Определение № 211 от 25.03.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3838/2021 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Х. А. Ф. против решение № 260545/15.04.2021 г., постановено по гр.д.№ 2577/2019 г. от ХІV гр. състав на Окръжен съд – Пловдив. Ответникът по касационната жалба я оспорва, с писмен отговор. Касационната жалба е процесуално допустима, въпреки отразеното в решението, че е окончателно, тъй като цената на предявения иск е над 5 000 лева. С обжалваното решение, съдът е приел, че предявеният иск с правно основание чл.26, ал.2 ЗЗД е неоснователен и е потвърдил постановеното в този смисъл решение на районен съд. Съдът е посочил, че изцяло кредитира заключението на петчленната СГЕ, прието по въззивното производство, съгласно което подписът за „ЛЪКИ СТАР“ от името на ищеца и подписът положен от негово име, като физическо лице, в процесната спогодба от 29.12.2009г. е изпълнен от едно и също лице, както и че подписът положен от името на ищеца като физическо лице в спогодба от 29.12.2009г. е изпълнен от него. В подписа не се установяват признаци за преиначаване, изменяне или съкращаване с цел да бъде оспорван. Съдът е обосновал подробно защо приема и кредитира това заключение на вещите лица. Посочено е в тази насока, че задачата поставена за петчленната СГЕ изцяло съответства на предмета на предявения иск, поради което заключението на тази експертиза изцяло се приема като обосновано и компетентно изготвено от въззивния съд, /за разлика от повторната тройна експертиза, също, приета от въззивния съд, която при използване на сравнителни образци от подписа в различни документи, отдалечени по съставянето им по време от времето на подписване на спогодбата, при което и давайки, /само тази експертиза/, отговор, че ищецът не бил положил подпис като физическо лице/. Прието е, че това е така, тъй като при неоспорване от страна на ищеца че, именно, той е подписал като представляващ фирмата „ЛЪКИ СТАР“ в процесната спогодба, и при оспорване, само, на обстоятелството дали е подписал тази спогодба и като физическо лице/или дали подписът в спогодбата като физическо лице е именно неговият, то съдът е посочил, че изследвайки двата подписа в процесната спогодба с двата подписа, от която именно, ответникът черпи права,а не този екземпляр с изцяло липсващ подпис като физическо лице, то поради близкия момент на полагане по време на двата подписа,/нотариално заверени/, като представляващ фирмата, и като физическо лице, то задача за вещите лица е изследване и съпоставяне точно на тези два подписа. Поради което и въззивният съд е приел за правилен и изводът на вещите лица от петчленната СГЕ, съгласно които ищецът е положил, както подписа си като представляващ фирмата „ЛЪКИ СТАР“, така и като физическо лице, в процесния екземпляр от спогодбата, „от който черпи права ответникът“. В изложението на касационните основания се сочат правни въпроси, които според касатора са разрешени при наличието на предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 ГПК – в противоречие с практиката на ВКС. Всички поставени от касатора правни въпроси касаят задължението на съда да обсъди приетите по делото експертизи, да посочи защо кредитира едно или друго заключение, да обсъди доказателствата във връзка и в съвкупност с приетите по делото експертизи, при противоречие между отделните експертизи да се обоснове защо се кредитира едно от тях, да обсъди доводите на страните в тази връзка. По всички тези въпроси е налице трайна и последователна съдебна практика на ВКС, в т.ч. и цитираните и представените от касатора съдебни решения. В случая, съдът не се е отклонил от тази съдебна практика, като подробно и мотивирано е посочил защо е дал вяра на петчленната експертиза и защо не на тричленната такава. Обсъдил е подробно и доказателствения материал, послужил като образци за изследване на експертизите и е направил изводи на тази основа във връзка с кредитирането на посочената петчленна експертиза. Излагайки подробни и задълбочени мотиви в горната насока, съдът не е допуснал соченото от касатора противоречие по правните въпроси, поради което касационното обжалване не следва да се допуска. В полза на ответника по касационната жалба следва да се присъди сумата 850 лева, на основание чл.78, ал.3 ГПК. Водим от горното, състав на ВКС