Определение № 138 от 06.03.2017 г. на ВКС по т. д. № 2137/2016 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на К. И. – синдик на [фирма] /н/, ЕИК[ЕИК], срещу решение № 186 от 10.06.2016 по в.т.д. № 64/2016 г. на Апелативен съд – П., с което е потвърдено решение № 643 от 02.12.2015 г. по т.д. № 550/2014 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив, ХХ състав, в частта за отхвърляне на предявения евентуален иск с правно основание чл.646, ал.2, т.3 ТЗ за обявяване за недействителни по отношение на кредиторите на [фирма] на извършени от несъстоятелния търговец погасявания през м. октомври 2012 г. на изискуеми парични задължения към [фирма], в общ размер на 242 366.74 лв. по девет броя фактури от 2011 г., индивидуализирани в решението. В жалбата се поддържат касационни доводи за неправилност на решението, на основанията по чл.281, т.3 ГПК, с искане за неговото касиране и постановяване на ново решение за уважаване на предявения иск по чл.646, ал.2, т.3 ТЗ за обявяване на относителната недействителност на плащанията и за осъждане на [фирма] да върне в масата на несъстоятелността получените суми, ведно със законната лихва от датата на исковата молба. Твърди се, че независимо от правилността на становището на съда, че направените плащания попадат в приложното поле на чл.646, ал.2, т.3 ТЗ, неправилно е приложено изключението по ал. 5 на чл.646 ТЗ. Оспорва се законосъобразността на извода, че за приложението на последната разпоредба е достатъчно плащането да е свързано с обичайната дейност на длъжника. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК искането за допускане на касационно обжалване е основано на въпроса относно фактическия състав на чл.646, ал.5, т., вр. с ал.2 от ТЗ. Поддържат се, в условие на евентуалност, допълнителните предпоставки по: т.1 на чл.280, ал.1 ГПК, с позоваване на решение № 90 от 13.08.2014 г. по т.д.№ 812/2011 г. на ВКС, II т.о.; т.2 на чл.280, ал.1 ГПК, с позоваване на решение по т.д. № 742/2012 г. на Апелативен съд – В., решение по т.д. № 571/2013 г. на Апелативен съд – П. и решение по т.д. № 1160/2013 г. на Апелативен съд – София, както и, че този въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. В срока по чл.287, ал.1 ГПК по делото е постъпил отговор на касационната жалба от [фирма], ЕИК[ЕИК], чрез процесуалния си пълномощник. Ответникът по касация оспорва искането за допускане на касационно обжалване, а по същество счита въззивното решение за правилно. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от страните доводи, приема следното: Касационната жалба е подадена от легитимирана страна, насочена е срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК. За да постанови обжалваното решение, съдебният състав на Апелативен съд – П., след самостоятелна преценка на доказателствения материал по делото, е приел, че извършените от длъжника плащания между подаването на молбата по чл.625 ТЗ и дата на решението за откриване на производството по несъстоятелност попадат в приложното поле на чл.646, ал.2, т.3 ТЗ, както и, че длъжникът е извършил погасяване на изискуеми парични задължения след началната дата на неговата свръхзадълженост – 23.03.2010 г. Изразено е становище, че в случая намира приложение разпоредбата на чл.646, ал.5 ТЗ, тъй като плащанията на длъжника към [фирма], макар и не на датата на падежа, са свързани с предмета на дейност/обичайната дейност/ на длъжника, поради което искът по чл.646, ал.2, т.3 ТЗ е неоснователен. Изложени са и съображения, че от забавеното изпълнение на паричните задължения на длъжника, не може да се изведе извод, че същите са с цел увреждане на кредиторите на несъстоятелността, с оглед приложимостта на чл.86 ЗЗД. Настоящият състав намира, че е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Поставеният от касатора правен въпрос, конкретизиран съобразно правомощията на ВКС / т.1 от ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк.дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС/, а именно - относно предпоставките за приложимост на чл.646, ал.5 ТЗ при въведени материалноправни възражения на ответниците срещу иск с правно основание чл.646, ал.2, т.3 ТЗ, попада в общия селективен критерий по чл.280, ал.1 ГПК. За доказана следва да се приеме и първата поддържана от касатора допълнителна предпоставка, което обуславя допускане на касационно обжалване за проверка съответствието на въззивното решение с решението на ВКС, II т.о. по т.д. № 812/2011 год. Съгласно чл.649, ал.6 ТЗ не се дължи предварително държавна такса. Предвид изложеното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение