Определение № 61 от 19.01.2015 г. на ВКС по гр. д. № 6467/2014 г.

Производството е по чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.

Образувано е по касационна жалба, вх.№9658/13.8.2014 г., подадена от Г. И. К. от [населено място], приподписана от адв. Я. С., против въззивно решение №240/28.7.2014 г. по гр.д.№1205/2014 г. по описа на Старозагорския окръжен съд, ІІ-ри граждански състав.

С обжалваното решение е потвърдено решение №21/08.01.2014 г. по гр.д.№3022/2013 г. по описа на Старозагорския районен съд, петнадесети граждански състав, в частта му, с която е определен режим на лични контакти на В. Б. Л. и Д. В. Л., и двамата от [населено място], област Х., с малолетните им внуци М.-А. А. Л., В. А. Л. и К. А. Л., за виждане и вземане на децата една седмица през лятото, която да не съвпада с платения годишен отпуск на майката и режима на лични контакти на бащата, и по два дена през Коледната и Великденската ваканции.

За да постанови решението си въззивната инстанция се е обосновала с разпоредбите на чл.128, ал.ал.1 и 3 СК.

В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се твърди, че са налице основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване, като се поставят следните правни въпроси:

1. Длъжен ли е въззивният съд, при произнасяне по съществото на спора, да обсъди отново и изцяло установената фактическа обстановка, ведно с всички събрани по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, в качеството си на втора инстанция по същество ? Съставлява ли нарушение на съдопроизводствените правила разглеждането на част от доказателствата по делото, за сметка на останалите такива ?,

2. Когато съдът е сезиран с искане по чл.128, ал.1 СК длъжен ли е същият да се ръководи на първо място от интересите на децата при постановяване на съдебното решение и представлява ли нарушение на материалния закон поставянето на приоритетно място на качествата и чувствата на бабата и дядото – ищци, при определяне параметрите на режима на лични контакти ?

Представят се решения на ВКС по чл.290 ГПК, и се моли за допускане на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.т.1 и 3 ГПК.

Ответниците по касация В. Б. Л. и Д. В. Л., посредством процесуалния си представител – адв. Г. Г., са депозирали отговор по смисъла на чл.287 ГПК, посредством процесуалния си представител адвокат М. Т., е депозирал отговор по смисъла на чл.287 ГПК.

Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа изложението на основанията за допускане на касационното обжалване по чл.280 ГПК и взе предвид отговора на ответниците по касация намира, че касационната жалба е подадена в законния срок.

Въззивното решение следва да бъде допуснато до касационно обжалване по втория от поставените въпроси с оглед приетото с т.1, изречение трето, in fine, от ТР №1/19.02.2010 г. по тълк.д.№1/2009 г. на ВКС ОСГТК, като въпросът следва да се конкретизира с оглед императивната норма на чл.1, ал.1 от Закона за закрила на детето, както и на основание чл.269, изречение първо, in fine ГПК.

По първия от поставените въпроси въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване, тъй като същият е формулиран бланкетно, а в него се съдържат и елементи на касационно оплакване.

На касационната жалбоподателка следва да бъде указано да внесе по сметка на Върховния касационен съд държавна такса в размер на 20 лева в седмичен срок от получаване на настоящото определение, като в противен случай касационната жалба ще бъде върната и производството по делото прекратено.

Водим от изложените съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,