Определение № 571 от 02.10.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1386/2020 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационни жалби на Ю. Г. С., А. З. Г. и Н. Г. И. против решение № 1770/12.07.2019 г., постановено по гр.д.№ 2737/2018 г. от 8-ми състав на САС. Касационните жалби са процесуално допустими и са подадени в срок. С обжалваното решение е прието, че предявеният иск с правно основание чл.31, ал.1 вр. чл.44, ал.1 ЗЗД е основателен и е потвърдено решението на първата инстанция, с което е унищожено на горното основание пълномощно от 28.04.2011 г., издадено от Г. Г. Г. в полза на Н. Г. И.. С оглед настъпилото в хода на производството правоприемство и сливане на качества на ищец и ответник, е постановено решение от въззивната инстанция, като са посочени квотите в съсобствеността на Ю. Г. С. и Н. Г. И. по предявените искове с правно основание чл.42, ал.2 ЗЗД и чл.108 ЗС. Съдът е приел, че по основния спорен с оглед становищата на страните въпрос за правилността на решението досежно приетата унищожаемост на упълномощителната сделка, и по-конкретно дали към момента на подписване на пълномощното - 28.04.2011г. упълномощителката е могла да разбира или ръководи действията си, въззивният състав е препратил към мотивите на обжалваното решение в частта на приетото, че последната не е могла да разбира и да ръководи действията си по смисъла на чл.31, ал.1 ЗЗД към разглеждания момент. Посочено е, че и в двете приети по делото експертни медицински заключения, вещите лица – психиатри са категорични, че към 28.04.2011г. упълномощителката е била в тежко дементно състояние на диагностицираната от 2007г. болест на А. с късно начало, като във времето до 2010г. заболяването е прогресирало от умерена степен в тежка. Поради спецификата на заболяването е изключено страдащата да има т.н. „светли периоди“, за какъвто да се приеме моментът на подписване на пълномощното, с което окончателно са заключили, че не е могла да разбира и ръководи действията и постъпките си. Обсъдени са подробно свидетелските показания, разпитани по делото, като съдът е посочил, че техните показания не променят горния извод относно възможността упълномощителката да разбира и ръководи действията и постъпките си. Основателността на иска за унищожаемост на пълномощното е обосновала частична основателност на иска за нищожност на прехвърлителната сделка, поради функционалната им обусловеност, като съдът е посочил квотите в съсобствеността и с оглед на това е постановил своето решение по отношение на исковете за прогласяване на недействителността на сделката и ревандикационния иск. В изложението на касационните основания към касационната жалба на Ю. С. се твърди, че решението е нищожно, като това твърдение и поставените в тази насока правни въпроси се обосновават с твърдението, че в мотивите на решението са използувани латински букви вместо цифри или български букви за посочване на квотите в съсобствеността върху спорния имот по делото. Видно от въззивното решение, горното фактическо твърдение не отговаря на истината, тъй като квотите са посочени с цифри и доколкото обосновката на поставените правни въпроси е изцяло въз основа на невярното твърдение на касатора, че са използувани латински букви, то касационното обжалване не следва да се допуска по тази касационна жалба. По изложението на касационните основания към жалбата на А. З. Г.. Твърди се, че са налице основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК за допускане до касационно обжалване. Сочи се правен въпрос, длъжен ли е въззивният съд да даде указания до страните относно възможността да предприемат процесуални действия по посочване на относими към спора доказателства, които са пропуснали да извършат поради отсъствие, непълнота или неточност на доклада по делото. Във въззивната жалба е посочено като оплакване, че съдът, в своя доклад не е посочил, че ищцата /касатора А. Г. е ответник/ следва да установи при условията на пълно и главно доказване, че към датата на нотариалното заверяване на пълномощното и към датата на извършването на сделката не е могла да разбира и ръководи действията и постъпките си. Съдът е приел за доказано обстоятелството, че към горните дати ищцовата страна е доказала обстоятелството, че упълномощителката не е могла да разбира и ръководи действията и постъпките си. Дори и да е налице пропуск от страна на първоинстанционния съд в доклада, то това би дало отражение върху процесуалните права на ищцовата страна, не и на ответника А. Г., доколкото тежестта от доказването на този факт е върху ищеца по делото. Позоваването на касационно основание, свързано с пропуск от страна на първоинстанционния съд, би било относимо към производството по чл.288 ГПК в случай, че се прави от ищцовата страна, но не и от ответник по делото, позовал се на пропуска за даване на указания до противната му страна. Сочи се правен въпрос относно възможността за назначаване на тричленна експертиза в случаите, в които искането е направено при спазване изискването на чл.200, ал.3, изр.второ ГПК. Обосновката на този въпрос е изцяло фактическа, свързана с конкретното заболяване на упълномощителката и изводите на вещото лице, както и данните, въз основа на които същото е изготвило своето заключение. Иначе по отговора на правния въпрос, поставен извън фактическото положение по спора, което не е предмет на обсъждане в производството по чл.288 ГПК, съдът е приел, че не са спазени изискванията чл.200, ал.3 ГПК, посочвайки изрично това в своето определение, поради което и не е процедирал в противоречие с практиката на ВКС, цитирана от касатора. Въззивният съд не е формирал правни изводи относно доказателствената сила на съставената медицинска документация в т.ч. и т.н. „етапна епикриза”, не е посочил дали тя представлява официален или частен документ и др.п., като същевременно е изложил собствени мотиви относно възможността упълномощителката да разбира и ръководи действията и постъпките си. Липсата на произнасяне по въпросите, касаещи доказателствената сила на съставената медицинска документация в т.ч. и т.н. „етапна епикриза”, водят и до липса на касационно основание по чл.280 ГПК, тъй като за да е налице кое да е от основанията, съдът следва да се е произнесъл по поставения правен въпрос. Съдът не е отрекъл задължението си да обсъди всички доводи и възражения на страните, като поставения в тази насока правен въпрос е общ и не са обосновава с процедирането на съда. Съдът е приел, че имотът е предаден на купувача по сделката и на това основание е приел, че владението на имота е установено по делото, като се е позовал на факта, че това обстоятелство не се оспорва от страните, като в тази връзка липсва соченото противоречие по поставения пети въпрос от касатора, доколкото не е обосновал своя извод на приемане за безспорен факт, без този факт да е обявен за безспорен в доклада по делото. Горните правни въпроси се поставят и в изложението на касатора Надежда Г. И., като изложеното по-горе се отнася и до касационната жалба на този касатор. Предвид изложеното, касационното обжалване не следва да се допуска, като разноските на страните следва да останат за тяхна сметка, предвид липсата на основания за допускането на касационно обжалване и по трите касационни жалби. Водим от горното, състав на ВКС