Определение № 31 от 10.02.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1085/2010 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано по касационната жалба вх. Nо А 909/24.06.2010 година на И. Д. Б. чрез пълномощника М. Б. и приподписана от адв. Б. И.- АК М. срещу въззивно Решение от 20.05.2010 година, постановено по гр.възз.д. Nо 111/ 2010 година на Окръжен съд- Монтана. С посоченото решение, окръжният съд в производство по чл. 258 и сл. ГПК е потвърдил Решение от 18.02.2010 година по гр.д. Nо 526/2009 година на Районен съд- Берковица по уважения срещу И. Д. Б. ревандикационен иск по чл. 108 ЗС, предявен от Г. Г. и Г. К. за предаване владението на 42 кв.м. от ПИ с идентификатов12961.422.662 по КК на[населено място]. С касационната жалба се поддържа, че обжалваното решение, е нищожно, процесуално недопустимо респ. неправилно и постановено в нарушение на материалния закон, основание за отмяна по см. на чл. 281 т.1, т.2 и т.3 ГПК. С изложение по делото се поддържат основания за допускане на касационното обжалване по чл. 280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК –противоречие на произнесеното решение по въпроса за възможността да се уважи иск по чл. 108 ЗС при действието на нова КК и повдигнат спор за приложението на дворищно-регулационен план и придобиване парвото на собственост на придаваеми части от недвижим имот, в противоречие със задължителната съдебна практика-ТР ОСГК ВС 3/1993 година, и незадължителната съдебна практика по посочените решения на различни състави на ВС/ВКС. В срока по чл.287 ГПК не е подаден писмен отговор от ответниците по касация. Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания по чл. 280 ал. 1 и ал.2 ГПК, намира: Касационната жалба е процесуално недопустима с оглед изискването за наличие на обжалваем интерес над 1000 лв. По делото на л.9 – производство районен съд, са представени доказателства за данъчната оценка на имот от 8 157 лв. за целия с площ от 525 кв.м.. Или спорните 42 кв.м. имат стойностен еквивалент от данъчната оценка от 625.68 лв. / толкова, колкото е посочено като имуществен интерес в титулната част на исковата молба/ При липсата на други данни, обосноваващи обжалваем интерес над минимално определения в чл.280 ал.2 ГПК от 1000 лв., касационната жалба се явява недопустима и на основание разпоредбата на чл. 286 ал.1 т.3 ГПК, при условията на иззета компетентност, настоящият състав намира, че касационното производство следва да бъде прекратено поради недопустимост на обжалване на въззивното решение, а подадената касационна жалба, се върне на касатора. По изложените съображения и на основание чл. 280 ал.2 ГПК във вр. с чл. 286 ал.1 т.3 ГПК, състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия