Определение № 59 от 12.02.2018 г. на ВКС по гр. д. № 2564/2017 г.

Производството е по чл. 248 ГПК и е образувано по искане на Т. И. Н., чрез пълномощника ѝ адвокат Ж. З., за допълване в частта за разноските на постановеното по настоящото дело определение № 881 от 06.12.2017 г. на Върховния касационен съд, състав на Трето гражданско отделение. Ответникът по молбата – С. Н. Н., чрез пълномощника си адвокат И. П., е изразил становище за неоснователност на искането и за прекомерност на заплатеното от страната адвокатско възнаграждение. Молбата за допълване на определението в частта за разноските е процесуално допустима, подадена е в законоустановения срок по чл. 248, ал. 1 от ГПК. Разгледана по същество, същата е частично основателна по следните съображения: С определение № 881 от 06.12.2017 г. по гр. д. № 2564/2017 г. на Върховния касационен съд не е допуснато касационно обжалване на решение № 410/21.12.2016 г., постановено гр. дело № 1409/2016 г. на Старозагорския окръжен съд. С отговора на касационната жалба е направено искане за присъждане на разноски за касационната инстанция, като е приложен като доказателство за извършването им договор за правна защита и съдействие № 099515 от 18.04.2017 г. С цитираното определение по настоящото дело Върховният касационен съд е пропуснал да се произнесе по направеното искане за присъждане на разноски. От представения договор за правна защита и съдействие е видно, че Т. Н. е платила на адвокат Ж. З. в брой възнаграждение за изготвяне на отговор на касационна жалба и процесуално представителство в размер на 1800 лева. Съгласно разясненията, дадени в т. 1 от тълкувателно решение № 6-2012-ОСГТК, този договор има характера на разписка за платеното възнаграждение. При тези обстоятелства и съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 3 ГПК следва да бъде уважено искането на молителката за присъждане на разноски, но следва да се обсъди и възражението на ответната страна за прекомерност. В настоящия случай следва да бъдат съобразени характерът и сложността на делото, както и фактът на приключването му пред тази инстанция в закрито заседание по чл. 288 ГПК- касационното обжалване не е допуснато поради неизпълнение на изискванията за наличие на общата предпоставка от хипотезата на чл. 280, ал.1 ГПК, тъй като поставените въпроси в Изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК са били неотносими и необуславящи. Минималното възнаграждение за изготвяне на отговор на касационна жалба без процесуално представителство, определено съобразно чл. 9, ал. 3, във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, е 900.83 лв. Видно от представения по делото договор за правна помощ и съдействие заплатеният от Т. Н. адвокатски хонорар е в размер на 1800 лева, тоест двукратно надвишава минималния размер по наредбата. Налице е прекомерност на платения адвокатски хонорар, поради което следва да бъде намален съгласно Наредбата. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение