предвид обявяването за противоконституционна на разпоредбата на чл. 60а от ЗБН, с която се постига ефектът на абсолютна нищожност, която е несъвместима и явно надхвърляща конституционно допустимата мяра на навлизане в чужда правна сфера за попълване на масата на несъстоятелността, която цел в законодателството се постига посредством норми, съдържащи елементите на института на относителната недействителност и имащи присъщите на него правни последици, исковите производства по този текст са недопустими. С разпоредбата на чл. 151, ал. 2, изр. трето от КРБ е регламентирано правилото за действие на решението за противоконституционност занапред (ex nunc), като с решение № 22/1995 г. по конст. д. № 25/1995 г. на Конституционния съд е прието, че правният ефект на решението е в неприлагане на обявения за противоконституционен закон от деня на влизане на решението на Конституционния съд в сила, като от този момент насетне той престава да действа и да регулира обществени отношения, предмет на неговата уредба. С решение № 3 от 28.04.2020 г. по конст. д. № 5/2019 г., Конституционният съд на Република България постановява, че по отношение на заварените от решението на Конституционния съд неприключени правоотношения и правоотношенията, предмет на висящи съдебни производства, противоконституционният закон не се прилага – този закон фактически (макар и да не е отменен) не е част от приложимото право и няма правна сила. Прилагането на обявения за противоконституционен закон към висящо производство е в противоречие с принципа на върховенство на Конституцията и нарушава забраната на чл. 5, ал. 1, че никой закон не може да й противоречи, а ако й противоречи, той не е част от правната система и следователно не е приложимо право. Неприложимостта на обявената за противоконституционна разпоредба, настъпила в хода на висящото производство, има за последица липса на право на иск - абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на производството, за която съдът следи служебно в течение на цялото производство, и недопустимост на решенията, ако такива са постановени. Налице е не само изключване от приложимото право на нормата, от която ищецът твърди, че произтича правото му, но и на възможността му да претендира това право по съдебен ред, тъй като липсва разпоредба, уреждаща фактическия състав на претенция с целените от ищеца правни последици, поради което не са налице и подлежащи на съобразяване по същество елементи на такъв фактически състав. С оглед наличие на практика на ВКС, в съответствие с която е постановен обжалваният акт, и липса на промяна на законодателството или на обществените условия, обуславящи необходимост от даване на ново тълкуване, основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК е недоказано. Касационното обжалване не следва да бъде допуснато и на основанието по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК. Очевидно неправилно би било съдебното решение, страдащо от особено тежък порок, който може да бъде констатиран, без да се извършва присъщата на същинския касационен контрол проверка за правилност на акта (обоснованост и съответствие с материалния и процесуалния закон). Такъв порок би бил налице, ако въззивният съд е приложил отменен закон, ако е приложил закона в противоречие с неговия смисъл или е формирал изводите си в явно противоречие с правилата на формалната логика. Всяка друга неправилност, произтичаща от неточно тълкуване и прилагане на материален и процесуален закон, или от нарушаване на правилата на формалната логика при разрешаване на правния спор, представлява единствено основание за касационно обжалване и може да бъде преценявана от Върховния касационен съд само при вече допуснат касационен контрол. При този изход на делото, на основание чл. 62, ал. 2 ЗБН, частният касатор следва да заплати по сметка на ВКС държавна такса в размер на 15 лв. Така мотивиран, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение