Определение № 439 от 26.06.2012 г. на ВКС по гр. д. № 147/2012 г.

Производство по чл. 274, ал. 2, ГПК. Образувано е по частна жалба на М. С. И. и К. С. Б., чрез адв. Г. Ю. против определение № 6/05.01.2012 год., постановено по ч. гр.д. № 1569/2011 год. на ВКС, 3-то г.о., с което е оставена без разглеждане касационната им жалба против въззивно решение № 315 от 21.05.2011 год. по гр.д. № 257/2011 год. на Благоевградския окръжен съд. В частната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното определение.Излагат се съображения, че съдът неправилно е приложил разпоредбата на чл. 280,ал.2 ГПК като е приел, че цената на предявеният иск следва да се определи при условията на чл. 69,ал.1,т.4 ГПК. Иска се отмяна на определението. Ответниците по частната жалба С. Б. М. и З. Р. М. чрез адв. Сн. П., оспорват частната жалба. Застъпват становище, че атакувания по делото нотариален акт удостоверява правото им на собственост върху недвижим имот, което е оценяемо право и оценката му се явява цена на иска. С оглед на това неправилно е разбирането, че липсва оценяем правен интерес, което да изключва приложението на чл. 280,ал.2 ГПК.Молят частната жалба да бъде оставена без уважение. Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о., приема следното: Частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба основателна. Съображенията за това са следните: Искът, с който е сезиран съда е с пр. осн. чл. 576 ГПК. Ищците са поискали съдът да прогласи нищожността на извършеното от нотариус К. Т. нотариално удостоверяване, материализирано с НА № 116, том №4, дело № 1729/17.09.1997 год., с който З. Н. М. и С. Б. М. са признати за собственици на основание давностно владение и наследство на недвижими имот, представляващ 5/6 ид. части от втори жилищен етаж с пристройката към него с обща застроена площ от 79 кв.м. от западния калкан на двуетажната жилищна сграда, построена в парцел 10, имот пл. № 108, в кв.40 по плана на 4-ти микрорайон [населено място], ведно с 5/ 6 ид. част от зимнично помещение, общите части на сградата и лятна кухня. За да постанови обжалваното определение, ВКС, състав на 4- то г.о. приема, че цената на предявения иск следва да се определи съгласно разпоредбата на чл. 69,ал.1,т.4 ГПК, в която хипотеза същата се извежда от стойността на договора, а когато договорът има за предмет вещни права - по реда на т.2 по данъчна оценка, а ако няма такава по пазарната цена на вещта.С оглед на това и като е съобразил данъчната оценка на имота по удостоверение №1518/26.03.2010 год. на [община] съдът е приел, че цената на иска е 4 268,60 лв. тоест под определения законов минимум в разпоредбата на чл. 280,ал.2 ГПК, обуславящ процесуалната допустимост на жалбата. Настоящият състав на ВКС, 3-то г.о. счита, че предявеният иск с пр. осн. чл. 576 ГПК не попада в хипотезата на чл. 69,ал.1,т.4 ГПК, доколкото не е иск за съществуване, унищожаване или разваляне на договор, за сключване на окончателен договор, поради което цената му не следва да се определя въз основа на данъчната оценка на имота. Искът има за предмет установяване недействителността на извършено нотариално удостоверяване и е неоценяем по своя характер/ в този смисъл и определение №222/11.04.2011 год. на ВКС по ч. гр.д. №194/2011 год. на ВКС, ІV г.о./ С оглед на това процесуалната допустимост на касационната жалба не може да бъде преценявана в контекста на чл. 280,ал.2 ГПК. Дори да се приеме, тезата на ответниците по частната жалба, че предявеният иск касае тяхното вещно право на собственост, което е оценяемо, цената на иска е над 5 000 лв.Видно от представеното удостоверение, данъчната оценка на имота възлиза на сумата 8537,20 лв. Доколкото с нотариалния акт, който се оспорва като нотариално удостоверяване признатите права са в размер на 5/6 ид. части, следва да се приеме, че цената на иска е в размер на 7 114,34 лв. - тоест отново надвишава законоустановения минимум от 5 000 лв. По тези съображения обжалваното определение следва да се отмени и делото да се върне на същия състав на ВКС за продължаване на процесуалните действия. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о