Определение № 50090 от 22.02.2023 г. на ВКС по т. д. № 472/2022 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Цифрова кабелна компания“ ЕООД със седалище в [населено място] - чрез адв. К. Г. от АК Пловдив, срещу решение № 196 от 22.11.2021 г., постановено по в. т. д. № 659/2021 г. на Апелативен съд - Пловдив. С посоченото решение е потвърдено решение № 260815 от 17.06.2021 г. по т. д. № 1419/2019 г. на Окръжен съд - Пловдив, с което са отхвърлени предявените от „Цифрова кабелна компания“ ЕООД против „Цифрова кабелна корпорация“ ООД и „К. Сат“ ООД искове, както следва: Иск с правно основание чл.42, ал.2 ЗЗД за обявяване на сключения между „Цифрова кабелна компания“ ООД и „Цифрова кабелна корпорация“ ООД договор от 29.07.2010 г. за продажба на КЕСМ за нищожен поради сключването му от името на дружеството - продавач от лице без представителна власт в частта, с която са продадени КЕСМ - Асеновград запад, вкл. кв. Долни воден, и КЕСМ Асеновград изток, включително [населено място], заедно с извършеното през 2008 г. разширение на подземната кабелна мрежа на продавача, включващо изграждане на кабелна мрежа на територията на [населено място] съгласно Приложение № 1 към договора; Иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК за признаване за установено по отношение на „К. Сат“ ООД, че „Цифрова кабелна компания“ ЕООД е собственик на 1 брой HDPE тръба - част от разширение на КЕСМ за предоставяне на телекомуникационни услуги с дължина 3 500 м., включваща подробно индивидуализирани в диспозитива на решението обекти и съоръжения. В касационната жалба се излагат оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради необоснованост, нарушения на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. По съображения в жалбата се иска отмяна на решението и уважаване на предявените искове или връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. С жалбата е представено изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, в което като значими за изхода на делото по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК са посочени въпросите „Намира ли приложение правилото на чл.301 от ТЗ при сделка, при която е договаряно съм със себе си; Намира ли приложение правилото на чл.301 от ТЗ при сделка, при която едно и също лице представлява двете страни, в търговския регистър е вписан като управител и на двете търговски дружества и при сключването на договора представителят е бил недобросъвестен, защото е знаел, че като сключва договора, действа като лице без представителна власт“. Допускането на касационно обжалване по първия въпрос се поддържа на основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК с твърдения, че въззивният съд е разрешил въпроса в противоречие с практиката в решение № 176 от 13.06.2012 г. по т. д. № 1078/2010 г. на ВКС, а по втория въпрос - на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК с твърдение, че въпросът е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. В срока по чл.287, ал.1 ГПК са подадени отговори от ответниците по касация „Цифрова кабелна корпорация“ ООД със седалище в [населено място] - чрез адв. И. Б. от АК Пловдив, и „К. Сат“ ООД със седалище в [населено място] - чрез адв. В. К. от АК Пловдив. В отговорите е изразено становище за недопускане на въззивното решение до касационно обжалване и за неоснователност на касационната жалба, като са направени искания за присъждане на разноски. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните и доводите по делото, намира следното: Касационната жалба е допустима - подадена е от надлежна страна в срока по чл.283 ГПК срещу решение на въззивен съд, което подлежи на касационно обжалване при предпоставките на чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК. За да потвърди решението на Окръжен съд - Пловдив в частта, с която е отхвърлен предявеният от „Цифрова кабелна компания“ ЕООД против „Цифрова кабелна корпорация“ ООД иск за признаване нищожност на договор за продажба на КЕСМ от 29.07.2010 г., Апелативен съд - Пловдив е приел, че дружеството - ищец е обвързано валидно от договора и не са налице предпоставките за признаване на договора за нищожен на въведеното с исковата молба основание - чл.42, ал.2 ЗЗД. От фактическа страна въззивният съд е приел за установено, че на 26.04.2010 г. е взето решение от общото събрание на съдружниците в „Цифрова кабелна компания“ ООД за освобождаване на И. Г. като управител на дружеството. Решението е оспорено по съдебен ред от И. Г. с иск по чл.74 ТЗ, предявен на 28.06.2010 г. след узнаване за проведеното събрание, но искът е отхвърлен с влязло в сила решение. Освобождаването на И. Г. като управител е вписано в търговския регистър на 04.04.2015 г. На 29.07.2010 г. е сключен договор за продажба на кабелни електронни съобщителни мрежи за пренос на радио и телевизионни програми (КЕСМ) между „Цифрова кабелна компания“ ООД като продавач, представлявано от И. Г., и „АТВ Сат“ ЕООД (впоследствие преименувано на „Цифрова кабелна корпорация“ ЕООД) с едноличен собственик на капитала и управител И. Г. - купувач, с който продавачът е прехвърлил на купувача подробно описани КЕСМ на територията на [община] срещу уговорена цена 349 680.07 лв., за която продавачът предварително е издал фактура № [ЕГН]/01.06.2010 г. Предвид обстоятелството, че най-късно към датата на предявяване на иска по чл.74, ал.1 ТЗ - 28.06.2010 г., Г. е узнал за взетото от общото събрание на „Цифрова кабелна компания“ ООД решение за освобождаването му като управител и за настъпилото като последица от него прекратяване на представителната му власт - чл.141, ал.6 ТЗ, въззивният съд е направил извод, че към момента на сключване на договора Г. е бил недобросъвестен, тъй като е знаел, че сключвайки договора от името на продавача, действа без представителна власт; Поради това по отношение на дружеството - продавач договорът е сключен при условията на висяща недействителност по смисъла на чл.42, ал.2 ЗЗД и би бил непротивопоставим, ако не е потвърден от легитимен негов представител. В отговора на исковата молба ответникът „Цифрова кабелна корпорация“ ООД е направил възражение, че сключеният без представителна власт договор е потвърден от името на продавача „Цифрова кабелна компания“ ООД - чрез управителя и единствен представляващ дружеството К. К., който не се е противопоставил на договора веднага след узнаване за сключването му. След преценка на доказателствата въззивният съд е приел, че управителят К. е узнал за договора преди датата 15.10.2010 г., на която е издадено постановление на Районна прокуратура - Пловдив за отказ да се образува досъдебно производство по повод сключената от освободения управител И. Г. разпоредителна сделка с активи на дружеството. От съдържащите се актовете на прокурорските органи изявления за извършени от К. К. действия, изразяващи се в представяне на документи във връзка със сделката, в т. ч. и на фактури за извършени плащания, въззивният съд е приел, че вероятно К. е знаел за сключения от Г. договор преди 15.10.2010 г. Същевременно, от съдържанието на представената по делото жалба - уведомление от 01.11.2010 г. до кмета на [община], в която К. е посочил и описал договора от 29.07.2010 г., съдът е направил извод, че със сигурност към 01.11.2010 г. К. е знаел за сключването на договора. С нотариална покана - уведомление № 3042 на нотариус с рег. № 605, връчена на 20.12.2010 г., К. К. в качеството на управител на „Цифрова кабелна компания“ ЕООД е уведомил И. Г., че от името на представляваното от него дружество се противопоставя на продажбата „по фактура № [ЕГН]/01.06.2010 г.“, тъй като дружеството не е разполагало с активи, които е могло да продаде. Преценявайки съдържанието на уведомлението, въззивният съд е приел, че уведомлението не притежава правните признаци на противопоставяне по смисъла на чл.301 ТЗ, тъй като не изразява ясно отричане на представителната власт на мнимия представител И. Г. по повод на конкретния договор от 29.07.2010 г. Освен това съдът е посочил, че доколкото е извършено два месеца след узнаване на договора (считано от датата 15.10.2010 г. или най късно от 01.11.2010 г.), уведомлението не може да се квалифицира като правно действие, отговарящо на изискванията на чл.301 ТЗ. В съответствие с изводите, до които е достигнал, въззивният съд е споделил крайния извод на първоинстанционния съд за пораждане правните последици на договора от 29.07.2010 г. в патримониума на продавача „Цифрова кабелна компания“ ООД /по-късно ЕООД/ и за неоснователност на иска по чл.42, ал.2 ЗЗД за признаване на договора за нищожен поради липса на представителна власт. Неоснователността на иска по чл.42, ал.2 ЗЗД е мотивирала въззивния съд да приеме за неоснователен и предявения срещу „К. Сат“ ООД установителен иск за собственост върху КЕСМ, прехвърлени на дружеството от „АТВ Сат“ ЕООД, впоследствие „Цифрова кабелна корпорация“ ЕООД, със сключен на 26.02.2018 г. договор за продажба. Въззивният съд се е произнесъл, че след като първоначалният договор за продажба на КЕСМ от 29.07.2010 г. е породил вещно - правно действие по отношение на купувача по договора „АТВ Сат“ ООД, респ. „Цифрова кабелна корпорация“ ЕООД, правото на собственост върху придобитите от купувача активи, предмет на този договор, също е прехвърлено валидно с договора от 26.02.2018 г. на ответника „К. Сат“ ООД, който се легитимира като техен собственик. В зависимост от така направения извод въззивният съд е потвърдил решението на първоинстанционния съд и в частта, с която е отхвърлен искът по чл.124, ал.1 ГПК срещу „К. Сат“ ООД. Настоящият състав на ВКС намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на постановеното от Апелативен съд - Пловдив въззивно решение. Първият въпрос в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, с който касаторът е обосновал основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, не е от значение за изхода на делото по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК и разясненията в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Въпросът не кореспондира с мотивите към обжалваното решение, в които въззивният съд не е обсъждал дали договорът е действителен от гледна точка на забраната на чл.38 ЗЗД за договаряне сам със себе си и не се е произнасял относно приложението на разпоредбата на чл.301 ТЗ към сделка, сключена от мним представител, който - според тезата на касатора, е договарял сам със себе си. За да отхвърли иска по чл.42, ал.2 ЗЗД, а съответно и установителния иск по чл.124, ал.1 ГПК, въззивният съд е приел, че договорът за продажба от 29.07.2010 г. е сключен от лице, което не е разполагало с представителна власт спрямо дружеството - продавач и не е могло да обвърже валидно дружеството с действията си, като договорът не е потвърден надлежно от законния представител на дружеството съобразно изискванията на чл.301 ТЗ. Изводът, че едната от страните по договора - продавачът, е мнимо представлявана, е несъвместим с хипотезата на договаряне сам със себе си, която би била налице, ако и двете страни по договора са представлявани от едно и също лице, притежаващо представителна власт. В случая въззивният съд не е разглеждал подобна хипотеза, тъй като е приел, че към момента на сключване на договора от 29.07.2010 г. представителната власт на бившия управител на дружеството - продавач „Цифрова кабелна компания“ ООД - И. Г., който е бил управител и на дружеството - купувач „АТВ Сат“ ООД, вече е била прекратена, което означава, че по отношение на продавача Г. не е имал представителна власт и съответно не е договарял сам със себе си, сключвайки договора и в качеството на законен представител на купувача. Позоваването от страна на касатора на практиката в решение № 176 от 13.06.2012 г. по т. д. № 1078/2010 г. на ВКС, І т. о., е неуместно, тъй като това решение е постановено преди приемане на Тълкувателно решение № 3/2013 г. по тълк. д. № 3/2013 г. на ОСГТК на ВКС и противоречи на даденото с него разрешение, че към органното представителство на търговските дружества при сключване на търговска сделка от едно и също лице, като органен представител по силата на закона на две търговски дружества, не се прилага забраната на чл.38, ал.1 ЗЗД. По изложените съображения въззивното решение не може да се допусне до касационно обжалване на основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК по първия поставен въпрос. Вторият въпрос е изведен от фактите по делото и не отразява коректно решаващите изводи на въззивния съд, който е мотивирал отхвърлянето на иска по чл.42, ал.2 ЗЗД с липсата на надлежно потвърждаване, съобразено с изискванията на чл.301 ТЗ, на сключения от мнимия представител на дружеството - продавач договор за продажба. Въззивният съд не е отрекъл недобросъвестността на мнимия представител, т. е. на освободения преди сключване на договора управител, но с оглед елементите от фактическия състав на чл.301 ТЗ не е придал на недобросъвестността правното значение на факт, релевантен за потвърждаването на сключения без представителна власт договор. Поради несъответствие с общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК поставеният въпрос не може да послужи като общо основание за допускане на въззивното решение до касационно обжалване и е безпредметно да се обсъждат доводите на касатора относно значението на въпроса за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Независимо от това следва да се отбележи, че поставеният въпрос не покрива специфичния за основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК селективен критерий, тъй като по приложението на разпоредбата на чл.301 ТЗ съществува константна и непротиворечива практика на ВКС, която не се нуждае от промяна или осъвременяване /и е съобразена от въззивния съд при постановяване на обжалваното решение/. Предвид изложеното, касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска и на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Поради недопускане на касационно обжалване касаторът следва да бъде осъден да заплати на ответниците по касация разноски за производството по чл.288 ГПК, както следва: На „Цифрова кабелна корпорация“ ООД - разноски в размер на сумата 1 000 лв., представляваща платено в брой адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 31.01.2022 г.; На „К. Сат“ ООД - разноски в размер на сумата 1 000 лв., представляваща платено в брой адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 31.01.2022 г. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,