Определение № 82 от 13.02.2018 г. на ВКС по гр. д. № 2741/2017 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба вх. № 972 от 8.02.2017 г. на Е. Г. Ш. чрез пълномощника й адвокат З. Г. против решение № 317 от 19.12.2016 г., постановено по гр.д. № 466 по описа за 2016 г. на Окръжен съд-Кюстендил, с което е обезсилено решение № 349 от 1.06.2016 г. по гр.д. № 2360/2016 г. на Районен съд-Кюстендил и е прекратено производството по предявения от Е. Г. Ш. против Л. М. А., А. В. Г., Ю. В. А. и И. С. Б. ревандикационен иск относно нива от 3.000 дка в местност „Прека нива“, землището на [населено място], общ.Н., съставляваща имот № 012146 по картата на землището в частта, застъпена от имот № 012151. Отговор на касационната жалба по реда и в срока по чл.287, ал.1 ГПК е подаден от И. С. Б., който оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване и претендират възстановяване на направените разноски. За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване съдът съобрази следното: С определение от закрито съдебно заседание на 3.10.2016 г. Окръжен съд-Кюстендил е счел, че исковата молба на Е. Ш. е нередовна и е дал указания на същата да посочи конкретно и ясно размерите на площта и местоположение на тази част от имота й, за която претендира ответниците да бъдат осъдени да й отстъпят собствеността и предадат владението. С молба вх.№ 8052/28.10.2016 г. с приложена скица на вещо лице по адм.дело № 4812/2010 г. на КРС ищцата е посочила размери „… на местата на застъпения № 012146 от имот № 151 с 255 кв.м. закупен от И. Б. само с документи и имот № 141 с 415 кв.м.” и за индивидуализация на местоположението на площите, предмет на ревандикационния й иск препраща към оцветените с кафяв цвят места на тази скица, като не е представила четири броя преписи от тази молба и скицата, а само един препис от молбата с приложена в черно-бял цвят скица. Постановявайки решението си Окръжен съд-Кюстендил е приел, че с посочената молба не са отстранени нередовностите на исковата молба относно индивидуализацията на спорната реална част и не са изпълнени указанията за представяне на преписи за връчване на ответниците, поради което е обезсилил първоинстанционното решение и е прекратил производството по делото. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът Е. Ш. поставя въпросът: кога една искова молба е нередовна и кога са налице основания на съда да прекрати производството по делото поради нередовност на исковата молба и да обезсили решението на първоинстанционния съд. Доколкото липсва позоваване на съдебна практика или практика на ВКС, следва, че се претендира допускане на касационно обжалване в хипотезата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Поставеният въпрос е относим към мотивите на въззивното решение, но следва да бъде уточнен с оглед особеностите на настощия случай до въпроса: нередовна ли е искова молба, в която спорната реална част от недвижим имот е индивидуализирана чрез скица на вещо лице, изслушано по друго дело и площ, установена от вещо лице по делото. По този въпрос липсва практика на ВКС, поради което е налице основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение