Определение № 433 от 15.10.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1648/2020 г.

Производството е по чл.288 във вр. с чл.280 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от адв. С. И., като пълномощник на П. И. С. и Д. Х. С., срещу въззивно решение № 11 от 24.01.2020 г., постановено по гр. д. № 688/2019 г. по описа на Окръжен съд - Добрич. В изложението към подадената касационна жалба жалбоподателите са посочили, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправни и процесуалноправни въпроси, които са разрешени в противоречие със задължителната съдебна практика на ВКС и са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, а именно: 1. коя височина на дървото е от значение при определяне на дължимото съгласно чл.52 ЗС отстояние – конкретно установената по делото или тази, до която достига съответният дървесен вид; 2. следва ли отстоянието от 3 м. за високите дървета да бъде съобразено при засаждането им; 3. представляват ли новонастъпили обстоятелства по смисъла на чл.147, т.2 ГПК действия на собствениците на насаждения, с които намаляват височината им, по начин променящ характеристиката им; 4. обхваща ли ограничението на чл.52 ЗС насаждението, като съвкупност от отделните му части /коренова система, стебло, корона от клони/ и следва ли съдът да разреши спора за нарушение на отстоянието от отделните части на насаждението; само височината ли е показател от значение за преценката; необходимо ли е да се изследва дали насаждението нарушава достъпа до светлина, теренната цялост на съседния имот с корените си. Поддържа се противоречие с решение № 60 от 29.05.2014 г. по гр. д. № 7375/2013 г. на ВКС, второ г. о. и решение № 293 от 02.08.1941 г. на ВС, първо г. о. Ответниците по касация В. Г. К. и А. А. К., чрез процесуалния си представител, считат, че касационно обжалване не следва да се допуска. Посочват, че обжалваното въззивно решение е постановено в съответствие с установената съдебна практика. Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК. Предпоставки за допускане на касационно обжалване не са налице, като съображенията за това са следните: С обжалваното въззивно решение е потвърдено решение № 873 от 30.07.2019 г. по гр. д. № 4210/2018 г. по описа на Районен съд - Добрич, в частта, с която са отхвърлени предявените от касаторите искове за осъждане на основание чл.109 във вр. с чл.52 ЗС да премахнат намиращите се в собствения им поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта на [населено място] насаждения: бор и новозасадено овощно дърво /ябълка/. Решението не е било предмет на обжалване в останалата си част, с която са уважени исковете за премахване на насажденията люляк и кайсия. Исковете са за премахване на намиращите се в имота на ответниците храсти и дървета, засадени без спазване на ограниченията на чл.52 ЗС. В първоинстанционното производство са изслушани заключения на техническа и агрономическа експертизи. Според първата в имота на ответниците, в близост до границата с поземлен имот с идентификатор *** са разположени: бор с височина 7 м.; засаден преди повече от 20 години и на отстояние 1,50 м., както и ябълка с височина 2,30 м., намираща се на 2,20 м. от оградата на имот ***; тя е на 4 години и може да достигне височина 5 м. Според агрономическата експертиза ябълката е с височина 3 м. /достига височина до 5 м./. В обясненията на експерта в съдебно заседание се посочва, че борът е с височина над 7 м. и клоните му достигат сградата на ищците. Намира се на отстояние 1,5 – 2 м. от техния имот. Видно от допълнителната агрономическа експертиза след извършено окастряне борът е с височина 3,2 м. Същият е с отрязан връх. Направен е извод, че дървото няма да расте повече на височина. Останали са клони само от страната на ответниците, като клоните до ствола от страната на ищците са изцяло окастрени и не опират в стената на сградата. Във въззивното производство е изслушана и допълнителна експертиза, според която не са установени при огледа простиращи се клони. Относно преминаването на корените на дърветата в съседния имот е посочено, че в дълбочина корените на бора могат да достигнат 2,2 -2,5 м., а встрани – на 8-10 м. Ябълковото дърво до 18-20 годишна възраст продължава да формира коренова система. Въззивният съд е приел, че релевантните са спора въпроси са към коя група спадат процесните дървета /според височината им/ и на какво разстояние от собствения на ищците имот се намират. Спорен е въпросът дали борът е високо или средно дърво. В хода на първоинстанционното производство /след изготвяне на основната агрономическа експертиза/ върхът на иглолистното дърво /първоначално 7 м./ е бил отрязан и височината му е намалена до 3,20 м. Кредитирано е категоричното заключение, че борът няма повече да расте на височина. Релевантната височина на дървото при определяне на дължимото отстояние от съседния имот съгласно чл.52 ЗС е височината, до която достига съответният дървесен вид. Отчетено е, че след извършеното окастряне борът спада към средните дървета /чл.94, ал.2 от Наредба № 7 от 22.12.2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони/. Преценката е обвързана от максималната височина, до която може да достигне дървото, а в случая растежът му е преустановен и то не може да надхвърли моментната си височина от 3,20 м. Обсъдени са и доводите на касаторите, че дебелината на ствола и дължината на кореновата система са определящи за квалификацията на дървесните видове. Обоснован е извод, че такъв критерий е единствено максималната им височина. Процесната ябълка, която е средно дърво, е на отстояние 2,20 м., поради което по отношение на нея искът също е неоснователен. Не е налице поддържаното основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Не съществува основание за допускане на касационно обжалване по поставените в изложението първи и втори въпрос, които са разрешени в съответствие с трайната практика на ВКС. В чл.52 ЗС е уредено точно определено по своето съдържание ограничение на собствеността, изразяващо се в забрана да се посаждат дървета до имота на съседа на по-малко разстояние от 3 метра за високите дървета, 1,5 метра за средните и 1 метър за ниските. Когато дърветата са разположени при спазване на предвидените отстояния, премахването им не може да се иска под предлог, че създават пречки за ползването на съседния имот, тъй като по силата на самия закон такива пречки не са налице, щом не е нарушено нормативно установеното разстояние между тези дървета и имота на съседа. Именно в този смисъл е и приложеното решение № 60 от 29.05.2014 г. по гр. д. № 7375/2013 г. на ВКС, второ г. о., както и обсъденото в него решение № 293 от 02.08.1941 г. на ВС, І г. о., постановено при действието на ЗИСС /отм./, който съдържа аналогична разпоредба – чл.142. Въззивният съд е съобразил именно релевантната височина на дървото при определяне на дължимото отстояние: височината, до която достига съответният дървесен вид. Кои дървета са високи, средни и ниски е посочено в чл.94, ал.2 от Наредба № 7 от 22.12.2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони- високи дървета са тези с височина над 5,0 м., средни- с височина до 5,0 м. и ниски- с височина до 2,5 м. Третият въпрос е свързан с възприетото от въззивния съд въз основа на конкретните доказателства по делото и по-специално заключението на агрономическата експертиза, че височината на бора е 3,20 м. след извършеното окастряне и същият няма да расте на височина. Тази преценка не може да бъде предмет на проверка в производството по чл.288 ГПК. Невъзможността за надхвърлянето на тази височина е обусловила и извода за определяне на дървото като средно. Съобразяването на горното обстоятелство като настъпило след предявяването на иска е задължение на съда /аргумент от чл.235, ал.3 ГПК/. По поставения четвърти въпрос също не се разкрива противоречие с установената практика. Кореновата система, стеблото и короната от клони не могат да служат като критерий при определяне на горното ограничение на собствеността. В случай, че дърветата в съседния имот са разположени на нормативно установеното отстояние, но клоните им се разпростират над съседния имот, респ. корените им преминават в него, собственикът на последния разполага с изрично признатата му от чл.52 ЗС възможност да поиска разрешение от кмета на общината, района или кметството да отсече тези клони и корени, макар и да не може да иска премахване на самите дървета. В тази хипотеза защитата е по административен ред. Не е налице и поддържаното основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Налице е и създадена при точно тълкуване на закона съдебна практика, включително и тази, на която се позовават касаторите, като не се налага нейното осъвременяване. В обобщение следва да се приеме, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. С оглед изхода на делото пред настоящата инстанция касаторите следва да заплатят на ответниците по касация сумата 600 лв., представляваща направени разноски /за адвокатско възнаграждение/. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение